Бойко Борисов е кмет на София. И веднага експерти, журналисти и политици се втурнахме да разсъждаваме дали това не е "coup de grace" (смъртоносният удар, с който милостиво лишаваш от живот обречения) за българската политика в частта й политически партии. Разбира се, че не. Защото една личност в модерния медиен свят може да постигне много и без подкрепата на партиите. Дори още повече, като им се противопостави. В момент, когато за българина няма по-лоши от политиците, естествено е всеки, който се покаже антиполитик, да спечели. Това е възможност, която се проявява не само в България. Достатъчно да си спомним Рос Перо в САЩ, за да приемем, че няма нищо уникално в резултатите на тези частични избори. Не затова трябва да си говорим, а за две други неща. Първо, коя е реалната заплаха за партиите в България. И второ, защо БСП не спечели изборите в София.

Политическите партии днес се намират в много съществен момент от своето развитие. От една страна, големите политически каузи са изчерпани. Дори членството ни в ЕС поставя на дневен ред проблемите за конкретните политики, които разделят, а не обединяват. Всичко, заложено в началото на прехода, което стана основа за партийното разделение и създаването на многопартийната система у нас, вече не е основен фактор. То не може и не определя възможностите за влияние на партии и политици. Нещо повече, избирателите са доста променени. След 2001 г. българският избирател се ръководи от



задоволяване на конкретни интереси



Независимо от това как ще оценим избора, който правим, факт е, че гражданите очакват от политиците и партиите конкретни ангажименти. Парадоксално е, че в крайна сметка резултатите от изборите се оказват ирационални. Но този парадокс има своето обяснение. Не е случайно, че и новият кмет на София стана такъв, след като нищо съществено не обеща, никакъв ангажимент не пое. Защо хората гласуваха за него тогава? Защото той беше възприет като част от "нас", които сме различни и напълно противоположни на "тях" - политиците.

Само по себе си това ново разделение, което вече два пъти тази година дава политическите си резултати (става дума за "Атака" и Бойко Борисов), е точно онзи проблем, който трябва да вълнува експерти и анализатори. Трябва да накара политиците и партиите сериозно да се замислят и да анализират случващото се. Този кливидж е сериозната опасност за всяка система, защото е в състояние да разруши статуквото. И само отчитайки неговото съществуване, партиите биха могли да се адаптират към новата ситуация и новите изисквания на гражданите към тях. Защото всеки кливидж означава не просто противопоставяне на две групи, но и идентифицирането им една срещу друга, както и организирането им да си защитават интересите. Простото говорене по този повод не е резултатно. Защото ние така си говорим от години - че политиците са маскари, че за какво ни е да храним толкова депутати и пр., и пр. Не помагат и ПР акции и рекламни трикове. Най-вредно е, въпреки знанието за това, което ни се случва, да не се реагира на успешните опити на отделни личности да



експлоатират отвращението на гражданите от политиката



След всичко казано дотук е редно да се запитаме - дали пък партиите не виждат и не разбират какво става? Защото на частичните избори в София те действаха като че ли нищо не се случва. Номинираха си кандидатите предимно с оглед тяхната партийна конкуренция. Изграждаха си кампаниите отново с мисълта за възможностите на партийните организации. Държаха се на диспутите като че ли сега е моментът да си поделят завинаги политическото пространство. И забравиха хората, които ще гласуват. Да не говорим за онези, които няма да отидат да гласуват.

В този смисъл БСП се оказа част от статуквото. И тук не ставаше дума нито за това дали корупцията е най-големият проблем в общината, нито кой ще може да я спре. Който дочака пресконференцията на Татяна Дончева в нощта на втория тур, успя да види какво трябваше да става и да чуе какво трябваше да се говори по време на отминала кампания. Става дума за липсата на адекватна стратегия и тактика в една благоприятна за социалистите ситуация. Ако кампанията търсеше подкрепата на онези около 170 000 души, гласували за листите на БСП на парламентарните избори, кампанията е една. Ако се търсеше подкрепата на онези, които искат борба с корупцията в общината - друга. Съвсем различна, ако се търси агресивна кампания срещу мъжкото статукво. Можем да продължим изреждането. Но ще достигнем до това, че всяка кампания трябва да е хармонична вътрешно и да е максимално близка до същността и излъчването на кандидата, за който се прави. Отминалата кампания на БСП в София за пореден път не беше такава. И дебатът вътре в БСП защо се получиха тези резултати и най-вече защо за пореден път София не беше спечелена, тепърва предстои. Ако се състои - добре. Ако се запуши в стил - виновен ни е Божидар Димитров, правителството и неговата политика, а може би и промените в климата на света - лошо. Лошо не просто за столичната организация на социалистите, а за БСП като демократична европейска партия.