Всичко това е София Лорен. Легендарната актриса, която олицетвори италианката в очите на света.
Харесва й че носи името на богинята на мъдростта и обича да казва: "Родих се мъдра и сред нищета - това бяха предимствата, които са ми дарени от детството".
------------------------
Животът на София Лорен сам по себе си прилича на италиански филм - началото е в жанра на неореализма, а с течение на годините заприличва на феериите на Фелини.
Интригата се заплита още от майката на София - Ромилда Вилани. Тя е родом от Пицуоли - живописно с бедността си градче на брега на Тиренско море, на един час път от Неапол. В семейството имало общо 4 деца и малко пари. Ромилда била най-малката, най-красивата и най-талантливата. Свирела отлично на роял, а на 17 години станала победителка в конкурс за двойнички на Грета Гарбо. Наградата била пътуване с кораб за кинопроби в Холивуд, но семейството не пуснало Ромилда от страх да не й се случи нещо лошо. Пратили я в Рим да усъвършенства свиренето на роял.
Там на улицата я спрял млад хубавец и казал: "Синьорина! Вие сте момичето на моите мечти!". Това бил Рикардо Шиколоне, син на състоятелни родители с актьорски амбиции. След двумесечна страстна връзка Ромилда забременяла. Но Рикардо не пожелал да се оженят. Просто изчезнал.
На 9 септември 1934 г.
в отделението за неомъжени родилки
на една бедняшка клиника в Рим Ромилда родила дъщеричката си София. Кръстила я така в чест на майката на Рикардо - с надеждата все пак да го склони на брак. Той наистина се отбил в клиниката, зърнал бебето и дори му дал името си. Но после пак изчезнал.
Ромилда се връща в Пицуоли със София. Там бебето става веднага знаменито - то е първото извънбрачно дете в градчето.
Детството на София минава под знака на майчината борба за склоняване на бащата към брак. След дълги безуспешни увещания Ромилда решава да забременее пак от Рикардо Шиколоне с мечтата поне с второто дете да го обвърже най-после. Така се ражда по-малката сестра на София - Мария. Шиколоне обаче отказва да я признае за своя. Започват безкрайни съдебни битки.
Години по-късно София ще заяви, че бащата е бил "най-важният човек" в живота й, защото със самия факт на отсъствието си е изковал характера й и е прехвърлил върху нея "мъжката" роля на защитник на майката и сестрата. Така тя се научила да не се доверява на никого, да не се оплаква, да разчита само на себе си.
Закалява я и войната
- с глада, смъртта, въшките, опашките за вода, бомбардировките. Преживеният кошмар един ден ще се превърне в огромно предимство за актрисата София Лорен, която с удивителна сила ще пресъздаде всички трусове на времето чрез своите героини.
На 15 години смятаната дотогава за грозновата с голямата си уста и високия си ръст София внезапно разцъфтява и мама Ромилда проглежда, че може да се реваншира чрез нея за собствените си провалени мечти. В Неапол обявяват конкурс за красота. У дома шият за София умопомрачителен тоалет от розовото перде на прозореца, черните обувки са пребоядисани с бяла боя. Избират я за една от дванадесетте "принцеси на морето". Награда е 23 000 лири, комплект покривка и салфетки за маса и жп билет до Рим. За столицата заминават двете с мама Ромилда и там се наемат в масовката на филма "Кво вадис", който се снима в Чинечита.
Остават в Рим, взимат там и малката Мария. София неистово да се снима в каквото й падне -
34 филма за 5 години.
Позира и на художници за комикси. Целта е да изхранва майка си и сестра си. Не жаждата за слава, а отговорността пред близките я тласка да пробива в киното.
По това време тя започва да си търси и псевдоним, защото продуцентите не харесват тромавото Шиколоне. Първо става София Лацаро, а малко по-късно - по аналогия с нашумялата тогава Марта Торен, се превръща в София Лорен.
Светът я забелязва през 1953 г., когато изигра Аида в едноименния филм опера. Там тя е боядисана като негърка и е "няма", защото ариите се озвучават от легендарната Рената Тебалди. Все пак физическите й данни и излъчването са много силни, а успехът - шумен.
Щом взима хонорара за "Аида", София отива при вечно липсващия си баща Рикардо Шиколоне и му плаща един милион лири, за признае най-после бащинството си и на сестра й Мария.
Превръщането си в истинска актриса София Лорен дължи на двама мъже - режисьора Виторио де Сика, неаполитанец като нея, и продуцента Карло Понти, който след много години и много перипетии й става съпруг.
"Ти имаш сила, която може да те отведе където пожелаеш.
Само, за Бога, не се учи на актьорство.
Учи се единствено от самата себе си," това е напътствието, с което Де Сика отваря пред София Лорен портите на голямото кино. В първия им общ филм - "Златото на Неапол", тя изиграва продавачка на пици. Не само красива, но и "истинска неаполитанка". С което веднага спечелва сърцата на италианците и започва пътят й хем на "звезда", хем на всенародна любимка.
Общите им филми с Де Сика са 14. И почти всеки е влязъл в историята на италианското кино. Именно Де Сика й избира и харизматичния екранен партньор - Марчело Мастрояни, с когото създават незабравима филмова двойка. Техният дует в "Брак по италиански" е истинска класика.
Най-големият й успех с филм на Де Сика е екранизацията на романа на Алберто Моравия "Чочарка". За играта си там през 1962 г. тя получава "Оскар". Любопитното е, че в началото Де Сика планира да даде ролята на майката във филма на легендарната Ана Маняни, а София Лорен вижда в ролята на дъщерята. Но Маняни отказва с думите:
"Та нима аз мога да съм майка на такава кобила!".
Де Сика продължава да настоява и Маняни ядосано го съветва, че щом толкова иска да снима София Лорен, нека да й даде ролята на майката. Режисьорът така и прави. Успехът е зашеметяващ и превръща 28-годишната актриса в световна звезда.
4 години по-късно - през 1966 г., идва и личното й щастие. Тя най-после законно се омъжва за Карло Понти, с когото, според собствените й думи, е нераздлена още от 19-годишна.
Перипетиите на тяхната любов също са като извадени от италиански филм. Когато се запознават, тя едва прави първите си стъпки в киното, а той е утвърден продуцент. Има обаче усет за нови лица и нови дарования. Именно той й осигурява договор с Де Сика. Младата неаполитанка явно веднага му ляга на сърцето, но двамата дълго крият връзката си, защото Понти е женен. След време спират да се преструват, дори заминават за САЩ като двойка. Но според тогавашните италиански закони разводът е забранен и Понти не може официално да се раздели с жена си Джулиана Фиастри.
През 1957 г. Понти и София Лорен се изхитряват да сключат брак в Мексико, но Ватиканът веднага ги заклеймява. Драмата трае 9 години. Чак през 1966 г. изходът е подсказан от също измъчената от ситуацията Джулиана Фиастри.
И тримата стават граждани на Франция,
където най-после се осъществяват дългоочакваният развод и моментално последвалата го законна свабта.
През 1969 г. София Лорен ражда първия си син - Карло, кръстен в чест на бащата. Почти цялата си бременност актрисата, претърпяла вече няколко спонтанни аборта, прекарва на легло. Същото изпитание се повтаря и 4 години по-късно, когато идва и вторият син - Едоардо (в чест на драматурга Едоардо де Филипо). София Лорен го ражда, въпреки предупрежденията на лекарите, че това може да й коства живота.
Днес 28-годишният Едоардо Понти е режисьор. През юни той започна снимките на първия си филм - "Между непознати", където играе и легендарната му майка. За нея това е стотната роля в кинокариерата й. Която сама по себе си е достойна за сюжет на филм.