:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,318,591
Активни 153
Страници 6,193
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

По жицата

Бялата лястовица живее в село Войново, Габровско. Роди се по изборно време, стари хора съветват - който ще я гледа, да я гледа бързо. Щото нямало да свърши добре
Снимки: Велислав Николов
-------

Още докато ни бранеше от кучетата, МОКАНИНА разбра, че не ни води грижа, ами просто вестникарско любопитство. Така си беше.

По липсата на достойни класици в епохата на медийния диктат ролята на Йовков пое целеустремен екип на "Сега". В ролята на Моканина е симпатичната г-жа Руска Андреева от габровското селце Войново. (То си е квартал на града.) В ролята на надеждата е бялото лястовиче, излюпено под стряхата на нейния сайвант. За ролята на болната момичка претендират мнозина. Но тя май най-подхожда на целокупния на Н.Ц.В. народ.

-------

Не за първи път бяла лястовица каца в Габровско. Пилетата-албиноси у нас изглежда харесват Добруджа, Габровско и Кюстендил - поне така твърдят архивните документи. Белите лястовици освен това се славят със следното - много обичат уроците по литература, обичат патетичните и сладкодумни политици, но извънредно рядко се вясват наяве. Затова бялото габровско пиле събра очите на телевизии и вестници, а към него се завтече къде любопитен, къде празен, къде угрижен народ...То още няма три седмици живот - значи се е излюпило някъде около изборите. Някои виждат политическа поличба във факта, че лястовичето проби черупката на яйцето си точно в регион, където най-голям процент - 53%, дадоха гласа си за царското движение. Ако се броят и процентите за царските ментета, то шейсет на сто от габровските избиратели са категорични - искат Новото Време.

Ей това крайно обидно за политици и политолози поведение, от което те още артикулират затормозено, ни накара да се завтирим към нови орнитоложки обекти - на обикновени птички Божии. Или към тези, които социолозите наричат народ.



Още като влязохме



в селището, и плахо попитахме първата срещната женица:

- Извинете, да ни кажете...

- Къде е лястовицата ли?

- Да! А как...

- Познах, познах. Амчи що народ се извървя вече - трябва хотел да отворим.

Тя усмихнато ни упъти, и ние по жицата, по жицата, та се паркирахме зад три-четири автомобила, докарали вече търсачи на чудеса и надежди.

Още докато слизахме от колата, и стопанката на къщата - леля Рушка, или Руска Андреева, ни изгледа иззад вратника, и преди да си отворим устата, каза:

- Тука е, тука е. Влезте.

И отвори двата вратника с някаква скръбна примиреност, та ни заведе под сайванта, дето беше най-оживено.

Под сайванта протягаха вратове и се кокореха любопитни люде, но в гнездото се виждаха само две тъмни главици. Бялото пиле, дали от свян, дали от мизантропия, но се тулеше вътре, и нито се показваше, нито



даваше изявления пред медиите.



- То се показва, като дойдат баща му и майка му да го хранят...Ама и те се плашат от хората, ей ги, не идват - извинително разказа леля Рушка.

- А хора май идват много, вие вече билетчета трябва да продавате - пошегувах се комерсиално и неуместно аз.

- Ааа, идват, идват. И болни идват. Вчера едни хора дойдоха от София, с двегодишно детенце. Болничко от такова, как беше - от церебрална парализа. Не може да се изправи, горкинкото. И му викат: "Айде, мама, погледни, погледни пиленцето." Пък то как да погледне, главичката му пада така на една страна, не може... Много хора идват.

Всички замълчахме. Обедното слънце вече беше почнало да прежуря с нарастващ юнски ентусиазъм. Веселото ни настроение се поспаружи като плакати на политическа сила, била съвсем доскоро първа. Загледахме пак гнездото.



