:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 336
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
НАЙ

Рапърът Мишо Шамара мечтаел да стане моряк

Скандалният варненец си признава, че нищо не разбира от музика. Популярният немски канал VIVA обаче ще върти клипове на групата му
Някои слушат класика, други - джаз, трети - рок, а четвърти предпочитат техно. Музикални вкусове - колкото щеш. Има обаче една особена група меломани, за които любимата музика е начин на живот. Това са рапърите. Или ако питате някои хора, това са "онези раздърпани тийнейджъри с увиснали панталони, които слушат скандални неща и само се шляят по улиците, вместо да седнат да учат или работят като всички нормалните младежи на тяхната възраст". Всъщност ако поискате мнението на самите рапъри по този въпрос, то те най-вероятно ще ви отговорят с някой нецензурен израз, илюстрирайки думите си за по-прегледно с недвусмислен неприличен жест. Затова по-добре не питайте.

Допреди няколко години подобни скандални музиканти се подвизаваха предимно по MTV, имаха тъмен цвят на кожата и по народност бяха все американци. Точно преди 2 лета обаче на рапърския небосклон изгря нова звезда - пак американска, но с бял цвят на кожата. Става дума за скандалния Еминем. С него като че ли започна ренесансът на тази музика по цял свят. Че и у нас даже.

Сега сред българските тийнейджъри е



много модно да се слуша рап



Но не какъв да е, а роден. Текстовете на нашите рап-парчета по нищо не отстъпват на американските. В сравнение с новите родни хитове, заклеймените преди време от Министерство на културата песни на "Хиподил" са си направо като за "Лека нощ, деца".

А най-котирани сред феновете на тази музика са двама нашенци със странни имена - Мишо Шамара и Ицо Хазарта. Те всъщност разделят публиката на две. Фенклубовете на двамата са в люта война помежду си, а и момчетата не се обичат кой знае колко. Само преди месец Ицо Хазарта бе замерян с всевъзможни позастояли хранителни продукти по време на концерт във Варна. Причината? Това е територия на противника му - Мишо Шамара, и според неговите фенове вражеските елементи не са добре дошли в черноморската столица. Шамара твърди, че не мрази Хазарта. Той дори успял да го измъкне от гневните фенове във Варна, за което никой обаче не знае. "Ние сме толкова различни. Но не ги мразя. Ицо даже



навремето е идвал да иска от мен автограф",



издава още Мишо.

Ей такива едни особени войнички се водят в родината. Поне в едно нещо да знаем, че сме стигнали Америка.

Ако трябва обаче да сме честни, то далеч преди Еминем да запее (или по-скоро да закряска) рап от световните сцени, у нас имаше един човек, който вече се справяше добре с това предизвикателство. Той се казва Михаил Михайлов, роден е на 27 декември 1972 г., зодия Козирог е и живее във Варна. В момента обаче е известен като Мишо Шамара. Въпреки, че по-преди са го наричали Мишо Хамъра, защото обичал да имитира известния в миналото рапър МС Хамър.

Сега той носи размъкнати панталони, увива гола глава в червена кърпа, кара BMW петица, има две собствени заведения във Варна, които са ужасно модни сред тамошните фенове на тази музика, оставил е в историята две групи и няколко албума, единият от които продаден в



рекордния за страната 120-хиляден тираж,



пуска на пазара нов мултимедиен CD и като капак на всичко го хареса един от най-известните телевизионни канали в Европа - немският VIVA, който ще върти клипове на групата му. За какво повече да мечтае човек?

"А, има за какво. Да имам голяма къща на няколко етажа. В подземния ще има клуб, отвън басейн. 5-6 деца да ми щъкат наоколо с колела БМХ, а аз да ги пращам за хляб. Поне 3-4 гаджета с хубави коли. На втория етаж ще има студио за записи, на третия - за видео клипове, на четвъртия ще има сауна и салон, а най-отгоре ще бъде апартаментът ми, където ще живея. До него ще се качвам с външен стъклен асансьор. На покрива пък ще има малък басейн", разпалено обяснява Мишо Шамара. И е почти 100% убеден, че ще успее да постигне мечтата си. Или поне голяма част от нея.

А стартът на кариерата му не предвещавал подобен успех. За да издаде първия си албум, Мишо трябвало да разпродаде де що има. Първо пласирал пораздрънканата си стара кола - полско фиатче, после продължил с покъщнината и накрая се стигнало до там, че да кара на филия хляб с малко маргарин, понеже е най-евтино. "Живеех на ръба.



Бях останал с един матрак в стаята",



признава той. И всичко това, за да запише албум.

Първите си записи той обаче прави доста по-рано - на домашния касетофон. През 1988 г. събира първата си група "Хамбургер". Но истинския му успех идва с другата му група - "Гумени глави". Новата му банда се казва "Главите". Само преди два дни Мишо и "Главите" представиха най-новия си албум, издаден от "Старс рекърдс". Той всъщност е предвестник на пълния вариант, който трябва да се появи през октомври. Нарича се "Мой" и съдържа 4 парчета в 5 различни версии. "Старс" се решили на този експеримент, заради огромния интерес към рапъра.

Но не всички харесват Мишо Шамара. "Непрекъснато си сменям телефонния номер, защото постоянно някой иска да ме убива. И аз не харесвам определени изпълнители, но в такива случаи или не им обръщам внимание, или просто сменям канала".



Мишо Шамара си е чист варненец.



Детството му преминало в крайния квартал "Възраждане". Като всички хлапета на тази възраст не му били чужди белите, кражбите на череши и компоти от съседските мазета. "Един път даже разбихме едно магазинче", припомня си подвизите от онези години той. Тогава бил в пети клас и с отмъкнатите евтини гривнички успял да свали първото си гадже. "Но ние само се целувахме по бузките, без други работи", застрахова се той.

По музиката се запалил покрай родителите си, които се увличали по народните танци. "Но те си бяха съвсем обикновени хора, работническо семейство. Много неща сме нямали. Преживели сме доста", обяснява Мишо.

По професия баща му бил моряк. А това на сина се виждало страшно интересно и много приключенско. Затова и първата му мечта била да стане моряк и да кръстосва океани и морета. "А и по комунистическо време единствено децата на моряците носеха дънки и имаха вносни дъвки и шоколади", разяснява той и другата гледна точка той.



На 17 години променил мечтите си



и насочил интереса си в различна посока - ВИТИЗ "Кр.Сарафов" (днешен НАТФИЗ). "Занимавах се активно със спорт - кунг-фу и кикбокс, но повече исках да стана артист. Като Джаки Чан. Абе, детска работа. Даже ходих на курсове по актьорско майсторство. Но нещо не стана". Така се преориентирал към музиката.

Още от осми клас Мишо започнал да играе модния тогава брейк и да слуша хип-хоп. Една година по-късно се качил на сцена - самодейна естествено.

Малцина знаят, че



Мишо Шамара всъщност е скаран с музиката.



"Между хармония и хармоника не правя разлика", не крие той. Признава също така, че не свири на никакъв инструмент, нито пък може да пее. За композиране да не говорим. Но усеща подсъзнателно какво да прави. "А и крада яко. В рапа е така. Това е нещо нормално. Всеки краде отнякъде. А и да са живи и здрави компютрите. Аз не разбирам какво трябва да се прави, но обяснявам на хора, на които им е ясно, и става", разгадава мистерията около появата на парчета като "Фенки, фенки", "Чикина на", Гимнастички" и т.н.

Как протича един ден на Мишо Шамара? Той не обича да се излежава до късно, но не става и рано. "Предпочитам да се събуждам вкъщи", уточнява той. Първото му занимание е да прегледа телевизионните канали, докато се разсъни напълно. Лятно време обича да кара бодиборд в морето. "Стига да има вълни. Ако не - вземам водно колело". Привечер се отбива на компютърни игри - уж, за малко, но минават поне няколко часа.



Любимата му игра е "Counter Strike"



"Правя се на много добър, но най-често ме убиват мен", издава сам неуспехите си.

Вечерта завършва обикновено вкъщи с приятелката му Ани, за която смята да се ожени през септември. Мишо обаче е категоричен - никакви сватби, никакви ритуали, никакви гайди и гъдулки. "Ще се разпишем в някое забутано селце, после си купуваме хавайски ризи и отиваме под палмите в Доминиканската република на меден месец".
1289
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД