"Опасен ум" се появи по екраните преди пет-шест години, но мина някак незабелязано въпреки присъствието на една от най-ослепителните холивудски блондинки на плаката му. Филмът остана в сянката на парчето от саундтрака си "Gangsta's Paradise". Хитът на без време залезлия Кулио бе толкова голям (хем през 1995 г. не беше модерно - колкото сега - да се правят саундтраци), че популярността му многократно надмина тази на филма.

На видео мелодрамата за расова интеграция се появява чак сега, колкото да се види, че филмите за онеправдани негърчета и мексиканчета не са вчерашни (в смисъл, че ги снимат отдавна, а не че са кой знае колко проникновени).

"Опасен ум" е по книга, тя пък от своя страна е по истински случай. Лу-Ан Джонсън е истинска бивша морска пехотинка, която съвсем наистина е учителствала в гетото.

Нежната и руса Мишел се появи в "Опасен ум" току преди да завие към съвсем мелодраматичните си изяви в "Поверително и лично" и "Един прекрасен ден". Тук любовна интрига с нея няма. И слава богу, щеше да ни дойде в повече. Стига, дето тя спечелва любовта на цял клас яки, рошави, опърпани и агресивни ученици от всевъзможни раси без бялата.

Подобни работи гледахме още в "На учителя с любов". Макар и по-як от Пфайфър, Сидни Поатие поне не владееше карате и не беше морски пехотинец - две точки в полза на неговата автентичност срещу нейната.

Всъщност "Опасен ум" не е никак лош филм, а титулярката му е направо хубава. Само че темата му малко нещо се е поизтъркала. Положението спасява саундтракът, за който вече стана дума в началото. "Gangsta's Paradise" е набутана вътре заедно с две класики на Боб Дилън, Стиви Уондър, Миси Елиът и кой ли още не.