|
Веднага след като приключи работата си върху шедьовъра на Ларс фон Триър, грабна наградите в Кан и се закле, че дебютът й ще бъде и край на нейната кариера в киното, ексцентричната исландка се затвори в студио. Резултатът "Vespertine" бе наречен от английската критика "най-красивата музика, която някога е правена". Самото заглавие означава вечерен и идва от vespers - Вечерница.
Още преди излизането на албума Бьорк тръгна из Европа да го представя заедно с 54-членен оркестър, експерименталното електронно дуо "Матмос", изпълнителката на арфа Зийна Паркинс и девически хор от Гренландия.
Още дотук става ясно, че "Vespertine" е най-лиричното и нежно превъплъщение на гениалната дребосъчка от острова на ледовете.
В него няма хитове като "All Is Full of Love" и "Bachelorette" (от суперуспешния за Бьорк "Homogenic", 1997). На пръв поглед той звучи по-малко модернистично и експериментално от всичките й досегашни творби. Всъщност обаче вътре ги има и постиндустриалните шумове, и дигиталните бийтове, и самобитните отвъд границата на виреене вокали на исландката.
"Vespertine" е удивително имунизиран срещу модните тенденции. Той е вечерен (както повелява и името му), лежерен, атмосферен албум и би могъл да се слуша както преди сто години, така и след още 100 (като, разбира се, през целия този период ще звучи малко необикновено - точно както е и днес). Ако "Лунната соната" беше написана от Бьорк, тя щеше да се казва "Vespertine".