:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,107,694
Активни 92
Страници 6,525
За един ден 1,302,066
ДРАМА

Бивш затворник се самонастани в жилището на софиянци

21-годишен бездомен хомосексуалист се нанася в необитаем апартамент, а ценните вещи от него изчезват мистериозно
Снимка: Александър Михайлов
Бездомник се самонастани в необитаемото жилище на семейство от София и за няколко дни всички ценни вещи бяха изнесени. След оплакване на собствениците в полицията непознатият младеж беше задържан. Той е 21-годишният Красимир Каменов с последна регистрация в монтанското село Галатин, криминално проявен. Срещу него е образувано дознание по член 170 от НК. Според закона "за влизане в чуждо жилище чрез употреба на сила, хитрост, ловкост или специални технически средства" се предвиждат до 3 години затвор или 6 месеца поправителен труд.



Той е гей, току-що излязъл от затвора



Поддържа косата си изрусена, защото е "жена". Интимният му приятел от затвора Данчо го нарича в писмата си "мойто момиче на света". Себе си подписва като "твой готин мъж". Красимир е бил хомосексуалист още преди да влезе зад решетките, но там се влюбват с Йордан. Той обаче още е в пандиза. Красимир го чака да излезе, пишат си, ходи му на свиждане. През това време момчето се продава на стари хомосексуалисти, които си търсят обекти за сексуални удоволствия срещу заплащане, и така се издържа, разказват полицаи, които са си имали работа с него. Красимир не изглежда като бездомник, не мирише лошо. Облечен е с нови, чисти дрехи, казва, че държи да е изкъпан.

Бездомникът твърди, че е кръгъл сирак. От полицията обаче казват, че има родители, които, след като се развеждат, се отказват от него и го дават в дом "Майка и дете" в с. Галатин. След това Красимир живее по интернати. Бяга оттам и идва в София. За да има къде да живее, влиза в чужди апартаменти. Краде, за да яде. И така облича раираните дрехи. Излиза от Централния софийски затвор на 16 юли, след 1 г. на топло. Преди това е бил в затвора за непълнолетни престъпници в Бойчиновци.

"В пандиза има такива гадове, хората излизат оттам зверове, защото надзирателите ги тормозят и ги озлобяват с наказания. Животът ми е бил ад, ако беше



друг на мое място, да се е обесил вече",



казва Красимир. Твърди, че не проси. Срамува се. Не иска и да краде, иска семейство и нормален живот. Търси всякаква работа, моли се в социалното министерство. Посочват му "Чистота".

"Аз съм културен, интелигентен, мога да пиша на компютър, мога да работя като репортер", убеден е бездомникът.

Той е поет по душа. Пише стихове за песни, мечтае да пробие във фолка. Занесъл е текстове в известна музикална компания.

Влязъл в онзи необитаем апартамент не за да краде, а просто за да има къде да спи.

Това е разказът на Красимир. Като го слушаш, му вярваш.

Униформени, които са го разследвали обаче, твърдят, че нито една негова дума не е истина.



Развръзката



Вечерта в неделя, 19 август, семейство Николови получава съобщение по пейджъра от свои близки, че вратата на апартамента им на 5-ия етаж в кооперация на ул. "Граф Игнатиев" е разбита. Семейството не живее там. Жилището е наследствено, от година правят ремонт и ходят само от време на време.

Щом разбират, че в апартамента е влизано, двамата отиват веднага. Часът е 23,00. Влизат през притворената врата и установяват, че другата врата на входното антре е заключена отвътре. Чува се музика.

"Тогава разбрахме, че вътре има някой. Започнахме да чукаме и да викаме, но никой не отваряше. Слязохме и от уличен телефон се обадихме на 166", разказва съпругата.

След няколко минути пристига полицейска кола с 4-5 униформени. С викове



"Полиция! Отваряй!"



служителите на Първо РПУ започват да блъскат по вратата. Първоначално тя остава залостена. При опита им да я разбият обаче отваря нисичко момче с изрусена коса.

Питат го какво прави вътре. "Тук ме настаниха", отговаря младежът, но не може да даде смислено обяснение.

Оказва се, че живее там от близо седмица, комшиите отсъстват и никой не забелязва присъствието му. Прави си в стаята кът за живеене. Поправя счупена лампа, разпъва стария диван, застила одеяла. Поставя портативно телевизорче. Изважда даже хладилника на семейството, опакован заради ремонта. Вътре няма много продукти - кисели краставички, люти чушки, бурканчета лютеница, мармалад и странно - сухо мляко, кафе, дори празна чаша и две вилици. В хладилника по предметите не остават отпечатъци, обясняват полицаи.

В стаята са открити няколко връзки с ключове от апартаменти, коли, хотелски стаи. В малка чантичка пък има протоколи за извеждане от затвора, бланки от адвокатска кантора, кредитни карти. Предполага се - крадени.

Изчезнала е и бормашина, а скъпият телефонен апарат "Сименс" е сменен със стар и изпочупен. Няма го и ксерокопие от нотариалния акт на жилището. Собствениците установяват, че е изнесена старинна дървена тоалетка с кристално огледало и шкафчета към нея. Мебелите са тежки, с антикварна стойност, невъзможно е да ги е изнесъл сам човек.



Излиза, че Красимир има съучастник



Бездомникът обаче има друга версия.

"Когато се нанесох да живея в жилището, вратата беше разбита. Аз първо спях на тавана на кооперацията и като видях, че е отворено, влязох", твърди Красимир.

В потвърждение на думите му се оказва, че докато той е задържан за 24 часа в Първо РПУ, от апартамента изчезва компютър. Той не е на собствениците. Съпругът го открива в понеделник сутринта в гардероба и когато на обед се връща с майстор, който да постави метална врата, компютъра вече го няма. Явно жилището е превърнато в склад за крадени вещи.

Съседка свидетелства, че по това време е видяла от мазето на сградата да излиза непознато момче, което хуква да бяга нагоре по етажите и сякаш потъва някъде. Единственото възможно място се оказва въпросният апартамент, чиято врата е с все още разбита брава и се крепи само на "езичето".

Още същата вечер съседи съобщават на семейството, че са видели изрусения младеж да изнася няколко торби от апартамента им. Тогава те откриват из разхвърляните багажи в жилището малка печка "Делонги" и телевизор "Юност". По-всяка вероятност те също са крадени. На другия ден и те изчезват - този път заедно с чисто новата мивка на семейството, приготвена за поставяне в кухнята. Красимир пак е забелязан със сакове.

На следващия ден изненадата за собственика на жилището е още по-голяма. В 6,00 ч. той отива да провери какво става. Нищо не липсва. Когато на обед се връща обаче отново, изчезнал е гардеробът. В кооперацията няма асансьор, поне двама души трябва да носят дървения шкаф 5 етажа по стълбите. Продавачка от часовникарския магазин пред кооперацията си спомня, че е видяла как някакви хора носят нещо голямо, увито в брезент, и го качват на камионетка.



Тайнственият съсед



Основният свидетел в цялата история е младеж от кооперацията, който живее с майка си на 3-ия етаж. Казва се И. Й., учи културология в Нов български университет. Съседите обаче казват за него, че е твърде особен, ходи мръсен и занемарен. Виждат го да седи в мазето и да пуши. Говорят, че майка му не го иска вкъщи и го гони. Според някои изнася вещи от дома си, за да ги продаде. Полицията проверява дали той е замесен заедно с Красимир в проникването на апартамента. И. Й. е човекът, който съобщава, че вратата на жилището е разбита, и свидетелства, че е видял гея да изнася багаж. Неочаквано сутринта, след ареста на Красимир, собственикът заварва съседа студент да спи в апартамента му. "Пазя жилището да не дойдат пак да крадат", казва И. Й. Той прекарва там две нощи, твърди, че на сутринта, когато изчезва гардеробът, си е тръгнал към 11 ч.

И. Й. обаче е подозиран от полицията, че е дал на Красимир домашния телефонен номер на Николови. Самият Красимир потвърди, че е така. Два дни след като намира в дома си бездомника, собственикът получава съобщение на пейджъра си да звънне на Красимир Каменов на телефонен номер от центъра на София и когато той се обажда, не може да повярва, че от отсрещната страна чува момчето, което се е настанило в апартамента му. "Там имаше един компютър,



откраднах го от адвокатска кантора



Трябва да си го взема", казва Красимир. Оказва се, че той е звъннал в дома на семейство Николови и синът им наивно му дал номера на пейджъра на баща си.

Остава въпросът откъде се е обаждал бездомникът? Пред "Сега" той разказа, че срещнал семейство евангелисти, които заради вярата си го приютили. Самаряните били някои си Близнакови - жената лекарка, мъжът - таксиметров шофьор. Живеели на бул. "Македония". Там обаче телефонните номера започват с други цифри. Номерът, който той оставя на пейджъра, е на адрес ул. "Граф Игнатиев" 39. Там обаче има Интернет-клуб. Собствениците твърдят, че непрекъснато влизат хора и не могат да познават всеки. Късно вечер обаче слушалката вдига лично Красимир. Така го откри и репортер на вестника. Той охотно се съгласи да говори.
 
Гнездото, което геят си е свил в жилището на Николови.
 
Съседът И. Й. твърди, че е открил апартамента разбит и видял как бившият затворник изнася багаж оттам.
 
По време на изборите Красимир беше в затвора и там пусна своята бюлетина. Тогава, показвайки знака на победата, той попадна пред обектива на фоторепортер от "Сега".
1146
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД