|
Нели Фуртадо може и да не е продала десет милиона копия от дебютния си албум както това направиха връстничките й Бритни, Кристина и себеподобните им, но името й тежи доста повече на музикалния кантар от началото на XXI век.
Албумът й "Whoa Nelly" излезе точно преди една година и закъснялата му (но по-добре късно, отколкото никога!) легална премиера едва ли е попречила на любознателния меломан да си го набави преди това.
"I'm Like A Bird" е толкова изключително парче, че на второ и трето слушане няма да откриете в албума по-добро. Което не значи, че няма да въртите пак и пак "Shit On The Radio", "Baby Girl" (тук Нели звучи като в "Get Ur Freak On") или "Onde Estas". Макар да е съвсем бяла и синеока, Фуртадо на моменти пее като негърка, а на моменти като нещо съвсем необикновено - и в това няма чудно, когато на първо място във фонотеката ти са "Салт'н'Пепа" и "Ти Ел Си", а веднага след тях - "Рейдиохед", "Портисхед" и Нусрат Фатех Али Хан. Освен това е написала съвсем сама всичките си парчета. По това и "елементът на изненадата", съдържащ се в дебютния й албум, Нели прилича на сънародничките си Аланис Морисет и Сара Маклоклън, само че в слънчева версия.
При наличието на толкова гневни жени в класациите от края на 90-те редно е да се отчетат и разликите в полза на Фуртадо. Тя е далеч по-млада, не проповядва изтребление на мъжете и по тази причина песните й са далеч по-жизнерадостни и оптимистични. По същия начин изглежда и бъдещето й, погледнато, слушайки "Whoa Nelly".