В гората над село се настаниха разбойници. Разиграха си кончетата, развяха си байряка, разпасаха си червените пояси и настана голям глад. И хората наоколо взеха да викат, мале-мале, както сме гладни, да имаше сега една цигара да изпушим, ама пък то нямаме кибрит.

Тогаз дойдоха едни други разбойници и изгониха ония първите от гората. Настаниха се на тяхно място и викнаха на хората, така и така, тука вчера имаше ли зайци? И сами си отговориха, че да, имаше. Сега има ли? - попитаха и пак сами си отговориха: Няма пукнат заек! Ревнаха: Е, селяни, къде са зайците? И за трети път си отговориха: Онез разбойници, предишните, те ги изядоха! Обаче рекоха, че селяните нямало какво да се плашат, защото утре всички ще летуват на Канарските острови в профсъюзни станции, а утре започва от днес, което днес е един хубав ден за таквозто.

Това стана към 11, 11 и нещо, а към 1 по обед ония първите разбойници се върнаха, казаха, че създават първи частен партизански отряд, и изгониха ония вторите от гората. Скриха житото и седнаха да си гледат рахата, обаче нали бяха скрили житото, пак настана глад, тъй че се наложи към 4 и половина по икиндия тия вторите пак да дойдат и да разкарат ония първите...

И тъй нататък, и после към 8 без нещо, когато селяните се приготвиха да гледат Сънчо и да чакат "По света и у нас", се наложи да дойде горският и да изрита и едните, и другите от таковата. И селяните направо обезумяха от радост, че се намери кой да им откъсне главичките на онез катили горе, и му рекоха: Ти си ни последната надежда, тъй да знаеш! Гони ги, горски!!!

Какво става обаче. Става така, че покрай горския веднага се завъртяха по двама-трима и от двата чешити разбойници, а към 8 без 5 станаха много. Ама ти много да видиш! Точно по това време едни тарикатчета от селото организираха група за натискане, нарекоха я "довечера по същото време" и отидоха да обясняват на горския как точно да изпъди разбойниците от гората над селото. И едните му викаха тъй, другите му викаха онъй, а онез младите от групата за натискане го подкокоросваха и му показваха трите селски хубавици и двамата хубавци от читалището. Дойдоха и едни, дето преди това бяха отишли в съседното село да си купят по една кесия кебапчета и по една тарга бира, а в това време разбойниците гледаха към гората, ама вече заедно - едните и другите.

И вече направо не може да се разбере кои са горе, кои са долу, кой гледа сеир, кой си плете кошничката, защото пък тия, дето се събраха около горския, си бяха донесли върбови клонки и царевичак и наистина почнаха да плетат кошници, които обаче след това се оказаха рибарски кошове за ловене на балъци.

Накрая какво стана, как стана... всички около горския плеснаха с ръце, па се прегърнаха и седнаха да му вечерят на софрата. А разбойниците от гората ги гледаха и нещо ги кълняха, ама инак и те вечеряха, де!

Толкоз. Лошото е само, че от подобни истории народна приказка не става: някак си няма да й е щастлив краят.