Което ще рече "Веднъж и завинаги!" Казвам го на английски, понеже от испански хабер си нямам, но един полиглот, какъвто е безспорно Н. В., ще ме разбере.
Ние, обикновените прости хора, както ни наричаха едно време, се разминаваме ежедневно с шансовете, които съдбата ни поднася. Затова си останахме ако не прости, то обикновени хора, та дори и хорица. Откак свят светува, милиарди са се топили в корита, бари, реки, морета и океани, но само един извикал "Еврика". На хиляди е падала ябълка на главата и какви ли не още неща, но само един се е сетил, че появилата се цицина се дължи на земното притегляне. Така той влязъл в Пантеона на безсмъртните. А нашите обикновени глави, каквото и да ги сполети, нищо не раждат. Седим си и се чудим откъде да намерим средства, за да отидем да се поизкъпем в морето или да си закупим нужните ни лекарства, или откъде пари за разните му там вентили, дето ще ни ги слагат по радиаторите за уж да ни излиза по-евтино топлото. За насъщния хляб да не говорим. Той никога не поскъпва преди избори, но след тях ни излиза солен. Затова, казват, СДС-то крояло планове за по-скорошни избори. Българи-юнаци, че и човеколюбци отгоре на всичко!
Н. В. Симеон II обаче не е нито прост, нито обикновен. Той е цар по рождение, на когото съдбата му поднася голям, да не кажа огромен шанс, какъвто нито може да получи повторно, нито може да се падне другиму, още по-малко би могъл някой да му го отнеме и пропилее. Освен той самият! Народът е казал: това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи. Па макар човекът да е цар по рождение...
Нашият, вместо да си търси отнетия му трон, седна на министърпредседателското кресло и събра министри според акъла им. По-късно ще разберем на кой колко е. Със съставянето на кабинета си г-н Кобургготски направи първата крачка към поднесения му от съдбата шанс да осъществи мечтата на Левски за чиста и свята република. Такава, в която и българи, и турци, и евреи, и цигани, и каквито други български граждани ви дойдат наум, ще си живеят като братя и всеки ще се моли на своя си бог, без да го натрапва другиму.
С една крачка само до целта едва ли може да се стигне. Ще трябва и втора, и трета, и пета, и петдесета. Всички ще трябва да крачим по пътя, начертан ни от Левски. Ако Н. В. успее да ни изведе по този път, бюстът му ще застане един ден редом до бюста на Апостола. Не само никой няма да посмее да го краде и предава на вторични суровини, но и няма да има нужда да го прави, защото ще са изминали въпросните 800 дни и хлябът на всеки ще е осигурен. А след още няколко по 800 дни, току-виж, че няма да се нуждаем и от вторични суровини, тъй като всичките ни ще са станали първични.
Може ли цар да създаде мечтаната от Левски - и от всички ни - чиста и свята република? Ей това се питам и аз. Би било сензационно - една осъществена българска мечта, която да е за пример на съседите ни. Тия, дето се трепят за щяло и нещяло.
Ваше Величество, това не е само Ваш шанс. Това е шанс за всички ни! Шанс, който се пада веднъж и завинаги! Once and for ever, уважаеми г-н министър председателю!
