Някога хорърът беше страховит жанр. При Хичкок или Уилям Питър Блати един кадър на разкривено лице можеше да побере повече ужас, отколкото цял леген кръв и карантии. През 90-те на миналия век обаче Уес Крейвън (не по-малко класик на жанра от споменатите двама) засне "Писък". И традициите вече не са това, което бяха.
Хорърът започна да пародира сам себе си. Сериите на "Писък" ставаха все по-смешни, отколкото страшни. Появиха се подражатели - "Знам какво направи миналото лято", още едно "Знам..." следващото лято, "Последен изход", "Градски легенди".
Всичките имат две общи неща - не са никак ужасяващи и имат продължения. Продължението на "Градски легенди" се нарича "Развръзката". Такава, разбира се, няма. Има само завръзка: курс студенти по кино правят дипломен филм за серийни убийци психопати. И естествено стават жертва на такъв. Младите и красиви актьори са напълно неизвестни, но пък от онези, които се сдобиват с фенклубове в Интернет веднага след първата си роля. Бутафорната кръв се лее щедро; хвърчат бъбреци и други вътрешности. Човек спокойно си пуска този филм преди лягане и тайничко копнее за онези отдавна отминали моменти, когато заради една изпълнена с ужас гримаса на главния герой сънуваше кошмари цяла нощ...
|
|