|
По-добре е да не пътувате до Македония, препоръча нашето външно министерство. Не пътувайте и до екзотичните Молукски острови с чудесните им плажове, палми и екваториални нимфи, съветват пък международните медии. Защо?
Молукските острови, или още Молуките, формират архипелаг в най-източната част на Индонезия. Основните острови от общо 16-те са Амбон, Джайлоло, Серан и Буру. Пълно е с дремещи вулкани. Жителите на архипелага са наричани молуки, или още алифоероес, и броят им е към 3,5 млн. души, почти колкото населението на Македония. Те са се наслаждавали на мирен живот и екзотични плажове още от първото хилядолетие преди Христа, когато явно са се заселили там. А пък и допреди десетина години са се радвали на стотици богати западняци, дошли на това отдалечено място, за да избягат от изнервящата цивилизация.
Островите са били известни с
отглеждането на подправки
и техните селища са привличали търговци от различни страни. Основната стока били черният пипер и канелата. В началото на XVI в. холандците решават, че ще е по-практично не само да купуват невероятните за това време подправки, но и да придобият земите, където се отглеждат. И през 1605 г. те окупират Молукските острови и ги правят своя колония и източник на доход. Последвалите вълнения на местното население през 1636 и 1646 г. са смазани безпардонно от Холандия. Това е лошата страна на колонизацията. Добрата е, че европейският владетел променя първобитните вярвания на местните жители и им донася нова култура.
Но това все още не означава нормализиране на живота на поколенията, населяващи Молукските острови. Идва Втората световна война и японците нахлуват на архипелага през 1942 г. Владеят и репресират местните жители до деня, в който Токио се предава на съюзниците през 1945 г. През цялото това време голяма част от молуките
бягат в планините
и подемат партизанска война срещу новия окупатор, също като в тогавашната, окупирана само че от нацистите, Югославия. Много от островните герои, които в момента са легенда за населението на архипелага, са проявили своята храброст по време на японската окупация.
След войната местното население посрещнало с радост новината за международна среща между холандските колонизатори и политическите лидери от Югоизточна Азия, защото таяло надежда, че това ще донесе тяхната мечтана независимост. Това обаче не станало.
Споразумение, подписано през 1949 г., създава Индонезия, доминирана от мюсюлмани. На молуките, които са християни, се дава право да избират между независимост и присъединяване към новата държава. Те избират независимост. Но още след година договорът е нарушен от властите в Джакарта. На 13 юли 1950 г. на слънчевите плажове на Молукските острови дебаркират индонезийски войски и превръщат архипелага в своя провинция, което е в сила и до днес. От завладените острови властите правят екзотичен курорт, в който през 70-те и 80-те години намират разтуха и трупат тен стотици авантюристи от Запада. Почивката на тропическия бряг не е лошо нещо, макар че достигането до архипелага не било много лесно. Пък и местното население е печелило от удоволствието на туристите да видят големи костенурки и да се порадват на кораловите рифове и невероятната фауна.
Но както македонците, така и островитяните получават удар уж неочаквано. Както един професор от Бостънския университет отбелязва, започва балканизация на индонезийските острови. Може пък и Симеон II да е забелязал тази опасна тенденция в Тихия океан, подобна на сегашната криза в Македония, и цитираната от него фраза да не е съвсем случайна находка.
През последните години Молукският архипелаг се превръща в нов Източен Тимор, където всекидневно
мюсюлмани воюват с християни
Поне 10 000 жители на архипелага са загинали и 300 000 са напуснали домовете си, след като през юни 1999 г. избухват сражения, провокирани от мюсюлмански екстремисти, наричащи се "воини на Джихада". Кризата продължава и край чудните плажове се изграждат бежански лагери за християни. Военизираната ислямистка организация редовно набира нови бойци чрез позиви, разпространявани из много градове на Индонезия, включително в столицата Джакарта. Лозунгът е "Удавете християните в океана". А само допреди няколко години християните и мюсюлманите на Молукските острови и в Източен Тимор са живеели мирно и даже са сключвали смесени бракове, напомнят запознати.
История, абсолютно сходна с днешната в Македония, е имало и на Молуките. Докато през 1945 г. християните са наброявали 68% от населението на островите, сега те са малцинство и са едва 44% от жителите. Поради по-високата раждаемост сред мюсюлманите стотици хиляди от тях са преместват по наредба от правителството или самосиндикално от други индонезийски острови на Молукския архипелаг. За разлика от Косово, където преди бунта християните като малцинство са били привилегировани, на екваториалните острови те са били унижавани и ограничавани за работа и образование за сметка на мюсюлманите през последните години.
Това, което е станало по време на холандското нашествие, се повтаря. Много молукци водят партизанска война за самоопределение. Конфликтът не е само етнически и политически, но и религиозен. За западните експерти кризата просто значи отмиране на молукската култура, която нямала да преживее този век и затова нейните антики трябвало да бъдат съхранени. Както и палмите.
Или както пише в Интернет една американка, навремето се радвах на екзотичните и девствени планини и брегове на Молуките, където всеки местен жител, че даже и всеки полицай ще ви заговорят на улицата или на плажа. Сега там царят анархия, безизходност и отчайващата гледка на съборени от миномети къщи, добавя американката, посмяла да посети кризисния район преди година.
Аналогичен случай и у нашето балканско село - нима тази година стотици българи не са планирали да посетят красивото Охридско езеро по време на техните отпуски? Колкото и да изглежда странно и нелепо твърдението на Симеон II пред испанския вестник, може би се оказва проницателно. Така че забравете за Македония и за Молукските острови. Разстоянието между тях е около 11 000 км, но явно ситуацията е сходна.
|