Неслучайно наричат розата "кралица на цветята". Затова има основателна причина. Тя е едно от най-популярните растения на планетата, има предимно почитатели и почти никакви врагове. Открай време е символ на любовта. В миналото се е използвала и като лек. През XIII в. например е била в основата на лекарствата, използвани при туберкулоза, скорбут, настинка.

Напоследък тя триумфално се завръща в бялата козметика. Да не говорим за парфюмерийната индустрия - там никога не е излизала от мода. Последният парфюм на Соня Рикел даже се нарича "Рикел роза".

И днес това растение е на почит в медицината. Розовата вода е прекрасно средство за почистване и освежаване на всякакъв тип кожа. Запарката от бели рози или други със светъл нюанс пък действа избелващо. Нужно е само редовно да се изтрива лицето с тампон, напоен в тази течност. По принцип светлите рози са по-подходящи за суха кожа, а червените и розовите - за мазна. Това е така, защото алените листенца притежават свойството да свиват порите. Освен това те намаляват значително омазняването.

По отношение на заболяванията, розите също имат доста полезни качества. Те действат разширяващо на белите дробове. Ето защо техният аромат се препоръчва при задух, астма, бронхит. С това обаче плюсовете им не свършват. Розите имат и противовъзпалителни свойства, помагат при редица кожни заболявания.

И тук цветът има значение. Белите са със засилено диуретично въздействие, а червените оказват затягащ ефект. Те помагат и при възпаления на устната кухина, гърлото, както и при парадонтоза.

Предлагаме ви някои от най-впечатляващите видове рози.

- "Chaucer": Има богати сребристо-розови цветове. Достига до 1 м височина. Типична английска роза, от селекцията на Дейвид Остин.

- "Fantin Latour": Цъфти в бледорозово и достига до 1,5 м височина. "Родена" през 1900 г. Това е типична лятна роза, спадаща към 100-листните представители на този вид.

- "Казанлък": В голямата британска енциклопедия на растенията родната казанлъшка роза е намерила призово място. Тя е в раздел "Рози дамаскини", редом до стари западноевропейски видове. Британците обаче категорично я поставят на първо място, допълвайки с информацията, че от тази роза се добива най-доброто масло в света.

- "Charles de Mills": Галска роза, една от 150-те, сътворени в замъка Малмезон, специално за кралския двор. Има кичести цветове, обагрени в наситено виолетово. Достига до 1,2 м височина.

- "Dorothy Perkins" и "Paul's Scarlet Climber": Неслучайно тези два вида са поставени един до друг. Общото между тях е не само, че спадат към пълзящите и увивни видове, а и че идеално хармонират, когато са заедно. И двете имат ситни цветове. Първият вид цъфти в розово, а вторият - в карминено червено.

- "Fresia": Красива наситеножълта роза, достигаща до 60 см височина. Спада към групите на Polyantha и Floribunda.

- "Ballerina": Тя се води стандартна роза, но притежава ценното свойство да заема форма, каквато пожелае собственикът. Цъфти в нежнорозово и достига до 1,5 м височина. Идеална е за миниатюрни розови дръвчета.