След 10 дни ужас при мисълта да се сблъскат на улицата с 27-годишния масов убиец - украинеца Николай Солтис, американците най-после си отдъхнаха. В четвъртък той бе заловен окъсан, бос и мръсен в задния двор на къщата на майка си в Сакраменто, Калифорния. Солтис се промъкнал там, след като изнемощял от криене из полетата край града, където се прехранвал с изровени картофи. Полицията, която държеше под наблюдение дома, видя как внезапно от него изскочили няколко разтреперани роднини на Солтис начело с братовчед му, чиито родители и деца той бе убил. Групата се метнала в семейната кола и бързо подкарала към близкия супермаркет, откъдето братовчедът се обадил в полицията и съобщил къде е убиецът. При задържането той не оказал никаква съпротива.

Николай Солтис бе на четвърто място в списъка на ФБР с 10-те най-издирвани престъпници, оглавяван от Осама Бен Ладен. Наградата, предвидена за залавянето му, бе 130 000 долара.

На 20 август установилият се в Сакраменто украински имигрант закла бременната си жена, 3-годишния си син, леля си и чичо си, двама свои племенници и изчезна. ФБР се хвърли да го търси, но отначало без успех. Огледани бяха горите около Сакраменто. Проверени бяха сведения, че Солтис бил забелязан да шофира "Форд Експлорър" в компанията на неизвестна жена. Под наблюдение бяха поставени негови роднини в Сиатъл, Ню Йорк, Южна Каролина, при които бе възможно да се укрие. Работеше се по



версия за връзка на Солтис с престъпна групировка



на имигранти от Русия и Украйна, която рекетирала възрастни преселници от бившия СССР в Сакраменто и която сега може да му помага да се спотайва.

Според руски медии обаче въпросната версия била много далеч от действителността, а причините за кървавата вакханалия са преди всичко психиатрични и социални. Електронното издание "Газета" дори анализира случая под красноречивото заглавие "Как селският идиот стана изкормвач".

Солтис пристига в Сакраменто от родното си село край украинския град Тираспол преди 3 години. Идва по линия на действащата в САЩ програма за приемане на имигранти, които в родината си страдат от посегателства срещу свободата на вероизповеданията. В тази категория са зачислени и баптистите. Тъкмо като такъв се представя и тогавашният украински обущар Солтис, който вече има в Сакраменто около 20 свои роднини преселници. Благодарение на старанията на баптистките пастори там вече живеят около 50 000 имигранти от Украйна и Русия. Повечето от тях са селски жители, без образование, без качества, които да им помогнат за по-лесното адаптиране в чужбина. Сред тях попада и Солтис.

На новото място никой не знае как у дома всекидневно е пребивал жена си, как веднъж я е



преследвал из цялото село с брадва в ръка,



как тя след този случай избягала от него при родителите си. Солтис се записва на курсове по английски, ходи на тях пет пъти седмично, но за 3 години едва успява да свързва елементарни фрази. Работа така и не си намира.

Междувременно състрадателни комшии от украинското му село навиват неговата 23-годишна жена Любов все пак да замине при мъжа си в "обетованата" Америка, където бракът им може и да потръгне. И тя се престрашава. Преди 5 месеца взема 3-годишния им син Серьожа и кацва в Сакраменто.

Любов е кротка, предана и работлива. Обгражда непрокопсалия си мъж с грижи и обич, опитва се да му вдъхне кураж. Отношенията им се изглаждат, тя забременява. Радва се, че семейството ще се увеличи, гради планове за спокойно бъдеще.

Фаталният 20 август трябвало да бъде нейният първи работен ден като касиерка в супермаркет. Психиатри допускат, че лабилният й мъж не могъл да понесе мисълта, че тя преди него е успяла да си намери работа и да се адаптира към новия живот. И за отмъщение й прерязал гърлото. В бележката, която оставил до трупа, обяснявал несвързано, че



тя му възразявала и го ядосвала



Качил се на колата, отишъл при чичо си и леля си - старци по на 75 години. При тях били внучетата им - братче и сестриче на 9 и 10 години. И четиримата също били заклани.

Следващата спирка на Солтис е при майка му, която гледала 3-годишния му син Серьожа. Нищо неподозиращата баба пуска детето "на разходка" с бащата.

Смята се, че той наистина го е "разхождал" с колата няколко часа. После може би детето също го е "ядосало" - и ножът му прерязва и неговото гърло. Ден по-късно трупчето е открито в подгизнал от кръв кашон от играчки в покрайнините на Сакраменто. Полицията стига до него благодарение на бележка от самия Солтис, намерена в неговата изоставена кола. Бележката е на гърба на снимка на жена му Людмила. Има и закана, че



всички останали роднини също ще бъдат избити



Полицията поставя под наблюдение близките на Солтис - и за да ги пази, и за да следи дали той все пак няма да се опита да потърси убежище при някой от тях. 10 дни обаче от него няма и следа. Лансира се версията за връзка с руско-украинската мафия, която уж го била укрила.

Залавянето му, установяването на факта, че той просто е бродил из полетата край Сакраменто, и явните психиатрични отклонения у Солтис напълно обезсмислят тази версия.

Новият проблем, който поставя кървавият случай, е доколко оправдани и прецизни са програмите, с които САЩ приемат "репресирани" от бившия соцлагер и дали шокът, който преживя Америка покрай Солтис, няма да хлопне оттук нататък вратите пред други - нормални и кадърни - кандидат-имигранти.

Има и друг момент, на който набляга "Газета" - доколко американските власти, веднъж вече приели преселниците, се занимават с тяхното адаптиране към новата действителност. Електронното издание обобщава: "Ако Солтис бе останал в селото си до Тираспол, щеше да е в къде по-добра хармония със социума. Щеше да си кара като селски идиот, да се пропива полека-лека. Можеше, разбира се, и да убие някого. Но можеше и да не убие. В САЩ обаче нямаше избор."