Визитка

------------------

Даниела Бобева е директор на дирекция "Международни отношения и европейска интеграция" в БНБ от две години. По образование е икономист. Преди това е работила в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, била е вицепрезидент на Черноморската банка. През 1997 г. бе министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски.

------------------





- Г-жо Бобева, нека да се опитаме да разграничим двата процеса в рамките на евроинтеграцията - влизането в ЕС и влизането в еврозоната. Какво още трябва да се случи в българската банкова система при влизането в ЕС и какво - при влизането в еврозоната?

- При влизането на България в ЕС банковият сектор у нас става част от европейския пазар на банкови услуги. В същото време Централната банка става член на Европейската система от централни банки. Това води до промени в ролята и функцията на Централната банка, както и развитието на банковия сектор. Приемането на еврото и влизането в еврозоната е следващото предизвикателство.

В момента ние сме ангажирани с довършване и хармонизиране на нашето законодателство и правни актове с останалите правни актове в банковата и финансовата област. В българския банков сектор хармонизацията върви доста изпреварващо, т.е. не е чакан последният момент, за да се приемат всички нови регулации. И това е правилно, защото шокова терапия в банковата сфера, свързана с нови регулации, съвсем не е желателна.

Работи се много интензивно най-вече в транспонирането на няколко важни принципа на европейското банково законодателство в българския закон за банките. Те касаят единния паспорт и други регулации, отнасящи се до самото присъединяване на банките към европейския банков пазар. Работи се по наредби в статистиката, закона за потребителския кредит...

- А очертават ли се проблеми при интеграцията на търговските банки? Допускаме, че на 1 януари 2007 г. ще влезем в ЕС - готови ли са банките за това какви разходи ще трябва да направят?

- В началото на тази година парламентът прие изменение в Закона за БНБ, в който към институционалната, финансовата и персоналната позиция на централната банка бяха допълнени още някои компоненти от европейското задължително законодателство. Обсъждаме с търговските банки всичко - политиката на централната банка, проектите на наредби и на закони. Не е необходимо интересът да съвпада, но се търси максимален баланс, търси се такъв подход за възприемане на европейските норми, към който най-лесно ще се адаптират българските търговски банки. Ние се опитваме да смекчаваме негативните ефекти, ако има такива.

Например скоро ще задейства Помирителна комисия за платежни спорове. Това е уникален институт в банковия сектор, който у нас никога не е съществувал. Тази институция ще се занимава само с платежни спорове, трансгранични плащания, нетни преводи, реклами. Тя ще представлява един своеобразен триумвират - в нея ще са представени, от една страна, търговските банки чрез асоциацията им, ще има представители на потребителите, както и на БНБ. Тоест това ще е една комисия, чиято задача е да търси решение на определени спорове, за да се избегнат продължителните съдебни процедури.

- Този механизъм може ли да замести съдебната система?

- Не, разбира се, че не може да я замести. В случая се въвежда европейският регламент, който изисква да се създадат извънсъдебни способи за решаване на спорове между банките и техните клиенти, или така наречените платежни спорове. По принцип всяка държава сама може да си избере механизма, по който ще ги решава такива спорове. Това може да е арбитраж, омбудсман, друга извънсъдебна форма. Различни са вариантите при различните страни. Идеята е да се избегнат продължителните и скъпи съдебни процедури и споровете да се решават в интерес и на двете страни възможно най-леко. Защото, когато става въпрос за банковата сфера, има високи репутационни рискове. От друга страна обаче, и двете страни при един спор са равни. Това е философията на европейското законодателство в тази област. В повечето от страните тези извънсъдебни механизми са създадени на доброволни начала между банките и техните клиенти. В България за съжаление се наложи това да се регламентира законодателно, със закона за плащанията. Клиентите и банките трябва да си говорят, особено когато има спор.

- Какво трябва да направят още търговските банки преди влизането ни в ЕС?

- Това, което остава като ново законодателство, с малки изключения не поражда допълнителни сериозни промени вътре в самите банки и допълнителни инвестиции. Има няколко регулации, които ще засегнат ценовата политика на търговските банки. Друг е въпросът как финансовите институции ще посрещнат предизвикателствата на пазара след влизането ни в ЕС, увеличената конкуренция, когато тук вече ще могат да идват европейски финансови играчи, без да е необходимо да искат лиценз.

- Нашите банки готови ли са за тази конкуренция?

- Банките в България са стабилни, имат добри управляващи екипи, печелят много добре. Според мен, след като този бизнес печели добре, значи е жизнеспособен.

- Но когато дойдат западните конкуренти, няма ли да понатиснат цените на услугите?

- Преходът на българския финансов пазар към европейския е облекчен, защото значителна част от банковия сектор вече е в ръцете на банки от еврозоната. Тоест у нас вече може да се говори за европейско банкиране. Но има и специфични разлики. Например една френска банка, която е в България, когато стана дума кога законът за потребителския кредит да влезе в сила, и тя, и другите банки се чудеха как да го отлагат до датата на присъединяване към ЕС. Но във Франция този закон работи вече в продължение на 40 години. Тогава защо същата тази банка, която го приема и го спазва във Франция, иска той да се отложи за България?

- Всъщност интересът на банките би трябвало да е той да влезе максимално рано, а не максимално късно...

- В банковия сектор, в Комисията по финансов надзор се води диалог със сектора. Процесът на евроинтеграция е шанс, възможност. Когато говорим за Общия пазар, ние го възприемаме обикновено като заплаха, а той е по-скоро предизвикателство. Защо да считаме например, че другите банки ще дойдат, а нашите няма да отидат там? Мисля, че българските банки са подготвени за предизвикателствата и няма да има съществени промени в оперативната им дейност, свързани с датата 1 януари 2007 г.

Не сме готови още за втория етап, когато ще приемем еврото. Това е друг процес.

- Но това не означава ли, че двете години между влизането ни в ЕС и присъединяването към еврозоната няма да са достатъчни?

- Две години са достатъчни, особено за страна, която съвсем скоро е имала деноминация. Разликата е, че ние ще въведем нова, различна валута и това ще изисква огромна работа от БНБ.

- Според мен като икономист би било разумно БНБ и правителството да стимулират още преди присъединяването ни към еврозоната използването на еврото в транзакции, плащания и т. н.

- Аз не съм поддръжник на евроизацията. И сега голяма част от разплащанията са в евро - достатъчно е да погледнем търговията на България и да проследим тенденциите. Така че от тази гледна точка няма сериозен проблем.

Проблемът ще е главно в организацията на целия процес, в обхващането на всички кредитирани групи, за да се избегнат инфлационни проблеми.

Има един документ на Европейската централна банка от декември 2003 г., в който се оценява валутният борд като рамка за приемане на еврото. Там се изразява скептицизъм по отношение на всякакви форми за едностранно евроизиране.

- В каква степен банковите услуги в България отговарят на европейските изисквания?

- В началото на тази година Европейска комисия направи доклад за банковия сектор и основното заключение беше, че българският банков сектор до голяма степен е хармонизиран с изискванията на ЕС в тази сфера.

Доста работа обаче предстои за потребителите на банкови услуги. Тук ще кажа, че това е конфликтна сфера и за европейските страни. Има една директива в ЕС, която трябва да измени сега съществуващите две директиви в областта на потребителския кредит. Тя се обсъжда много години, но банковото лоби в ЕС се противопоставя. Искам да кажа, че дебатът клиент-банка ще продължи и когато ние ще бъдем вътре в европейската общност.



Щракнете тук, за да чуете целия разговор