|
Уважаеми читатели, моля, вгледайте се в този "фотос" и познайте кой е изобразен на паметника. Не можете? Не е чудно. Тук героят е на млади и по-щастливи години, а не в жалка старост, както го помните от литературата. Разбира се, чели сте един от най-веселите романи на ХХ век, "Златният телец" от Илф и Петров? Е, вече се досещате: слепецът, всъщност мнимият слепец, е Паниковски, дребен мошеник, същият, когото редовно бият отделни лица и цели колективи, същият, който има готово мнение за всеки срещнат: "Личност жалка и нищожна в очите на Паниковски." На тоя славен герой украинците находчиво и духовито са вдигнали паметник в центъра на красивата си столица. Защо ли? Защото до болшевишката революция Паниковски се е подвизавал и препитавал на ъгъла на улица "Крешчатик" и "Прорезная", тоест на най-важното място в Киев, така:
"Излизах с очилата и бастунчето на "Крешчатик" и молех някой по-издокаран да помогне на нещастния слепец да пресече улицата. Господинът ме вземаше под ръка и ме водеше. На другия тротоар вече му нямаше часовника, ако имаше часовник, или портмонето. Преди плащах на стражаря на ъгъла на "Крешчатик" и "Прорезная" пет рубли на месец и никой не ме закачаше. Казваше се Небаба, Семьон Василиевич. Сега е музикален критик" (според превъзходния превод на Пелин Велков).
Същия номер "слепецът" Паниковски се опитва да приложи и на нелегалния съветски милионер Корейко и когато се проваля, Остап Бендер го причислява към поредицата велики слепци - "Омир, Милтон и Паниковски".
Това са сторили украинците и, не ще и дума, нещо добро са сторили. А ние? По стар български обичай, видим ли нещо у чужденците, бързаме да се запитаме: "А ние? Колко паметници на български литературни герои сме вдигнали? Явно изоставаме. И тук с ясното съзнание какво говорим, предлагаме: да вдигнем паметник на Бай Ганьо. Ако сме хора със здрав разум и чувство за хумор, ще го направим.
Следва проклетият съвременен въпрос: а пари?
Лесна работа! Нужно е само да се постави надпис "На нашия Бай Ганьо от признателните потомци" и въпросните потомци, надяваме се, ще бръкнат в касите и сейфовете си. Там поне има пари за паметници на всички български литературни герои - от Бойчо Огнянов до Рачко Пръдлето.
Идва и въпросът: а кой ще позира на скулптора? Досегашните български художници, театрали и кинематографисти добре са онагледявали бай Ганьо, но образът може и да се осъвремени. Предлагаме да позира един някогашен политически мъж. Само че трябва да остави китарата и да поеме дисагите. Те работят по-добре "на ползу роду" от китарите.
Никола Георгиев
(Редакцията благодари на г-н Симеон Маринов, който ни достави снимката на киевския паметник. Склонни сме да предложим въпроса за обсъждане сред читателите си. Чакаме и други мнения.)