Добрин Векилов-Дони е роден на 7 май 1967 г. в София. Завършва Медицинската академия със специалност фармацевтика. Занимава се с музика от 1989 г. Започва кариерата си като вокал в групите "Атлас" и "Медикус". По-късно със своя приятел Момчил направиха един от най-успешните български дуети. Играе в различни постановки. Преди 10 години създаде движението "Не на страха", а през 1999 г. бе сред учредителите и автор на името на групата за натиск Новото време.



- Преди около десет години ти създаде движението "Не на страха" и се противопостави на едни мутри, които в момента са на изчезване. Как ти изглежда онова движение на фона на днешните престрелки по улиците?

- Скоро се замислих, че тази есен стават точно 10 години от създаването на "Не на страха". Сега, като се замисля, виждам, че тогава съм действал погрешно.

- Защо?

- Идеята ми беше една, но на практика тогава хората твърде грешно изтълкуваха, че това просто е само някакъв гол призив за противопоставяне на мутрите?

- Не беше ли?

- Не, това беше един по-глобален призив. Беше предупреждение за страховития начин на живот, който мутрите налагаха като ценностна система на останалите хора. Система, която започваше да се превръща в норма на поведение на новото поколение. Самият факт, че преди десет години дечицата започваха да си играят на мутри, а не на някакви позитивни герои, ме възмути и аз исках да кажа: "Случва се нещо ужасно, което е опасно за морала ни - децата приемат, че мафиотите са пример за подражание, а ние се страхуваме да кажем, че това е грешно." Това означаваше "Не на страха". Тезата обаче се оказа притеснителна за много хора, те й се противопоставиха и последвалите събития пратиха дискусията в съвсем друга посока.

Сега, десет години по-късно, е ясно какво създаде тази промяна на константите, срещу която протестирах. Дечицата възприеха за константа факта, че да си мутра е много удобно, и вече следват този модел. Налице е тази силна култура, която обсебва народа, налице е чалгата, която навремето беше символ само на определена група от мутри, а сега властва над по-голямата част от страната.

- Спомням си, че на движението се противопоставиха и личности далеч от криминалния бизнес - като известни спортисти например, сред които и настоящият селекционер на националния отбор Христо Стоичков.

- Да, но това бяха глупави постъпки или постъпки, целящи да им подсигурят добър бизнес. По онова време, пък и сега тези спортисти представляваха част от структурите на мутренските компании. Те рекламираха ВИС-2 навремето и ако си спомняш, футболистите бяха приятели с повечето лидери на силовите групировки. Това беше видно за цялото общество.

- Мислиш ли, че идеята "Не на страха" се провали?

- Една идея не може да се провали, тя затова е идея. Може да има загубени битки. Аз бих камбаната, дадох да се разбере, че нещо лошо идва, и 10 години по-късно се оказах лош пророк.

- Какво движение би направил сега?

- Не бих направил, защото знам, че е безсмислено.

- Казваш, че идеята не е мъртва, а в същото време, че е безсмислено.

- Хората трябва сами за себе си да открият топлата вода. Това, на което бяхме свидетели, е, че повечето не искат да приемат предупрежденията, защото предварително ти лепват някакъв етикет и те възприемат чрез него. Мутрата не би следвало да е идеал за децата, защото ще тръгнат по същия път и ще свършат по същия начин, но родителите им, като видят, че носят пари вкъщи, предпочитат да си затворят очите, дори и да знаят, че те не са спечелени честно.

- Как гледаш на тези толкова много убийства, които се случват по улиците на София?

- Като следствие на онова време. Като бомба със закъснител, която сега просто гърми.

- Мислиш ли, че като гръмне бомбата, това ще е краят?

- Не, няма да е краят. Вече е създадена една трайна култура и тя ще произвежда такива събития постоянно.

- Тази култура унищожава ли вашата култура - на теб и на колегите ти от шоубизнеса и театъра?

- Не съвсем, защото салоните, в които играем и пеем, са пълни. Властването на чалгата до някаква степен, колкото и цинично да звучи, консолидира много хора, консолидира една група от противници на тази култура. Ние сме по-малко, но пък сме по-умни и се разпознаваме отдалеч, защото светим.

- И какво ще направите?

- Ще си светим, пък който иска, да се присъедини към нас.

- Пет години след "Не на страха" беше сред създателите на друго движение - Новото време. Повечето от основателите обаче достигнаха до високите етажи на властта, движението се превърна в партия. Мислиш ли, че и тази идея претърпя неуспех, че Новото време измени на първоначалната си идея?

- Безспорно направихме много грешки. В интерес на истината аз винаги съм бил доста встрани от тези работи. Никога не съм бил член на Новото време и умишлено не станах. Но спокойно мога да кажа, че то не измени на идеите си, но не ги и обясни добре. Това е големият проблем на Новото време. Фактът, че се провалиха на изборите се дължи на няколко причини. Едната е, че се включи в кампанията за подкрепа на закона за дрогата. Друга причина беше, че не обясниха добре съглашението си с царя през април. Не че не биваше да се съглашават с царя. Те разбираха много добре, че в интерес на България не бива да се разпада парламентът точно преди подписването на договора за присъединяване към ЕС на 25 април. От друга страна, Новото време не трябваше да бъде част от статуквото, а хората приеха действията им точно като подкрепа. След това последва една предизборна кампания, която хората обявиха за модерна, но тя си беше куха. "Сега е времето" е глупав лозунг и много се карахме за това.

- Защо е глупав?

- Не казва нищо. Докога ще си играем с времето? 15 години си играем с "време" - "Времето е наше", "Сега е времето" и т. н. Нуждаехме се от ново послание.

- А не приемаш ли факта, че просто са се изкушили от властта?

- Фактът, че поеха министерство доказва това. Изкушени са.

- Това не е ли предателство на идеите?

- Да поемеш министерство не е предателство на идеите само по себе си, но в случая не трябваше да влизат в правителството. Това беше глупава стъпка.

- Във в. "Капитал" публикуваха една класация на най-големите рекламодатели. На първо място бяха марки от типа на "Кока-Кола" и т. н. Беше впечатляващо, че БСП и Новото време са дали най-много пари за тв време. Откъде Новото време получи толкова много пари?

- На този въпрос трябва да ви отговорят те. Аз не съм получил нищо.

- Спомена закона за дрогата. Докато беше главен секретар на МВР, Бойко Борисов обявяваше, че преборил наркотиците…

- Нищо не е преборил. Очевидно е, че улиците са пълни с дрога и това е огромен проблем.

- Къде е грешката в закона?

- Аз съм избирател и не мога да давам отговори на всички въпроси. Аз трябва да задавам въпроси. Нямам идея как трябва да се направи добър закон, но в крайна сметка който и да го прави, както и да го прави, законът трябва да ражда резултати.

- Трябва ли човек, който има една цигара, да влиза в затвора?

- Не, разбира се, и това беше голямата грешка в закона и в тезата на Новото време. Човек, който има проблем с дрогата, трябва да бъде третиран като болен, а не да бъде преследван като престъпник. Разбира се, човек, който пуши една цигара, не е болен. И аз съм го правил, в смисъл, че съм пушил трева - да ти изглеждам болен или неработоспособен? Проблемът е в обясняването и осъзнаването на проблема.

Плюс това с назидание и размахване на пръсти държавата никаква престъпност не може да пребори. Безсилието стига до абсурда да се демонстрира сила пред гражданите, а престъпниците да продължават да се стрелят и да продават наркотици в същото време.

Всеки вътрешен министър, като дойде на власт, привиква лидерите на груповата престъпност, размахва пръст и им казва: "Момчета, недейте така." Това е толкова комично, че е все едно да извикаш Андрей Чикатило (украински сериен убиец и канибал - бел. ред.) и да му кажеш: "От утре само телешко!"

А колкото до идеите на Новото време, те в никакъв случай не са провалени. Не им е дошло време, а и ядрото на Новото време трябва да преосмисли някои свои схващания, принципи и действия.

- Какво става около теб, след като се оттегляш от по-активната част? Изцяло ли си се отдал на изкуството?

- Не съм се оттеглил. Не очаквай от мен да не казвам мнението си. Ще го правя. Ще продължавам да говоря непрекъснато. Сега се боря за закона за меценатството и докато не бъде приет, няма да мирясам. Дори има индикации - от Нина Чилова, че ще бъде приет. Ще го подкрепят шест групи, по вътрешна информация, без ДСБ естествено.

- Мислиш ли, че т. нар. културно лото, което се предвижда в този закон, е морално оправдано?

- Естествено, това е моя идея. В Англия, Дания, Италия и донякъде във Франция проблемите са решени по този начин. Културното тото е отговор на финансовия министър, който ще пита "Откъде ще взема 20-те процента?".

- Т.е. пороците ще издържат изкуството?

- Това е теза, дадена от вехти образи, но в днешно време не е разумна. Едно време Медичите са издържали изкуството. Сега защо да не го издържат пороците, стига да има изкуство. Щом спортът може да живее по този начин, защо не и културата да не може?

- Сега отново правиш проект, който е нещо ново за България - албумът, който издавате с Нети, ще бъде изцяло продаван в интернет. Толкова ли е зле положението с пиратството? Как може да се реши този проблем, той технологичен ли е, или е липса на воля от страна на политиците да го решат?

- Те, българските политици, не могат да решат никакъв проблем поради няколко причини. Преди малко говорехме за престъпността. Те не могат да се справят с нея, защото или са некадърни, или са вътре в нея. И поради двете причини не трябва да ги уважаваме. Ако те не могат да се справят с по-глобалната престъпност, как очакваш да се справят с кражбата на интелектуална собственост? Те дори представа си нямат какво е това. Като чуят кражба, те си мислят за далавера и грам не им увира в главата като какво ще е то да се краде идея. Но това е друг въпрос.

- Какво знаме шиеш сега, какъв лозунг би извезъл на него?

- Онова, което искам да направя сега, колкото и да е малко, е да призова хората, които не уважават този тясно политически елит, да го покажат по някакъв начин. Начинът е следният: където ги видим, да ги освиркваме, никога да не ги каним в нашите театри. Докато не си свършат работата.