------------

Васил Гарнизов е филолог, краевед и социален антрополог. Работил е в Центъра за социални практики, бил е в националните изборни щабове на СДС, редовен лектор на синия актив, бил е и директор на Националния център по териториално развитие и жилищна политика. Сега е зам. министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка.

-------------



- Г-н Гарнизов, вие заедно с Георги Фотев до последния момент преди изборите давахте прогнози, които се оказаха далече от истинските резултати. Според вас разликата между СДС и НДСВ трябваше да бъде съвсем незначителна.

- След първата реч на Симеон от 6 април той събираше до 45% подкрепа. После загуби близо една трета, когато обяви кандидат-депутатите си. Това беше първият момент, когато митът за цар Симеон се срещна с реалността на политическите лица, за които ще гласуваме. Имаше хипотеза, че сблъскването на мита с реалността в кампанията ще продължи тази тенденция на падане, като не можеше да се предположи в кой момент точно с колко. Така че ние виждахме паритетни резултати. Бях дал прогноза за максимална разлика между Симеон и ОДС от около 8 пункта. Сега, когато правим постелекторалните проучвания, много ясно се вижда, че тази една трета от неговата подкрепа, която е била загубена след други негови публични изяви и след изваждането на листите, е била компенсирана от нов поток, който се появява веднага след втората му реч - за 5000 лв. безлихвени кредити, за увеличението на заплати и пенсии. Загубата на критично мислещите поддържници се компенсира с поток от хора, които се чувстват безнадеждни, които разчитат някой да се грижи за тях.



-----------

Но този резултат има и друг ефект. Хората, решили тогава да подкрепят НДСВ, сега очакват много бързо подобрение на своя живот. С втората си реч Симеон вдигна много високо летвата на очакванията и тя ще бъде най-голямото препятствие пред бъдещето управление.

Изследването, на което се позовавам, показва, че 60% от хората, които са гласували за Симеон, очакват бързо изпълнение на обещаните неща. Почти половината очакват да получат наистина безлихвени кредити. Една голяма част очакват пенсиите да се удвоят или утроят.

Мисля, че няма правителство, което да може да издържи такъв тежък натиск на очаквания. А едновременно с това да е принудено да продължава да преструктурира икономиката и администрацията.

----------



- Съгласен ли сте с тезата, че народът сам си е виновен?

- Моят народ е такъв, какъвто е. В него са моите роднини, родителите и прадедите на моите роднини, съседите ми, съучениците ми. Аз се усещам като възел, в който се пресича целият този народ. От някаква гледна точка ние всички сме племенници. Даже не сме народ, а племе. Племенници на Симеон I обаче.

- Какво му е лошото на царя? Носи ли някаква заплаха?

- Проблемът никога не идва от индивидуалните намерения на една личност в историята. Проблемът идва тогава, когато индивидуалните планове се превърнат в мощни колективни очаквания и заблуди. Колективна интерпретация е, че Симеон въплъщава чудото, че е радикалното различно, радикалното добро и че е лечение на всяка болест. Ще трябва Симеон II непрекъснато да се оправдава, че не е имал това предвид, че не е бил правилно разбран. Първите три-четири пъти, когато го каже, няма да има колективна реакция, но когато до колективното съзнание стигне изречението: "Аз не съм ви лъгал, вие сами сте си повярвали", тогава резултатът ще е колективно омерзение. Не искам тогава да съм на мястото на човека, породил мощни очаквания за промяна.

- Какво следва от колективното омерзение?

- Не искам да казвам, защото много често черните прогнози, когато се произнесат като заклинание след време се превръщат в реалност. Мога да кажа какво вече се е случвало. През 1996 г. имаше избори за президент и хората очакваха чудо. Виденов падна и ОДС спечели изборите, без да обещава нещо повече. Обещахме само да спрем разрухата, обещахме, че ще е трудно. След това излезе Петър Стоянов и каза, че трябва да се затвори фабриката за илюзии. Обаче високите очаквания от президентските избори вече бяха вдигнати. Обещаното чудо от президентските избори се стовари като високо очакване върху управлението на ОДС.

Сега имаме още по-крайна ситуация. Даже хора, които не са гласували за Симеон, също очакват от него да стори някакви чудеса. Влезеш ли обаче в политиката, влизаш в реалната политика - на възможното. Има данъци, бюджет, тук ще увеличиш, там ще намалиш, ще съкратиш администрация, ще вземеш кредити, ще раздадеш кредити, ще дръпне страната. Има създадени условия за това. Но колкото и да дръпне, доходите ще се увеличат с 10-15%, а очакването е това да стане двойно. Това вече не може да се управлява. То е като една жена. Извел си я на разходка във варненската крайморска градина, казал си й какво хубаво впечатление ти е направила, като си я слушал на литературно четене, тя вечерта си ляга с теб и на другия ден е разочарована, ако ти не потвърдиш, че си влюбен в нея. След разочарованието идва болката, след болката идва желанието за отмъщение. Не е проста тая работа.

- Вероятно всички тези неща в СДС сте ги отчитали по време на кампанията. До последния момент обаче самият Костов вярваше, че ще спечели изборите.

- Никога не съм чул пълководец, тръгнал да води една битка, да каже на хората, които го следват: "Абе, нали знаете отсега, че ще загубим". В изборната нощ премиерът излъчваше усещането за прозрение и яснота.

- СДС обяснява загубата така: вървяхме по труден път, хората не понесоха цената. Имате ли друго обяснение защо СДС загуби изборите, ако мандатът му е бил успешен?

- Успешна политика от гледна точка на историята - да.



-----------

Ти знаеш, че тръгваш от точка А и се придвижваш към точка Б. Знаеш колко много си напреднал. Тази успешна политика обаче се дължеше на постигнатата желязна дисциплина. Хората се умориха от нея. И в края на мандата те вече не гледаха колко сме напреднали от точка А към точка Б, а всеки имаше усещането за някакво опустошение. И затова не можеш да се сърдиш на никого.

-----------



- Явно хората са видели алтернатива.

- В такива случаи е изключително необходимо между държавата, т. е. администрацията, и племето, което са хора с разнообразни видове взаимовръзки, да има един слой. Някой го наричат общество. Това е слой от малки водачи, от малки обяснители, които са част от племето, а не са част от администрацията. Те подават втора ръка. Не само голямата протегната ръка на водача Костов, който върви най-отпред и казва: "Вървете след мен, аз ви водя в Европа, водя ви към високите доходи и ниската безработица." Втората ръка е по-близко до нашите съплеменници. След 1989 г. тази среда се източи. Една част емигрира, друга деградира към администрацията или към племето. Този слой стана прозрачен. Даже по едно време държавата трябваше да поражда от себе си гражданско общество, министерствата да подпомагат създаването на неправителствени организации. Липсата на този слой на практика прави племето лесно манипулируемо. Иначе той е филтърът, който отсява рожбата на нашите сънища от плода на нашия разум. Този слой говори чрез пресата. Там са журналистите, медиите, учителите, лекарите. Там трябва да е църквата, която да прибере най-безутешната част от племето.

- Ако не се беше появил царят, щеше ли СДС да спечели изборите?

- Преди включването на НДСВ в политическия живот имаше хипотеза ОДС да се разглеждат като по-малкото зло. БСП не е алтернатива. Обществото щеше да очаква да бъде продължен пътят по възможност с нови лица. В листите се видя, че много компрометирани хора не намериха място там. И комбинацията между новите лица и по-малкото зло щеше да даде много по-добър резултат. За НДСВ гласуваха много хора, които разглеждат движението като доброто СДС. Същото нещо се казваше и от Първанов, и от Стефан Софиянски. Много хора вярваха, че царят ще се обвърже с ОДС. Очевидно намеренията на Симеон II са били съвсем различни.

- Как щяха да се развият нещата, ако Конституционният съд беше разрешил участието му в президентските избори?

- По-позитивно за стабилността в страната.

- Възможно ли е партньорство между НДСВ и ОДС?



-------------

- Любопитно е да изследваме електората си. Хората са гласували за теб, трябва да видиш какво очакват от теб. Защото, ако продължим да постъпваме против очакванията на нашите съплеменници, можем да се окажем в ситуацията на Иван Костов, който води силно страната напред, но племето е изостанало далече назад. Около 800 000 са гласували за ОДС. Питаме ги "Трябва ли СДС да се коалира с НДСВ?" - 61% са съгласни. "Трябва ли СДС да се включи в коалиция с НДСВ и ДПС?" - 30% са "за". "Трябва ли СДС да се включи в коалиция с НДСВ, ДПС и представители на БСП?" - 8% са "за". Според електората на ОДС е възможна коалиция с НДСВ, но без ДПС.

------------



- Защо сините избиратели са настроени толкова яростно срещу ДПС?

- Имат памет. Те помнят Филип Димитров. Не зная дали разсъждават точно в схемата за лоялността и предателството, но помнят Беров, помнят, че ние предложихме на ДПС да се включи в коалицията през 1997 г., а ДПС избра да играе опозиция, без да обясни защо. Хората и досега повтарят една фраза: "Силен депесарски шут". Въпреки това ОДС прави разнообразни стъпки към ДПС.

- Като изборът на Пламен Иванов за главен секретар на партията ли?

- Да кадруваш в пространството на друга политическа партия е най-грешният подход.

- Защо се наложи Иван Костов да си подаде оставката?

- Иван Костов избра да си подаде оставката. 61% от гласувалите за нас са против оставката на Костов. Значи не се налагаше да подава оставка. Той реши да си подаде оставката около 8 вечерта след изборите след кратък размисъл, без никой нищо да е искал от него.

Той посочи четири причини. Но към тях има и един кръг от лични, неназовани мотиви. През цялото време на своето управление, Костов поемаше на гърба си отговорността за управлението. Издънва се един министър, Костов поема отговорността, издънват се някакви преговори, пак той поема отговорността. И си пазеше колектива. Държеше се като лидер. Така влачеше на гърба си много хора, понякога - цели администрации. Направи абсолютно същото нещо, когато загуби изборите.



---------------

Другата страна на личния мотив е, че Костов е дълбоко религиозен човек. Той обаче не прилича на православния вярващ, който ходи на гробищата на Задушница. Той вярва, че има знаци за избраничество и че през отношението към тези знаци минава личната отговорност. За да разбереш дали си избран от Бога, за да свършиш някаква работа, можеш да съдиш само по публичните резултати. Това много прилича на протестантската етика, на капитализма от северните страни, за които Макс Вебер пише. Публичният резултат е знак, че това е провидението, което настоява той да се отдръпне.

------------



- Екатерина Михайлова ли е най-добрият избор след Костов? Дали тя олицетворява промяна в СДС?

- На първо място Екатерина Михайлова е жена. Тя е много балансиран и лъчезарен човек. В някакъв психологически смисъл тя е алтернатива на Костов. Той е типичен водач - човек, който ходи напред и дърпа каруцата.

- А нея я наричат Класната.

- Това няма никакво значение. Образът се изгражда. Аз говоря за самия човек. Тя може да събира и да преодолява конфликти и противоречия. Може да служи като компрес на възпалени рани. Нейната мисия е да запази единството на СДС, да оздрави неговия публичен образ и след време да го предложи като нещо пречистено на обществото. До есента ще трябва да се правят компреси.

- Възможно ли е Иван Костов да се върне като лидер на СДС и като министър-председател?

- Напълно възможно. Не мога да кажа кога, нито как, но знам, че начинът, по който излезе, показва, че той съхранява връзката с партията, с електората, съхранява като своя лична мисия каузата на СДС.