"Прекрати временно стрелбата и постави оръжието на рубежа" - това нарежда дългогодишният инструктор в стрелковия клуб в Шумен на единствения си клиент в този момент, защото чува шум във фоайето. Обръща се с гръб към младежа, за да посрещне влизащите охранители от СОД. Всички се смразяват от разнеслия се почти веднага приглушен пукот. Професионалният им опит не ги заблуждава какво се е случило. Вълчев се хвърля към момчето, вдига окървавената му глава и извиква: "Какво направи бе, дете?!" Момчето се усмихва и издъхва.
На 26 юни по обед в стрелбището на "ВОИНТЕХ" ООД-Шумен влязъл красив и приятен наглед младеж. Избрал да стреля с малокалибрена пушка с оптически мерник. Купил си 7 патрона и мишена, изслушал задължителния инструктаж и започнал стрелбата. След четвъртия удар повикал мишената и доволен от попаденията в "десетката" се приготвил да продължи. "През цялото време стоях зад гърба му. Бях впечатлен от точността и перфектното боравене с оръжието и спокойната ръка", разказа Вълчев.
Нищо в поведението му не е издавало намерението, с което дошъл.
В момента в който Вълчев му обърнал гръб, младежът грабнал пушката, сложил я между краката си, притиснал лице в дулото и натиснал спусъка.

Куршумът преминал през дясното око и заседнал в мозъка,

установили по-късно съдебните лекари. Веднага на стрелбището са извикани "Бърза помощ" и полицаи. В дрехите липсвали документи за самоличност и органите на властта пуснали съобщение в местните електронни медии с описание на външните белези, за да може някой да го разпознае.
В същото време в апартамент на ул. "Македония" 24 две жени се притесняват от забавянето на Николай. Баба Мария сутринта отишла с 20-годишния си внук на градския битак. Само преди десетина дни той си дошъл с майка си Дара от САЩ, предстояло им скоро да се върнат обратно. Бабата решила да купи на внука си летни обувки и той ги обул още там. Качили се на автобуса за вкъщи, но Николай помолил да се разходи из града, за да купи подарък на брат си Калоян, който останал в Америка.

"Защо не го хванах за ръката и да го прибера вкъщи?!" -

плачеше и се обвиняваше за трагедията възрастната жена пред моргата, докато чакаше издаването на смъртния акт. Николай от началото на годината бил изпаднал в тежка депресия. Водили го по доктори в САЩ, луди пари изхарчили майка му и баща му, а за да се възстанови по-бързо, решили да го доведат за малко в България, защото все за това приказвал - да се върне в родината си. Николай Димов мразел САЩ. "Питах го защо. Да не е заради някое момиче? А той ми каза, че не е това, там момичетата идвали от различни краища на света и не бил сигурен дали не са болни, затова и си нямал приятелка. Друго било. В САЩ с чужденците се отнасяли като с роби, тежко му било и унизително и не искаше да чуе да се върне обратно", нареждаше жената и все повтаряше как сутринта, като се събудил, Николай бил много щастлив и изглеждал успокоен. Ядосваше се сама на себе си за това, че не е разбрала правилно промяната в поведението му.
Преди повече от 3 години Дара, Наско, Николай и 11-годишният тогава Калоян заминали със зелена карта за Щатите. Намерили си работа.
Вечерта на 26 юни полуделите от тревога Дара и Мария тръгват по улици и барчета да търсят Николай. И двете имат лошо предчувствие. Не го открили и се прибрали у дома, не след дълго телефонът звъннал. Роднини чули по новините, че се търсят близки на някакво момче. Обадили се в РДВР и
с ужас разбрали, че е техният Николай.
Беше много добро и умно момче, разказваха всички близки. Напоследък обаче

Николай все за Библията говорел

Не пропуснал и безплатната прожекция в Шумен на "Иисус". На баба си споделял колко хубаво било в отвъдното и колко много искал да се пресели там. Всичко било чисто и красиво, не като в тукашния свят. Според съседи на Мария за трагедията сигурно е виновна някоя секта.
В университет в САЩ Николай учел ракетни технологии. Бил много добър с компютрите и там оценките му били отлични като тези в Математическата гимназия в Шумен. През януари обаче изпаднал в депресия и прекратил занятията. На няколко пъти е правил опити да сложи край на живота си.
"Сигурен съм, че Николай е дошъл на стрелбището с твърдото намерение да се самоубие, не може и дума да става за нещастен случай", твърди инструкторът Вълчев, който още не се е отърсил от преживения шок.
Най-големия ад Вълчев изживял, когато разбрал, че момчето е синът на неговия добър приятел Наско.
"Откакто стана това, не съм спал, не съм ял, все мисля и премислям отново случилото се и се чудя дали не съм могъл да го предотвратя, как не съм предусетил лабилното му състояние. Той беше спокоен, уверен, доволен от точните си попадения, как можех изобщо да предположа? Не знам дали за в бъдеще ще намеря сили да продължа работата си на инструктор.
От вчера той е в отпуск и стрелбището е затворено.
Вълчев и художникът Наско Димов са отколешни приятели. Преди да отпътува за Америка, Наско подарил любимата си картина на Валери, а той я поставил на видно място в дома си. Сега инструкторът по спортна стрелба се чуди как ще погледне приятеля в очите и как да му обясни, че не е могъл да спре момчето.