- Дано е на щастие -



рече комшийка - дано е на здраве! Щото много млади хора умряха на нашата улица. Ето скоро почина един мъж, после дъщеря му почина - ей така от няма нищо. Имала брадавица, скъсала я, и почина. Друга пък жена мотор я блъсна...Много нещастия ни затрупаха, дано е за добро тая лястовица...

- Ей сега и с новата власт, дано се оправим...- допълва друга.

- Ние всички тука от селото за Нея гласувахме, да знаеш...

- За коя нея?

- Ами за Него де...

Тия думи изнервят младеж, който също се върти из двора. Христо е племенник на леля Рушка и е върл привърженик на СДС-то. Явно те разпалват стар спор, защото той загризва жените:

- Абе може ли такваз простотия бе, неслучайно и Жорж Ганчев на предишните избори най-голям процент взе в Габрово! И сега какво се оплаквате пред тоя вестник,



не знаете ли, че е червен?



А всичко е евтин популизъм, няма нищо общо с реалността, ще видите! Лъжи и само лъжи!

- Лъжи ли са, не са ли - ще видим. Сега властта е така - ние я туряме, ние я сваляме.

- Ицо, ти лесно тъй говориш, леля - опонира и стопанката. - Ама ни за ток плащаш, ни за вода, баща ти и майка ти плащат. Христо, който каза, че работи "в рекламата", съвсем се докачи от тези думи и се понацупи, като командир пред спряла да го слуша армия. Друга комшийка - Радка, подхвана:

- Труден е животът, много труден. Двама внука имам без работа, как се гледат, а? 48 лева пенсия взимам, и това е. Баща им почина, а те колко пъти опитват да заминат някъде, и не става, и не става...Пък в Габрово няма работа, предприятията ги съсипаха тез управници нашите.

- То в Севлиево да можеха да се уредят, там вярно,



че зъбите на хората гният,



ама поне заплати вземат - чува се друг глас.

Малката Гергана, която държи за ръка вуйчо си Христо, вече е виждала лястовичката. Тя също тежко въздъхва - тежко е. Нейната грижа е, че има трима приятели, но не може да се ориентира. Клони към Петър, щото живее най-близо, така върви днес животът, утилитарно.

Нови хора се изсипват, уморената Руска отива да отвори, и отдалече нарежда:

- Не се показва лястовичето, крие се в гняздото.

Едното куче - Мечончо, вече не ръмжи към непознатите, свикнало е явно с навалицата в двора. Изказвам опасение, че народът може да изплаши родителите на лястовичето, те да престанат да го хранят, и то да си умре мърцина,



от чрезмерна народна любов.



- А не може ли да го побутнем малко с пръчка, че да се покаже - предлага девойче на около 17, което е дошло с две дружки да позяпа чудото на деня.

Това предложение е отхвърлено от Руска с възмущение:

- Мойта майка така викаше: лястовичета не се бутат в гняздото, щото старата лястовица - майката, ще те прокълне!

Момичетата боязливо се споглеждат. Не искат проклятие без време - животът тепърва предстои. Едната работи вече, деловодител е в строителна фирма, другата, Теодора, е завършила Текстилния техникум, засега почива. Докато чакаме да се покаже бялото пиле, оживлението в двора добива някакви почти библейски измерения. Малки пуйчета се разхождат необезпокоявани между поклонниците, зайци надничат от клетката, а едното от трите кучета полягва на десен хълбок, и приласкава коте. Котето не само се гуши в кучето, ами се опитва с успех да бозае - кучето е кучка.



Настръхвам.



- Абе тази къща да не е нещо благословена - много мир, много дружба тука - риторично подмятам към леля Рушка.- Какъв е

този зоопарламент?

- Може и така да е - казва тя напълно сериозно. - Дай Боже.

Точно в този момент баща и майка лястовици долитат при гнездото, и тълпата се юрва нататък. Почват да щракат фотоапарати, а край двете тъмни глави се появява още една - напълно бяла, и отваря учудващо широка човка. Майката и бащата обаче облитат два-три пъти челядта, и изглежда намират ажиотажа за подозрителен, затова отхвръкват, без да напълнят отворените човки.

