-------------------------------------

От 29 юни 57-годишната пенсионерка Виолета Лехчанска е бездомна. С нея на улицата излизат дъщеря й Вера, зет й и двете й внучета - 10-годишният Боби и 8-годишната Роберта. Малшансът на петимата е, че попадат в бездушно звучащата графа "юридически прецедент". Единствената им надежда е, че справедливостта все пак ще възтържествува - в Страсбург. Дотогава обаче може да мине много време.

---------------------------------------

На дългогодишната работничка в "Кремиковци" й се наложи да съди Министерски съвет. Тя ще трябва да напусне апартамента, в който е живяла в продължение на 14 години и който с право е приемала за свой неприкосновен дом. Но буквата на закона е категорична, макар и преходна. Виолета е една от поредните жертви на батака около смяната на законодателството за собствеността. Нейният случай обаче е прецедент, в който правото трябва да отстъпи пред морала, убедена е адвокатката й Красимира Янова.

"На маймуни ни направиха. Не мога да разбера как след 14 години изведнъж се оказва, че нямам дом. Къде да отидем, нямаме роднини, нищо", обяснява на пресекулки Виолета. Край нея, прегърнати, са се сгушили внуците Боби и Роберта. Приятелчетата им от квартала вече ги подиграват, че са бездомници.

Драмата на Виолета започва всъщност като сбъдната мечта. 43-годишната работничка, живееща тогава с двете си дъщери под наем в "Сухата река", получава заповед за настаняване в жилище на Министерски съвет в кв. "Слатина". Виолета отива там заедно с всичките си съседи от "Сухата река" - Министерският съвет е харесал мястото за нови кооперации, отчуждава го и трябва да устрои с жилище всички собственици и наематели.



За разлика от всички останали наематели,



незнайно защо, Виолета получава заповед за временно настаняване за 1 г вместо безсрочна. Картотекираната като крайнонуждаеща се и кандидатстваща за жилище работничка в "Кремиковци" обаче е спокойна. От предприятието са пратили писмо на Министерския съвет, с което уведомяват, че жената ще бъде настанена по-късно в тяхно жилище. Министерският съвет се съгласява.

Временната заповед за настаняване изтича, но никой не притеснява Виолета. От Министерския съвет на няколко пъти искат от "Кремиковци" да преместят жената, но нищо не се случва. Така до 1990 г. Оттогава насам животът на Виолета ще се превърне в истинско ходене по мъките, което въпреки вярата й в справедливостта ще я отведе в задънена улица.

За разлика от останалите наематели, Виолета не получанва право да закупи апартамента. Но това е нищо - тепърва я очаква истинската битка. Първият ад, през която тя трябва да премине, е дело 1208, заведено на 28 март 1990 г. Ищец е финансово-стопанският отдел на Министерски съвет. Ведомството си иска апартамента - Виолета Лехчанска не е тяхна служителка.

Юристите на МС изтъкват и друго основание за отнемане на жилището - според иска "Кремиковци" е предложил жилище на Виолета, но тя отказала да се настани в него.

"Толкова време мина, а още не мога да повярвам как можаха да напишат подобна глупост. Аз не искам да живея в апартамент на МС, искам да имам дом. И имам правото на това", убедена е Виолета.

На същото мнение през 1990 г. е и Софийски градски съд. От там изискват доказателства, че на Виолета действително й е предоставено жилище от "Кремиковци". Такива доказателства не са предоставени. Делото е отложено няколко пъти и впоследствие прекратено.

Така на практика съдът признава правото на Виолета и съответно задължението на МС и "Кремиковци" да я устроят с дом.



Малка юридическа подробност обаче



ще изиграе лоша шега на нищо неподозиращата и доволна от изхода на делото Виолета.

Прекратяването на делото по същество не е решение, а определение, обяснява адвокатката Красимира Янова. Разликата е съществена, защото в определението не се посочват мотивите за прекратяването на делото. На базата на това определение Виолета е трябвало още тогава да предяви обратен иск, с който да поиска уверение, че МС може да я извади от жилището само след като се изпълни условието да я устрои с друго.

