:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,480,767
Активни 92
Страници 17,975
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Дарина Герова Часът е десет. И какво от това?

Зарадва се на географската карта - кога ли бе я пъхнал в бюрото си? Старият остров приличаше на легнал заяк с едно ухо.

Остров като остров, а за него бе обетованата земя. Земя-мечта. Земя за живеене.

Но и на обетованата земя следовниците на Мойсей не са били очаровани.

Спътничката му - защо ли и тя не изрази възторг? Пейзаж - екзотика. Слънце - картина. А тя си гледаше сандалите и мислеше все нещо свое.

Ограбиха го в хотела. Ограбиха го в ресторанта. Той плащаше, учуден, че е в оня град на скъпия остров. Че го грабят на тая ти там географска ширина, когато можеше да изпразват джоба му у дома - къде-къде по-прилично.

А тя все се усмихваше. Нежно.

Дните им трябваше да се слеят, а нощите им да се превърнат в една продължителна интимност, но туристите около тях го дразнеха с цветущото си настроение, а палмите и евкалиптите направо му се плезеха предизвикателно. Като на плакат. Ходеше намръщен от слънцето и чуждия смях, тя го имитираше по улиците. Нежно.

По цели часове мълчаха. Призна й, че бяга от думите, а тя му разреши да спира фабриката й за приказки.

Послуша я. Ръката му се протягаше по възглавницата и покриваше устните й, а после заедно следяха тишината.

Нежно.

Обичаше да й роши косата. Пръстите му се плъзгаха по живата тъкан и ровеха в топлината на корените - там, където се криеше животът й.

Някога се заклеваше да го владее, защото като момче я харесваше. Искаше да го разбира и да го слуша. (Но кой не се е разминал със своя човек? Вие ли? Браво на Вас!)

----каре----

Но кой не се е разминал със своя човек? Вие ли? Браво на Вас?

---------

Спечели на тото и реши да я заведе на острова, за да продължи спомена. А може би - за да го развенчае?

Качиха се и на параход. И уж каютата им се стори широка, уж всяко разстояние между двамата ги ядосваше, а той не оправда очакването й да бъдат само двама - пиеше на палубата без нея, търсеше други компании, отбиваше се в игралната зала. От нея ли бягаше, или от себе си? Или корабът му бе виновен - затвор във водата?

Или страната му бе виновна - майчината, омагьосаната?

Където и да го отвее вятърът, щеше да я вижда на дъното на недопитите си чаши, за да помни кой е, откъде е и накъде е тръгнал.

И неговата спътничка не спеше. Бе направена от гола преданост и го търсеше - по палубата, в ресторанта, та дори в машинното отделение.

Но нито веднъж не го обвини.

За такава жена бе мечтал. Но защо пак не изпита голямото щастие? Има ли го щастието, или хората само се стремят към него - както е с хоризонта?

Плуваха като на сън. Дните и нощите им се топяха. Подаваха си питиета и цигари и заедно се мъчеха нещо да си спомнят, и заедно се мъчеха нещо да забравят. Заспиваха в случайни часове. Да, заспиваха близки, а се будеха като чужди. Кошмар.

Около тях туристите се веселяха ден и нощ и бодрият им смях се лееше на залпове под южното небе.

Не им завиждаше. Той май не беше тръгнал да се забавлява, а да бъде с нея.

В каютата откри, че косата й е природно объркана, а ходилата й са плоски като на гребец. Изпитваше желание да я целува и изследва едновременно, а се държеше като дъб от Старата им планина.

Но тя пак търсеше очите му и потъваше в тях като удавник. Нежно.

Стар женски театър.

Сега гледаше географската карта с далечния остров и се чудеше къде да я закачи, за да е пред очите му. За спасение.

Островът и жената си приличаха. Пазеха си дивата растителност на тайно, а пред него се преструваха. Нежно.

На края изгуби търпение. Загрубя и разкъса гордостта им. Смъкна изведнъж приличните им фасади.

И се наведоха палмите, и евкалиптите забучаха. Жената заплака с истински сълзи, а той забрави кой е.

Какво знае човек за джунглата на собственото си тяло?

- Каква е тази карта? - попита глас, познат като пантоф.

- На остров Н.

- И за какво ти е?

- Намерих я.

- Намерил я. А колко е часът?

- Да, бе. Колко е часът?

- Десет!

- И какво от това? Питам те - какво от това?
787
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД