|
На празника на МВР миналата седмица вместо празнични фойерверки над София проехтяха бандитски салюти от гранатомет и тротилови шашки. На пъпа на столицата! По обед.
И вместо полицейските шефове традиционно да тръгнат да се хвалят с успехите в борбата с престъпността и да гаврътнат по някоя и друга чаша, гузно се заизнизваха от празничните зали, за да събират парчета от гранати и от поредния взривен луксозен автомобил.
Куриозното съвпадение между стрелбата по видния сикаджийски бос Георги Пехливанов и започващите в почти същия момент демонстрации на полицейско майсторство на стадион "Раковски" изкара на показ истини, които през последните години проумяха дори децата.
А именно, че изобщо не е еретично твърдението, че в България борбата с бандитизма и нивото на престъпността не се определя от нормалния ред - да предотвратиш престъплението или ако то се е случило, да заловиш и осъдиш бандита, а от нивото на договореност между силовите групировки, от една страна, и от държавата и властта, от друга. Че у нас наистина въпросът дали държавата, политиците и полицията контролират и диктуват условията на силовите структури или те на тях, хич не е абсурден.
Че се приема за напълно нормално да се коментира в медиите и сред самите политици не кой точно е спечелил изборите, не кой точно ще управлява страната, не какво точно ще се направи срещу престъпността, а за това коя групировка ще надделее, коя от тях е пратила повече представители във властта и ще има по-сериозно лоби.
Защото абсурдът е, че правозащитната система,
наброяваща над 100 000 души,
(2 пъти повече от цялата Българска армия), чиито членове получават бая прилични заплати от нашите данъци, вече 10 години не можа да се справи с бандитизма и престъпните групировки. Тази същата система направи възможно и остави ненаказано легализирането на милионите "мръсни пари" от рекет, наркотрафик, проституция, грабежи, данъчни и финансови престъпления. Че за нея не е важно и подсъдно, че някой си шеф на бивша "борческа" групировка отишъл и набил публично в заведение някой друг само защото му било причерняло, а и е най-интересно дали по това време е спряла музиката и кой къде танцувал.
Че така и не се намериха воля, време и закони да бъдат вкарани в затвора нито големите бандити, нито наркобосовете, нито фалиралите банкери, нито кредитните милионери, нито корумпираните висши чиновници.
Борбата с престъпността години наред се води само на книга и с абсолютно безпомощни, ялови стратегии, хаотични мерки и концепции? В България има мафия и организирана престъпност в най-чист вид.
В деня, когато гърмя гранатометът край препълнения с тийнейджъри басейн "Мария-Луиза", в Народното събрание новоизбраните 240 депутати се кълняха да служат на народа.
Ще им поверваме, ако наистина започнат битката срещу престъпността. Всъщност една от основните надежди на избирателите, гласували за НДСВ, е, че и за бандитите идва ново време. Т. е. че ще се превърнат в изчезващ вид.
Което на първо време означава в НДСВ много добре да преценят кой трябва да бъде избран за вътрешен министър. Неговата личност и професионализъм са точно толкова важни, колкото и на икономическите министри. И ако социалното положение на българите не може да се оправи тутакси, няма никакви причини борбата с престъпността да се протака. Трябва кураж, за да бъде турена ясно границата между властта и бандитите.
