Митът, казва гениалният французин Клод Леви-Строс, е отговор на непоносимо противоречие. Резултат от това противоречие и същевременно начин то да продължи да съществува.

В първата част на този текст (миналата събота) видяхме, че жителят на синята Вселена не успява да си обясни случилото се на 17 юни с класическите сили на Злото (комунисти, ченгета, Русия) и затова е принуден да мисли "народа" като антиевропейски. Т. е. цената на "синьото оцеляване" е мисълта, че твоята собствена нация е съвкупност от средновековни изроди...

Но докато "синият мит" е отговор на проблема "защо не ни избраха, след като управлявахме така успешно", то "червеният" е в отговор на по-друг въпрос: "След като тези се провалиха, защо не избраха нас?"

Тук има една важна тънкост от самото начало. "Червеното херметично съзнание" има една много по-развита и разгърната митология, понеже я гради от 12 години. Иначе казано, съществува базов мит, върху който само се градят надстройки при всеки конкретен случай на необходимост.



Какъв е базовият мит?



В цъфтящата съветска страна до ръководството на партията се добира некадърният Горбачов. (Подвариант: американският шпионин Горбачов. Друг подвариант: алчният, крадливият Горбачов.) Заедно със своите помагачи - "перестройчиците" - той съзнателно разрушава социализма, продава Източна Европа на САЩ и т. н.

Тук само трябва да забележим, че във всичките си вариации този мит не съдържа и не може да съдържа описание на каквито и да било вътрешни причини за рухването. Социализмът е разрушен отвън и само отвън - по механизма на Петата колона!

В условията на България ролята на Горбачов се изпълнява, разбира се, от Андрей Луканов. Този именно Луканов създава гладното оръдие на Злото - СДС - а по-късно му предава властта доброволно. СДС злодействат, каквото има да злодействат, след което българският народ се връща (през 1994-а) на правилния избор. Но Николай Добрев и Георги Първанов пак връщат властта на Злото, на СДС.



Достигаме до актуалната ситуация:



СДС се провалят. И тук става необяснимото за жителя на червената Вселена: не връщат "нас".

Кое е странното, кое е неразбираемото? То е следното: хората свалят СДС от власт точно по логиката на нашата критика към сините. За корупцията, за бедността, за спряната индустрия, за здравната реформа, за какво ли не.

Но нали "ние" говорим това? Нали "ние" от самото начало предупреждаваме?

Защо тогава се подлъгват по този Борисов?

И тук настъпва едно решаващо "следователно", след което митът е готов: значи нашите лидери не го казват както трябва. Значи не сме достатъчно убедителни.

И вече съвсем просто: значи ни трябва нов лидер, по-говорлив, по-харизматичен, по-агресивен, по-борбен...

Затова всичко, което разбира жителят на червената Вселена от случилото се на 17 юни, се свежда до потвърждаването на нещо, което той и без това е подозирал: всички тези опити да се правим на цивилизовани, на "западни", всички тези социалдемократически измишльотини играят лоша шега. Трябва ни твърдост, трябва ни битка... Другото е ликвидаторство.

Най-удивителното е, че



"червеното съзнание" е така добре защитено от действителността,



така опаковано в своите митове, че не се влияе дори от поведението на собствените си деца, от събитията в собственото си семейство!

Да се върнем впрочем на митологемите. С просто око се вижда, че червеният мит почти не търпи развитие. Появата на г-н Сакскобургготски е просто още един потвърждаващ мирогледната картина епизод.

И тук точно е огромната цена, която левите плащат за мита си, за лукса да живеят в свят, откъснат от реалността. А именно: провалът на лявото се схваща само и единствено като провал на ръководителите на лявото!

(Но преди да коментираме това, нека се насладим на удивителната огледалност на левия и десния мит: синият човек е оневинил докрай тъкмо ръководството на СДС! И е обвинил народа. "Червеният" не мърмори против "хората", но пък напълно хвърля вината на собственото си ръководство...)

Така или иначе "червеният оцеляващ мит" се заплаща с нещо много пагубно за левицата. Вместо да се обсъжда очевидният проблем, че електоратът не харесва лявото, не вижда или не разбира идеите на лявото, ангажиментите му, вместо всичко това се обсъжда само и единствено кадровият въпрос...



х х х



Към описаните две митологични форми несъмнено се добавя и централният мит, в който от няколко месеца потъна част от нашето общество - митът за Царя.

Той беше сравнително прост за анализ допреди месец, докато хората избираха г-н Сакскобургготски. Сега обаче мечтата им се въплъти и предстои уникален социологически експеримент. Как реагират участниците в магически ритуал, когато виканият дух-спасител наистина вземе, че се яви?...