:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,107,390
Активни 73
Страници 6,221
За един ден 1,302,066
ПОЛИТЕКЗОТИКА

Сомалия - страна на неограничените възможности

Девет години източноафриканската държава нямаше правителство, което може би не е толкова лошо
Снимки: Ройтерс
За първи път от повече от десет години насам надлежно регистрирана кола минава по улиците на сомалийската столица Могадишу. Това е поредната стъпка на клатушкащото се младо правителство към нормализирането на живота в опустошената от войната Сомалия. Именно липсата на норми след гражданската война обаче направи от нея истинска страна на неограничените възможности за предприемчивите хора. В отсъствието на държавна бюрокрация и външна помощ сомалийският бизнес преживява истински бум.

------



Муктар Шейх Мохамед Иробех, бизнесмен от Могадишу, плати $ 35 за регистрационните номера на своята "Тойота", шофьорска книжка и талон за колата. Той ги получи пред тълпа любопитни, събрала се да види официалното откриване на новата сграда на Министерството на транспорта. "Това трябва да докаже на хората, че правителството наистина работи", заяви пред АП заместник-премиерът Осман Джама Али.

Преди година Сомалия нямаше нито премиер, нито парламент. Президентът Абдикуасим Салад Хасан и 245-имата законодатели бяха избрани на мирна конференция в съседно Джибути. Повече от десет години не съществуваше и каквото и да било учреждение, което да контролира трафика в Могадишу.

Източноафриканската държава изпадна в хаос, след като съюз от опозиционни лидери свали от власт президента-диктатор Мохамед Сиад Бар през януари 1991 г. На мястото му дойде не друг президент, а гражданска война. Оттогава седемте милиона сомалийци заживяха във феодални владения, разделени на принципа на клановете, а тежко въоръжени милиции налагаха своето виждане за ред. Националните институции се сринаха заедно със сградите, в които се помещаваха.

Повечето сомалийци не карат скъпи коли.



Опасно е за живота



В столицата за предпочитане е колата ви да е вдлъбната на две-три места, да й липсва някое стъкло или фар. Шофьорите на такситата сами си чупят колите - да не ги закачат крадците. За регистрация доскоро не можеше и дума да става.

Правителството има още много работа за вършене. Новият парламент съвсем доскоро заседаваше в хотела, в който живееха депутатите. Причината - старата сграда на парламента, силно пострадала от боевете, се намира в квартал на Могадишу, контролиран от кланов лидер, който не признава президента Хасан и правителството му.

Сега законодателите се срещат в бивш полицейски тренировъчен център. И има защо. Така нареченото правителство на Сомалия всъщност контролира реално само собствените си добре охранявани сгради.

Сформирана е обаче 10-хилядна полицейска сила, която вече патрулира части от града. Това, разбира се, не е достатъчно за повечето шофьори, които недоумяват защо ще плащат за регистрация на власти, които не могат да осигурят дори сигурността на колите им.

Пък и далеч не всички виждат в липсата на ред и закон само лошата страна. През 1991 г. сомалийците свалиха един диктатор. Вместо да изберат на негово място друг обаче, те просто разтуриха централните институции. Причината централното правителство да изчезне толкова лесно е, че повечето жители на африканската държава не го намираха за необходимо. Те предпочитаха да живеят според своите норми.



Демокрацията за тях бе само нова форма на диктат



- този път колективен.

Допреди едно столетие, когато Великобритания и Италия разделили Сомалия на колониални владения, сомалийците се справяли доста добре и без държава, разчитайки на система, която все още съществува - неформален кодекс на честта и мерки за разрешаване на конфликти, дори и кървави, от старейшините на клановете.

Традиционната форма на управление в Сомалия се нарича критархия, което идва от гръцките думи за "съдия" и "управлявам". Това е политическа система, основана на т.нар. "естествен закон" - обратното на изработените от правителството закони.

Сомалийците твърдо удържаха на желанието си да нямат държава. В продължение на 4 години силите на ООН безуспешно опитваха да възстановят централното правителство. След като Обединените нации си измиха ръцете и през 1995 г. последната "синя каска" напусна Сомалия, името на страната стана синоним на изпаднала държава. През 1995 г. Могадишу приличаше на сцена от Дантевия Ад. И сега то остава мизерно и нестабилно място, пише сп. "Атлантик". Северните райони - Сомалиланд и Пунтланд - се стабилизираха под свои собствени правителства, но Южна Сомалия с център Могадишу заприлича на зоната на Лудия Макс - разделена между главатари, за които взаимното изтребване бе като въздуха и водата.

Сега относителното спокойствие на Сомалия е повече от изненадващо. Не само защото наблюдаваното развитие на бизнеса предполага наличието на стабилно правителство. Изглежда, самата липса на правителство е породила



поредното африканско чудо



- крехък, но ефективен бизнессектор, който не храни корумпирани властници.

По същия начин липсата на мащабна чужда помощ (която често корумпира) може да има предимства. Сомалийските инвеститори не чакат нещо да се случи, те го карат да се случи. Например в покрайнините на столицата на огромен терен, ограден с 6-метрови стени, неотдавна бе вдигната фабрика за безалкохолни напитки, струваща 2 млн. долара. Всички я наричат "фабриката на "Пепси", макар че "Пепси" няма никакво участие. Инициаторите на проекта обаче са убедени, че тя ще стане фабрика на "Пепси". Според тях, ако започнат да произвеждат безалкохолни напитки, "Пепси" или някоя друга международна компания непременно ще поиска да дойде на пазара.

В града има три мобилни оператора, открит е офис на DHL, работи летището, има радио и телевизионни станции. Има дори банкови услуги на съвсем примитивно ниво.

Много от по-големите компании в Могадишу са пуснали на пазара акции, въпреки че, разбира се, не съществува нито фондова борса, нито каквито и да било финансови институции. Всичко се основава на доверието и досега работи. Заради добре отработените междукланови връзки, при които всеки знае всекиго и е по-малко вероятно някой да се опира на мошеници.

Разбира се липсата на правителство създава и проблеми. Добре въоръжени чужди кораби например често се възползват от липсата на закон и ред и ловят в богатите на риба сомалийски води. В момента от потенциалните 300 000 т риба годишно сомалийците улавят само една десета.

От време на време обаче



тези кораби стават плячка на въоръжени сомалийци,



практикуващи тактиката на средновековните пирати. Използвайки бързоходни катери, те пленяват риболовците и искат откуп.

Последният такъв случай бе през юли, когато в ръцете на милициите от самообявилата се автономна република Пунтланд попаднаха тридесетина италиански, румънски и танзанийски моряци. Корабът с кенийска регистрация бил заловен, докато ловял незаконно риба в сомалийски води. Съд в крайбрежния град Еил определи глоба от 700 000 долара за освобождаването на моряците.

Сега именно влиятелните бизнесмени осигуряват финансовия гръб на новото правителство. Идването на данъчния изглежда не плаши особено местния бизнесмен. Досега той така или иначе бе принуден да плаща за сигурността си на многобройните главатари и да организира свои отреди на милициите.

Именно организираната от бизнесмените милиция осигури относителния ред в града и сигурността на правителството. Така излиза по-евтино.

Ако бизнесмените в Могадишу успеят да превърнат града в нещо, наподобяващо нормалното, те ще докажат, че една пропаднала държава или поне столицата й



може да стъпи на крака без чужда помощ



Това ще послужи за аргумент ако не срещу външната интервенция по принцип, то поне срещу типа "предвождана от ООН многомилиардна мироопазваща акция".

Хюсеин Абдулахи е добре образован бизнесмен, избягал от Могадишу през 1991 г. и прекарал следващите години като шофьор на такси в Торонто. Когато преди три години Хюсеин се върнал в родината си, той с учудване установил, че неговите приятели в Могадишу живеят по-добре от него в Канада, където той бил на дъното на имигрантската класация. Абдулахи решил да се върне и сега притежава сладкарски цех, хлебозавод и болница.

Бизнесменът дава на ухо един безплатен съвет: "Всичко е възможно в Могадишу сега, всичко. Ако имаш парите и знанията, всичко можеш да направиш. Това е девствено място."

Може би наистина е девствено, но е станало такова по метода на изгорената земя.
 
Така изглеждаше бизнесцентърът на Могадишу, докато силите на ООН се опитваха да задържат града през 1993 г.
 
По традиция сомалийците не тръгват на път без съответното въоръжение.
1374
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД