:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,276,189
Активни 118
Страници 27,425
За един ден 1,302,066

Проф. Никола Георгиев предлага да дигнем Бай Ганя на паметник

В редакцията се получи писмо от уважавания ни литератор и учен. Той иска да ни зарази с един украински пример. Но ето впрочем самото писмо...
СНИМКА: Архив "Сега"
Я памятник себе воздвиг нерукотворный...



Уважаеми читатели, моля, вгледайте се в този "фотос" и познайте кой е изобразен на паметника. Не можете? Не е чудно. Тук героят е на млади и по-щастливи години, а не в жалка старост, както го помните от литературата. Разбира се, чели сте един от най-веселите романи на ХХ век, "Златният телец" от Илф и Петров? Е, вече се досещате: слепецът, всъщност мнимият слепец, е Паниковски, дребен мошеник, същият, когото редовно бият отделни лица и цели колективи, същият, който има готово мнение за всеки срещнат: "Личност жалка и нищожна в очите на Паниковски." На тоя славен герой украинците находчиво и духовито са вдигнали паметник в центъра на красивата си столица. Защо ли? Защото до болшевишката революция Паниковски се е подвизавал и препитавал на ъгъла на улица "Крешчатик" и "Прорезная", тоест на най-важното място в Киев, така:

"Излизах с очилата и бастунчето на "Крешчатик" и молех някой по-издокаран да помогне на нещастния слепец да пресече улицата. Господинът ме вземаше под ръка и ме водеше. На другия тротоар вече му нямаше часовника, ако имаше часовник, или портмонето. Преди плащах на стражаря на ъгъла на "Крешчатик" и "Прорезная" пет рубли на месец и никой не ме закачаше. Казваше се Небаба, Семьон Василиевич. Сега е музикален критик" (според превъзходния превод на Пелин Велков).

Същия номер "слепецът" Паниковски се опитва да приложи и на нелегалния съветски милионер Корейко и когато се проваля, Остап Бендер го причислява към поредицата велики слепци - "Омир, Милтон и Паниковски".

Това са сторили украинците и, не ще и дума, нещо добро са сторили. А ние? По стар български обичай, видим ли нещо у чужденците, бързаме да се запитаме: "А ние? Колко паметници на български литературни герои сме вдигнали? Явно изоставаме. И тук с ясното съзнание какво говорим, предлагаме: да вдигнем паметник на Бай Ганьо. Ако сме хора със здрав разум и чувство за хумор, ще го направим.

Следва проклетият съвременен въпрос: а пари?

Лесна работа! Нужно е само да се постави надпис "На нашия Бай Ганьо от признателните потомци" и въпросните потомци, надяваме се, ще бръкнат в касите и сейфовете си. Там поне има пари за паметници на всички български литературни герои - от Бойчо Огнянов до Рачко Пръдлето.

Идва и въпросът: а кой ще позира на скулптора? Досегашните български художници, театрали и кинематографисти добре са онагледявали бай Ганьо, но образът може и да се осъвремени. Предлагаме да позира един някогашен политически мъж. Само че трябва да остави китарата и да поеме дисагите. Те работят по-добре "на ползу роду" от китарите.



Никола Георгиев



(Редакцията благодари на г-н Симеон Маринов, който ни достави снимката на киевския паметник. Склонни сме да предложим въпроса за обсъждане сред читателите си. Чакаме и други мнения.)
1075
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД