:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,462,237
Активни 257
Страници 22,077
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Радослав Игнатов

* * *



Сирени, глъчка, грохот, шум,

дървета някъде изкореняват,

а той върви, върви, върви, обръща се,

поднася образ на всичките посоки Божи,

витрините искрят, и от всяка гледна точка

е невъзможно да разбереш дали

за слава в този миг копнее, или е гузен

в нещо свое си, неизживяно до финала.

Гръмовен страх ли паметта пробожда,

или очите на суета болезнена го следват отдалеч,

ала той все тъй не спира да върви

сред този град на гении, пророци, занаятчии,

неудачници, поети, стихотворци,

чиновници, убийци, богаташи, бедни,

лицемери, мизерници и филантропи;

върви, и в колебливите му стъпки

се долавя нещо истинско, познато -

страхът да не остане по-назад,

горчилката, надеждата да изпревари,

да измери ръст, да грейне, да докаже мощ.

Часовника поглежда час из час, на среща се надява,

а няма тайни за настръхналите му очи.

И през деня е тъй, в нощта все повече и повече

умората не го обаря, ни безразличието

на хилядите минувачи. Ще го сломи единствено, навярно, трескавият вид на друг, подобен нему,

ако разбира се, успее да го забележи.



* * *



И няма вече "ако смогна някога, преди да смогна",

привърши бъдещето, няма сън, безсъници, надежди

и очакване, на спомените пластовете деформирани -

пластичните хирурзи отдавна са сменили занаята

и упражняват древно и безобидно занимание касапин;

не съществуват думите, колекция от претенции, ненужно

самохвалство, смирение, цинизъм, искреност и откровение -

бележки покрай белите полета на ума:

излишно вдишване-издишване, за да докажеш разбирателство

с природата - говориш със Създателя направо,

с притворени очи, с уши, натъпкани с памук,

лицето ти е в паяжинната мъгла

на безвъздушна другост -

мъх, мухъл, звезди наоколо наподобяват мишите стада,

обвеяни от пълната луна

из буренясалите стаи на сиромашки дом,

пълзят бактерии в мъчителната ти въздишка,

бактерии, които може би ще донесат живот различен

от онзи, дето винаги си водил.

И взира се през теб Творецът, обходил с неусетна фигура

снагата ти до най-последната й клетка, преди да изрече:

Не стигнах съвършенството, но и това е много, бъди готов,

настъпва време не да изплатиш или изкупиш греховете си, а да те дам на пълната ти свобода.
1859
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД