"Гръцката кръв започна да боядисва земята на Македония", пише го Германос Каравангелис за събитията от самото начало на ХХ век. И кой е проливал тази кръв? "Славяногласните". Каравангелис е по онова време костурски гръцки митрополит и е организирал съпротивата срещу българското националноосвободително движение в района. "Досега подобна антибългарска книга едва ли е печатана в България", преценяват съставителите. Но неговите спомени са добавени като приложение към "Дневник" на Васил Чекаларов (изд. "Синева").

Чекаларов пък е най-активният български войвода край родния си Костур. Ликвидиран е през 1913 г. и гръцките вестници поместват снимка на отсечената му глава за успокоение на публиката. Той си е водил подробни записки всекидневно през апотеозните на борбата 1901-1903 г. - на тефтерчета със специален шифър. Този му дневник сега излиза на бял свят.

Читателят се изправя пред сергията, разгръща книгата и по обувките му покапва кръв. Каравангелис си спечелил прозвището "черното евангелие", не по-малко черен бил и нашият войвода в очите на неславяногласните. Гъркът се изразява по-евфемистично, често използва сложната форма: "един се уби", "двама се убиха" - за успехите на своите хора. По-директно описва подвизите на противника: "През този ден в Хупенишча бяха убили българите три или четири жени и ги бяха обесили за краката, след като ги разпраха". Нашият разказвач е силен в детайлите: "Аз пък продължавах да го гледам и го оставих со неговото ноже да го измушка, добре, но турчина беше един пълен младеж, здрав и като виде, че се забиват ножове во гърбът му, си собра всичките сили и се изкубна от ръцете на Кольо и почна да бега, но за жалост не можа да направи пет крачки, изпище моята "Манлихерка" и той моментално се намери на земята. Стигнаха всичките момчета и почнаха да ги мушкат двамата повалени полуживи още..."

Романтика - оцени господин президентът тази част от историята. Само понятието "масови гробове" липсва в картинката. Кръвта е боядисала всичко. А днешните балкански историци запрятат ръкави да пренаписват историята. И къде ще пишат - то не е останало място?