Отвън спира таксиметрова кола. Таксиджията слиза забързан и хлътва в двора. Рушка му показва с глава "гняздото". Той занича минута-две, зърва нещо беличко в сумрака, и хуква обратно - работата не чака.

В немилостивия пек на улицата, малко под "лястовичата къща", хубава сянка хвърля огромна липа. Четири-пет дечица са начоколили дървото и берат липов цвят. Пратили са ги майките им. Осемгодишният Симеон е виждал вече лястовичето, харесал го е.



- То е бяло, щото е боядисано с боя -



сеем ние смут в детската душа. Мони не се хваща: "Ако беше тъй, майка му щеше да го изгони!" Дребен на ръст човек бута велосипед по напечената улица. Човекът е Иван. Спира се край нас и се разговаряме за лястовици и други житейски неща.

- Що да не вярвам в лястовицата, вярвам, че е на хубаво. Щото то на лошо няма накъде. Ако човек не вярва в нещо, не си струва да живее.

Иван е по професия шофьор, от дълго време безработен. Гласувал е, естествено, за царя, прехранва се най-вече от кравата, която има. Най-гледаният добитък във Войново са кравите. Паша има.

Той също е оптимист:

- Ще се оправят нещата. Само трябва да се откажем от това - ако един дърпа напред, другите да дърпат назад.

Според Иван, който не е ходил по чужбините, надеждата е тъкмо в тия, които идват от чужбините. Там те трябва да са научили, че ако всеки кара поотделно, работите не стават. Иначе нашият народ още не бил научил това.



Лястовичето пак се показва.



Баща му и майка му правят няколко пикирания, и този път май успяват да мушнат нещо в драматично зиналите човки.

- Скоро малките ще излетят - споделя леля Рушка. - Първите вечери ще се връщат да спят в гнездото, а после ще си идат. Та който гледа, да гледа сега.

- А бялото сигурно няма да свърши добре - неочаквано проронва друга жена.

- Защо? - чудя се аз.

- Амчи сигурно ще го убият другите лястовици - много е различно - спокойно отвръща Руска Андреева.

Наоколо кимат в знак на съгласие.

- Е и какво, всяко чудо за три дни ли? - питам.

- Тъй ами.



Не разбирам този народ.



Над село или квартал "Войново" тихо се търкаля златната тава на ослепителното светило. Всички са се прибрали по къщите. От всеки двор наднича по една крава, а от всеки стълб наднича по едно грънчарско произведение. И крави, и произведения съобщават ясна воля за работа, за сигурност, и да продължим. После мученето затихва, а афишите се пекат печално и полека избеляват. Над всичко това се стрелкат лястовици, които ловят мушици за своите лястовичета, включително и за онова бялото, което може би после ще утрепят. Така из политическата синева се стрелкат политолози, които с по една гъсеничка в човката викат: "Цвърр, цвърр - ето го, хванах разковничето."

Пасторал.

Докато слизаме към града, се разминаваме с коли, които сигурно отиват на поклонение. Чудни са тия хора, мисля си - имат нещо езическо. Гледат на идол да се поклонят, или на пиле. Нищо чудно на следващите избори да гласуват и за бялата лястовица директно. Стига да няма хомо-сапиенси зад нея.

Може и прави да са.
 
Не секват тълпите от поклонници под сайванта на леля Рушка.
 
Христо е възмутен от народното простодушие и агитира за демокрацията. Гергана се радва на суматохата в двора.
 
Гласоподавател и препитанието му достолепно се прибират у дома си след тежък ден.
 
Божието царство май е дошло в този двор. Коте бозае от куче, хора и животни се обичат като братя в Новото Време. Отпред - стопанката Руска Андреева.
 
Иван и децата: що да не вярваме - то човек ако не вярва в нищо...
 
Малкият Симеон бере липов цвят и гледа на бялата лястовица без предубеждение.
980
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД