Няма друг спорт освен ветроходството, в който две стихии едновременно да отправят предизвикателство към човека. При това едно е да пориш просторите с яхта и екипаж, друго е сам със сърфа да се бориш с вълни и вятър. При обикновения сърф, в който платното липсва, усещането също е различно. Затова и уиндсърфингът с право се нарежда сред най-трудните спортове и почти граничи с екстремните изпитания за смелчаците.

Отстрани нещата изглеждат простички, особено ако наблюдаваш някой опитен сърфист - вкарва платното и дъската в морето, вдига ветрилото, грабва вятъра и скоро се изгубва на хоризонта.

Съвсем друга е обаче гледката, която представлява начинаещият сърфист. Тя не е за изпускане, особено ако в момента умувате дали да не изкарате начален курс на обучение в някое от вече многобройните у нас сърфучилища. Падане, ставане, рани по лактите и коленете. И все не успява да тръгне или още по-лошо - дори не може да вдигне платното. Или палава вълна го събаря, или пък ветрилото го захлупва - край няма.

Всъщност има. Един от първите учители по уиндсърфинг в България, създателят и на първия нашенски сърф "Бора" Иван Енчев, обясняваше преди двайсетина години на запалените си ученици в приказния залив Арапя край Мичурин, че



като паднеш 1000 пъти, и си готов сърфист



Е, някои се научават и срещу по-малко жертви, други страдат повече, а трети направо се отказват. Априори всеки, който може да плува, става за сърфист. Плуването обаче е абсолютно задължително условие. На всеки, дори на най-добрите, се случва да падне далеч от брега. При неизбежното гмуркане може така да се случи, че вятърът да отвее безпризорния сърф на двайсетина и повече метра и освен с плуване няма как да го настигнеш. Въпросът дори не е само в това да спасиш доста скъпата екипировка, но понякога (ако си много изтощен или си в открито море) и просто да се добереш със сърфа - с каране или с плуване - до спасителния бряг. Разбира се, най-сигурно е да правиш кръгчета из залива и да шашкаш познатите си с така нареченото плацово каране. Но къде тогава остава тръпката на набега в открито море, което непрестанно те мами със своята необятност? За подобен риск човек наистина трябва добре да познава възможностите си и да е оставил зад гърба си доста години на практика.

Иначе всеки може да се научи да тръгва и да се връща за десетина дни и петнайсетина часа при подходящи условия. Тоест постоянен, но слаб ветрец и горе-долу спокойно море. По дъската няма много-много за учене - тя има механизъм (каре) в средата, в който се закрепва долният край на ветрилото, а отдолу финка, която заедно с подвижния шверт стабилизира немирния корпус. Важно е отгоре дъската да е напръскана със специален шпрей, който оставя леки грапавини по повърхността и подпомага пазенето на равновесие. Сърфът се кара почти като сноуборд - натиск с левия крак и накланянане на платното напред води до десен завой, а с десния крак и издърпване на платното назад по корпуса - до ляв завой или поворот.

Истинското равновесие обаче се дължи на вятъра и контрабаланса с тежестта на собственото тяло. При уиндсърфинга вятърът трябва да бие в гърба на сърфиста, макар и под различен ъгъл. Основните курсове са фордевинд, бейдевинд, бакщак и халфвинд, като първият е най-бавен (ветрилото е перпендикулярно на корпуса), а последните два - най-бързи (ветрилото е успоредно по дължината на дъската, а вятърът е под ъгъл до 90 градуса). Ветрилото (рикът) се държи за гик, който е здраво вързан за мачтата и опъва платното, така че то да не образува "джобове". Колкото по-силен е вятърът, толкова повече сърфистът ляга назад. А състезателите, които влизат само при достоен по силата си вятър, направо метат вълните със задника си, като същевременно



вдигат корпуса на страничен ръб или глисират



Така те намаляват триенето във водната повърхност и увеличават скоростта си, като световният рекорд е 84 км/час, постигнат от холандеца Бьорн Дюнкенберг и французина Тиери Билак.

За да стигне до тяхната класа обаче, начинаещият трябва да извърви дълъг път. Първо - да се научи да вади рика от водата. За целта не е нужно да има мускулите на Шварценегер - и деца, макар и с по-малки платна, се справят с добра техника. А тя се състои в това най-напред леко да повдигнеш със стартшкота (въже с едри възли, които подпомагат дърпането) върха на мачтата, така че постепенно водата да се изцеди, а после с изпънати крака да набираш въжето, докато достигнеш ръкохватката на гика. В този момент сърфистът е най-безпомощен - дъската се люшка на вълните, още не е "хванал" вятъра, за да потърси опора в него и всичко обикновено свършва с падане. И пак отначало. За да се избегне това, трябва да се действа достатъчно бързо. Платното се вади изцяло от водата веднага след отминаването на вълната, сграбчва се гикът и светкавично мачтата се накланя напред по дължината на корпуса. Вятърът е "хванат" и може да се тръгне с пълна газ напред.

Да, но колкото по-навътре навлиза сърфистът, толкова по-големи стават вълните и по-силен - вятърът. Значи е въпрос на преценка на възможностите докъде да се кара. Ако този момент е настъпил, време е за поворот и връщане към желаната точка на брега. Поради по-големите вълни обаче това не е проста работа. Най-лесен за изпълнение е поворотът, при който рикът се накланя силно назад и се държи така, докато сърфът застане с носа срещу вятъра, тоест платното е обезветрено. Много бързо трябва мачтата да се заобиколи през носа, с гика тя рязко да бъде наклонена напред по корпуса и да се хване вятърът. Само че той има проклетата склонност да върти целия сърф точно в обратната от желаната посока и ако от кратката схватка сърфистът излезе победител, може да потегли обратно. В противен случай падането е неизбежно, а ваденето на платното и преодоляването на предстартовото неравновесие отнемат доста усилия.

И така върнали сте се на брега и се чувствате съвсем заслужено герой. Събирате малко сили и решавате пак да се пробвате. И изведнъж разбирате, че



всичко научено дотук вече не важи



- вятърът е по-силен от предния път, а и не духа успоредно на брега, както е най-удобно за излизане, а точно отсреща, като съответно вдига и по-големи вълни. Или пък налита от сушата, правейки далеч по-трудно завръщането. С уиндсърфинга е така - няма две еднакви плавания, условията всеки момент се променят и човек трябва да е готов на всякакви изненади, включително и изведнъж да спре вятърът. Тогава - с гребане като на сал - обратно на брега. Или пък подаваш сигнал за бедствие - сядаш на сърфа и чакаш скутера на спасителите.

И ако след всичко това още не сте се отказали, не е зле да помислите за собствена екипировка. Разходите може и да не са оправдани за две-три седмици на вода годишно, но крастата е голяма и веднъж изкарал курса за начинаещи, ученикът неудържимо желае да се превърне в автономна сърф единица. Добре е при покупката на мечтания сърф да се консултирате с познавач, защото можете да вземете оборудване, което просто да не ви върши работа. Поне в началото на самостоятелната ви кариера не купувайте фън - късите дъски под 3 метра, които се карат само на силен вятър. Плоска и стабилна дъска около 4 метра с платно до 6,5 квадрата е това, което ще ви помогне да затвърдите наученото, да натрупате опит във всякакви условия, а после може да се пробвате и с по-скоростни модели.

Затова и на този етап ви е необходим сърф втора употреба, но добре запазен. Огледайте внимателно корпуса за цепнатини - и най-малката е достатъчна сърфът да почне да "пие" вода, става тежък и много по-трудно управляем. Платното също трябва да е здраво, защото иначе ще пропуска вятъра. Не е обаче много лесно да се намери по-дълга дъска - в момента се продават предимно фънове или полуфънове (до 3,35-3,45 м). Цените им варират от 350 до 700 лв., на платната - от 400 до 600 лв., сносните мачти са по 300-400 лв., а гиковете - от 130 до 250 лв. Така че един комплект втора употреба излиза най-малко 1200 лв.

И пак е евтино в сравнение с новите маркови модели - за тях ще ви трябват поне 3000 лв. При това в цената не влизат разни екстри като неопрен и т. н.

Наистина не е по джоба на всеки и сърфът естествено се нарежда сред аристократичните спортове. Не случайно девизът на сърфистите е "По-добре мазоли от гика, отколкото от мотика!"