|
-----
"Винаги съм се стремяла да бъда различна от масата, да не се сливам", казва новото пресаташе на финансовото министерство. Домът й е ярко отражение на тази черта от характера й. От около две години семейството живее в мезонет в елитния столичен квартал Бояна. От входната врата тясно коридорче отвежда към просторно помещение, което обединява в едно кухня, трапезария и всекидневна.
"По архитектурен план тук трябваше да има няколко стаи, но ние премахнахме стените. Не приемам еднотипните кутийки", обяснява Оля.
Във всеки орнамент, във всяка мебел прозира
изискан стил и укротена, ненатрапчива артистичност
Неприкосновеното убежище за всяка домакиня - кухнята, е обособено чрез барплот от тъмно дърво. Непосредствено след барплота е поставено нестандартно по форма огледало, под което на скрин стоят любимите семейни снимки. Следват дълга маса със столове, оформящи трапезария, кът с предназначението на всекидневна от ниска масичка, кресла и два дивана.
Може би най-тежкият и внушителен елемент от обзавеждането е пианото, приютило върху си десетки дребни фигурки. Терасата се оказва тайният разкош на този дом, защото поднася зашеметяваща панорамна гледка към големия град.
Оля е рожба на любовта между българка и кубинец,
дошъл да следва у нас. Родена е в Хавана през 1964 г., зодия Везни. Детството й преминава основно в Пловдив. Учи в руската гимназия. Едва завършила, през 1983 г. получава покана от Ади, една от другите три дами в легендарната група "Трамвай номер 5" да се присъедини към екипа. Участието й там не е случаен опит в сферата на музиката - тя свири на пиано още от първи клас.
Кандидатства в консерваторията. "Реших, че щом ще се занимавам с музика, трябва да го правя професионално. Това е едно от нещата, които са много характерни за мен - ако започна нещо, се опитвам да го правя по най-добрия начин", категорична е тя.
Завършва за три вместо за пет години,
като взима изпитите по ускорена програма.
Музикалната й кариера обаче приключва през 1988 г. По нейна преценка, за да продължи да се занимава с музика по това време, е означавало да направи прекалено големи компромиси. Тогава тя чака и първото си дете - синът Иван Лечев, който сега кара тринадесетата си година. Учи в частно немско училище и вече е решил, че догодина ще кандидатства в американския колеж и в математическата гимназия.
Та през 1998 г. Оля решава да се заеме с нещо ново. Чуди се какво да учи - право или икономика. Избира второто. Кандидатства "Мениджмънт на интелектуалната собственост" в УНСС. "Тогава тази специалност беше нова, интересна и перспективна", обяснява тя. Завършва второто си висше образование и работи известно време в "Промобил". След което става главен секретар на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници.
В този период Оля
се изявява и като манекенка на елитните родни подиуми
Но сама поставя тези свои участия на заден план и ги определя като съпътстващо, а не като основно занимание. "В България работата на модел не може да бъде основна. При мен, заради различния начин по който изглеждам, е нормално хората в модния бизнес да проявят интерес. Проявиха го, участвах, беше ми приятно. Но манекенството не беше нещо, което изисква специални усилия или стремеж, просто така се случи някъде във времето", лаконично затваря тази страница от живота си тя.
Работата й в асоциацията я среща със съпруга й Иван, с когото са заедно вече почти три години. Той е на 43 г., зодия Стрелец. Роден е в Сливен. Също има две висши образования. Първо завършва специалността "Строителни машини и съоръжения" във Висшия политехнически институт в Бърно. След това "Международни икономически отношения" във Висшия икономически институт в Прага. В момента е управител на лицензирания инвестиционен посредник "ББГ Симекс България". Много ангажиран, делови човек. Оля също е изключително заета. Но това не й тежи.
"Никога не е стоял вариантът просто да си остана в къщи и да не правя нищо", обяснява тя.
Трудно се вижда в ролята на жената домакиня,
защото е водила активен живот от ранна младост. Непосредствено след раждането на второто й дете се налага известно време да бъде вкъщи. Но сега ежедневната грижа за едногодишната, приказно къдрава и русокоса Лиа Ноа е поверена на жена, която помага на семейството. Екзотичното име на малката дъщеричка е идея на майка й. Няколко години преди тя да се роди, Оля вече мечтае за второ дете с твърдото намерение то да се казва Ноа, независимо от пола му. Обяснява, че това име е със староеврейски произход за момиче, но сега е широко разпространено в САЩ основно като мъжко.
"Преди да се роди дъщеря ми обаче бях в църквата, аз съм католичка, и сред надписите по стените срещнах името Лиа. Страшно ми хареса. Затова направихме комбинация, въпреки че това решение не мина без семейни спорове", обяснява Оля.
Денят на семейството започва със слънчевата усмивка на Лиа Ноа, която най-често с упорство и всевъзможни номера буди своите родители. След това Оля приготвя закуска, оправя тоалета си и тръгва на работа. С личната си кола, която по нейни думи не е склонна да дели с никого. Докато шофира често нарушава правилата за движение, вероятно отново провокирана от желанието да излезе извън стандарта. "Затова не обичам да се возя с нея, не се чувствам спокоен", откровено заявява съпругът й.
"Отдавна не съм си почивала така, както би ми се искало", споделя тя. Много обича да пътува. "Преди семейството ми да стане толкова тежко, го правехме често, но сега е трудно", допълва Оля.
Тя и съпругът й нямат хобита, защото не им остава време, но отворили се възможност, с удоволствие ходят на кино. Оля обича да готви, но заради безкрайните ангажименти, го прави рядко.
"Тя готви страхотно
Не го казвам просто като комплимент. Това беше едно от нещата, с които много ме изненада", казва съпругът й. Освен с красотата си, Оля го впечатлила и със своята непосредственост. "Хубаво е, че с нея мога да разговарям по различни теми", казва Иван. Тя на свой ред го харесала, защото е изключително фин човек, добре възпитан, мил в отношенията си и изглежда добре. "Той много държи на семейството, а това за мен е страхотно качество. Безкрайно всеотдаен и лоялен е", казва Оля. Според нея за да живеят двама души добре, трябва да са приятели, да си вярват и да имат обща цел. Иван вярва, че семейното щастие се крие в простичките, ежедневни неща, в стремежа да разбереш другия. Убеден е, че човек цял живот се учи на това. Той иска да научи децата си да се справят сами с проблемите. Тя - че всеки компромис си има цена, че трябва да си вярват, защото само така могат да постигнат всичко. И двамата обаче са единодушни, че най-важното е децата им да бъдат добри хора.
|
|
|
|