|
Той обича например да описва случилото му се наскоро в една военна болница. Отишъл там заради проблеми със сърцето. Дежурният лекар, без да го погледне, започнал да попълва картона и отегчено да пита: "Име? Възраст? Адрес?" Тъй като болницата била военна, попитал още: "Воинско звание?" Тихонов отговорил: "Щандартенфюрер." Едва тогава лекарят вдигнал очи, познал актьора и започнал да се извинява...
--------------------------
Роденият на 8 февруари 1928 г. в работническото краймосковско градче Павловский Посад Вячеслав Тихонов се е снимал в над 40 филма през над 50-годишната си кариера в киното. Но най-голяма популярност му носи тръгналият по телевизионните екрани през 1973 г. сериал "17 мига от пролетта" и изиграната от него роля на съветския разузнавач Исаев, който действа сред хитлеристката върхушка, законспириран като щандартенфюрер Щирлиц.
Тази емблематична роля носи на Тихонов огромна слава и неувяхваща и до днес зрителска любов. Главно на нея той дължи и избирането си за
"руски секссимвол на ХХ век"
в неотдавнашната анкета на руския в. "Експрес". Читателите го слагат преди поета Сергей Есенин, който остава на второ място, и скандалния разпопен поп Григорий Распутин, изостанал чак на трето.
Тихонов дебютира в киното 20-годишен - като кльощав студент във ВГИК през 1948 г. се снима в екранизацията на документалния роман на Александър Фадеев "Млада гвардия" за нелегалната младежка организация, действала през войната в окупирания от хитлеристите Краснодон. Играе загиналия Володя Осмухин.
По време на снимките пламва
бурната му любов с Нона Мордюкова
- изпълнителката на ролята на Уля Громова. Женят се и в края на същата 1948-а се ражда синът им Владимир.
Бракът не издържа дълго. Тихонов и Мордюкова се разминават напълно като темпераменти и като начин на живот. Затвореният и деликатен Вячеслав трудно понася огнените изблици на буйната Нона. Тя пък се дразни от неговата самовглъбеност. Разделят се, той създава ново семейство.
Мордюкова има шумна кариера и бързо става голяма звезда. Наскоро тя бе обявена за "най-великата руска актриса на ХХ век" наред с Любов Орлова. Въпреки многобройните си авантюри след раздялата с Тихонов тя неотдавна призна в едно телевизионно интервю, че съжалява за разминаването им в младостта и че точно него най-много е обичала. Тя тежко преживява и
ранната загуба на сина им Владимир,
който като родителите си стана актьор, но почина едва 42-годишен, през 1990 г. Той поразително приличаше на баща си.
Дъщерята на Тихонов от втория му брак - Анна Тихонова, сега също е известна актриса, с която легендарният татко много се гордее.
Легендата "Тихонов" в киното всъщност тръгва от първата му "характерна" роля - в "Това се случи в Пенково" (1957 г.) на режисьора Станислав Ростоцки. В безхитростната история за любов, изневяра и дълг блясва умението му да влага драматизъм, без да стига до патетика, и вече се усеща кое ще го превърне в съветски секссимвол - интелигентното излъчване на овладяна страст.
Възходът продължава с ролята на моряка Алексей в "Оптимистична трагедия" (1963 г.) и води към образа на княз Андрей Болконски в епичната четирисерийна екранизация на "Война и мир" (1965-1967 г.), режисирана от Сергей Бондарчук. Тихонов по-късно разказва, че много
трудно убедил Бондарчук да го вземе за ролята на Болконски
Наложила се дори намесата на тогавашната министърка на културата Екатерина Фурцева. Изтънченият, отегчен и аристократичен Болконски на Тихонов става един от най-запомнящите се образи в наградения с "Оскар" филм и кара милиони съветски ученички да въздишат по актьора.
Следва режисираният от приятеля му Ростоцки "Да доживеем до понеделник" и ролята на одухотворения учител по история Мелников (1968 г.), след която ученичките съвсем се побъркват по Тихонов.
Така идва и 1973-а със "17 мига от пролетта". Успехът е феноменален. Не само в СССР, но и в целия тогавашен соцлагер. Включително и у нас, където сериалът бе въртян многократно и където улиците опустяваха, докато Щирлиц и Мюлер се надлъгваха на синия екран. Щирлиц на Тихонов се харесва с човешкото си излъчване, с липсата на героични пози, със скритата зад външна въздържаност емоционалност. Той създава революционния образ на киноразузнавач, който
главно мисли, вместо главно да стреля
Тихонов има личен принос и в сюжетната линия на филма. Той сам измисля един от най-силните му епизоди извън сценария на Юлиян Семьонов. Онзи, в който на Щирлиц уреждат конспиративна среща с жена му в берлинско кафене и двамата само се гледат от разстояние, без да могат да си кажат нищо. Ситуацията била взета от реалния живот. Преди снимките Тихонов се запознал с истински съветски разузнавач, който години наред работел във Великобритания и преживял точно такъв момент. Потресен от разказа му, актьорът настоял пред режисьорката Татяна Лиознова за включване на въпросния епизод. И го изиграл. Още помним как.
За ролята си Тихонов получава Държавна премия на Руската федерация. Тогавашният КГБ обаче не го удостоява с никакво отличие - нито поне със званието "Почетен чекист". Въпреки че именно благодарение на Тихонов омайникът Щирлиц се превръща в истинска емблема на съветския разузнавач.
Но по случай 25-годишнината от излизането на филма и 70-годишнината на самия Тихонов този пропуск бе поправен през 1998 г. Наследилите КГБ Федерална служба за сигурност и Служба за външно разузнаване присвоиха на Тихонов съответно званието "Почетен сътрудник на контраразузнаването" и
юбилеен медал с девиза на руските разузнавачи
"Отечество. Доблест. Чест".
Филмите с участието на актьора, последвали "17 мига...", не могат да се мерят по популярност със сериала, но дават поле за изява на нови страни от таланта на Тихонов. Такъв е "Белият Бим - Черното ухо", за който самият актьор казва, че не може да го догледа, без да се разплаче за съдбата на кучето Бим. Или "Те се сражаваха за родината", където Тихонов изиграва покъртителния образ на контузен фронтовак.
След разпадането на СССР прочутият актьор има късмета да продължи да се снима почти всяка година в нов филм, а понякога и в повече от един. През 1994 г. например той играе в получилия "Оскар" "Изпепелени от слънцето" на Никита Михалков, а също и в "Булеварден роман". Има и други, по-малко известни участия.
Здравето му обаче започва да се разклаща. Тежко му действат и настъпилите промени в руската киноиндустрия. Тихонов е сред активните противници на прехвърлянето на някогашния Държавен комитет за кино към Министерството на културата. Той бе сред представителната група видни кинодейци, която
отиде да ходатайства в Кремъл за отмяна на реформата
Нищо не бе отменено, но Кремъл увери киноветераните, че ще се грижи за интересите им.
Напоследък Тихонов отказва интервюта, като се оправдава пред журналистите, че е само беден пенсионер с разклатено здраве, сочи "Аргументи и факти". Това обаче не му попречи да се включи в групата интелектуалци, които активно подкрепиха президента Владимир Путин, когато той върна мелодията на стария съветски химн с нов текст на стария текстописец Сергей Михалков. Би било противоестествено разведчикът Щирлиц да постъпи иначе.
Къде свършва образът и къде започва актьорът, не може да се определи, дори във вицовете като този:
"Тихо! Пречите ми да подслушвам", каза Щирлиц на Мюлер. "Ясно. Тихонов!", помисли си Мюлер.
|
|
|