Това се оказва единствената, но достатъчна грешка на Виолета или по-скоро на тогавашния й адвокат. Защото законът за наемните отношения, който тогава все още е в сила, през 1996 г. е отменен. И на негово място идва нов закон, в който се оказва, че място за случая на Виолета няма.

С писмо от януари 1998 г. тогавашният министър на държавната администрация Марио Тагарински уведомява областния управител, че наемните отношения между Виолета и Министерския съвет са прекратени и тя трябва да бъде извадена от апартамента.

Виолета на два пъти обжалва заповедта - веднъж пред 3-членен, и втори път - пред 5-членен състав на Върховния административен съд, но неуспешно. Убедеността й, че всичко ще бъде наред, след като вече веднъж е получила косвено подкрепата на съда, е разбита на пух и прах.

Адвокатката на Виолета се позовава на параграф 4 от новия закон за държавната собственост, според който за всички неуредени случаи се прилага старото законодателство. Тоест в сила би трябвало да важи същият чл. 36 от стария закон за наемните отношения, на който стъпва Виолета при първото дело с МС и според който тя трябва да бъде уредена с жилище.

И именно тук идва абсурдът - Виолета няма право да се позовава на въпросния параграф 4, защото той важи само за служители на съответното ведомство - т.е. на Министерския съвет.

Така клиентът ми се оказва частен случай по отношение на законодателството, нейният вариант не е предвиден никъде, защото тя на практика е била разменена между "Кремиковци" и Министерски съвет, обяснява адвокат Янова. Тя е твърдо решена да сезира за случая Европейския съд за правата на човека в Страсбург и е убедена, че ще спечели. "Клиентката ми действително няма правно основание според сегашното законодателство



да живее точно в този апартамент,



но държавата е трябвало да я устрои с друг", твърди тя.

Покрай липсата на текст, който да третира конкретно случая на Виолета, който до момента е единствен по рода си, изскачат и редица други несъответствия. Най-прясното от тях е дълго обсъжданото покрай изборите решение на Конституционния съд, че министрите не са държавни служители.

"Още не съм проучила подробно този казус и говоря малко на прима виста, но от това решение по логичен път следва, че щом министрите не са държавни служители, то и министерствата не са държавни учреждения. А ако това е така, те не се ползват от защитата на закона за държавната собственост", обяснява Янова. Според нея това може да се окаже изключително важно не само за случая на Виолета, а и за всички имоти на Министерския съвет. "Ако съм права, целият статут на тези тези апартаменти се поставя под въпрос", смята Янова.

Освен правните баталии Виолета е трябвало да изтърпи и цялото дебелоочие на администрацията. "Никога преди не съм виждала да вадят човек от жилището му толкова брутално", обяснява Янова.

Никой не се сеща за Виолета в продължение на цели две години след заповедта за прекратяване на наемните отношения, издадена от Тагарински. Току допреди изборите. На 25 април Областният управител на София издава заповед, че жилището трябва да бъде иззето до 29.05. От управата така се разбързват, че заповедта, в разрез със закона,



е връчена на 10-годишния Боби



"Може ли такова безобразие? Идват 4 души полицаи и казват на детето: "Трябва да се изнасяте, това вече не е твой дом", на 10-годишно момче. Намерихме го заврян под леглото", обяснява Виолета. В последствие заповедта за изземването е отложена с 1 месец - за 29 юни.

"Не мога да си го обясня по друг начин, освен че някой много иска това жилище и бърза да си го вземе, преди да са съставили новото правителство. В областната управа ни направиха на 2 стотинки, били сме настанени от партиен секретар, била съм под партийна закрила", разказва Виолета. Тя се опитва да успокоява внуците си, но и нейните очи бързо се пълнят със сълзи.

"Живота си дадох в тоя "Кремиковци". Погледнете ме каква развалина съм - оттам ми остана вегетативната полиневропатия, имам право дори на отделна стая, а отиваме на улицата. Как ще плащаме свободен наем - сега даваме по 26 лв.", нарежда пенсионерката. Очите й рязко се отместват от купа с хапчета към снимката на семейството върху секцията, към плакатите по стената, към дома. Който след 14 години уют вече няма да е неин.