|
- Василий Иванич, искаме да ви снимаме в героична поза. Хайде да яхнете коня с извадена шашка - заврънкали го кинаджиите.
- Не - отвърнал им Чапаев и наредил: - Опънете една дъъл-га маса. И наредете водка, сельодка, водка, сельодка, водка, сельодка... А аз изпънат седя до софрата и не я докосвам. Ето така ме снимайте. Това е героизъм!
До такъв висш стадий на героическото стигна БСП, като заяви чрез лидерите си в края на седмицата в Банско: власт сега не ни трябва.
Левите изстрадаха тази мъдрост. Първо, толкова години седяха в политическия дисцип след провала през 1997 г. После на "Позитано" 20 през лятото на 2000 г. блажено се размечтаха, в социологическите проучвания БСП задмина СДС. Тогава разговорите там започваха: "И като дойдем догодина на власт..." И така заедно със сините проспаха задаващото се цунами Симеон Втори. От парламентарните избори досега червените мислиха кои са, какво искат, подкрепят ли НДСВ, или са опозиция. Факт, че основна заслуга за съживяването на БСП има победата на Първанов на президентските избори. Но неговата победа все още не означава победа за БСП.
И левицата ще има доста работа, за да покаже, че заслужава доверието на хората.
Интересното е, че идеята "Власт сега не ни трябва" бе
подкрепена единодушно от всички присъстващи в Банско
Показателно е, че дори и Румен Овчаров, който доскоро бе привърженик на варианта "Бегом към властта", прие екстензивния подход за връщане в управлението.
Защо БСП хем стои до софрата с водката, хем я гледа едва ли не с отвращение?
Първо, очевидно е, че това сега означава политическа дестабилизация. Ако социалистическата партия поеме кормилото на държавната машина, ще е не защото хората я искат, а защото се разочароват от сегашното управление и се чувстват излъгани в обещанията.
Скорошното идване на БСП на власт би означавало левите да понесат всички негативи, натрупани от правителствата на Костов и Сакскобургготски. "Защо ни е да управляваме при тая разруха в момента? Магьосници да сме, пак няма да можем да оправим държавата", споделиха участници в левия семинар. Което си е нормално. Помните ли колко време Костов и СДС чакаха Виденов хептен да се провали?
Друга причина БСП да не иска властта е, че цялата администрация бъка от хора на СДС, които едва ли биха били лоялни към соцправителство.
По тези причини червените ще продължават да крепят кабинета на Сакскобургготски.
Но ще се опитват да бъдат по-остра и ярка от досега опозиция. Сигурно дори ще нарекат НДСВ след евентуалното й превръщане в партия свой основен опонент. Ще отправят все по-яростни критики към управлението, ще говорят за калпави решения и хаос в правителството. Но скоро няма да стигнат до края - да поискат вот на недоверие например или пък конкретни оставки.
Само ще намекват
Няма противоречие между желанието на левицата да засили критиките си срещу управлението и едновременно с това да не бърза да предизвиква предсрочни парламентарни избори.
Защото едва когато обяви НДСВ за свой опонент, постепенно ще се опитва да се превръща в алтернатива.
В този смисъл за левите са изгодни и желани рокади в кабинета. Но не такива, които да съборят с гръм и трясък управляващите. А такива, които ще дадат нов кредит на доверие лично към Симеон и така ще удължат престоя му във властта. Точно това ще бъде и тактиката на левицата отсега нататък - бавно, тихо и скрито превземане на сегашната власт отвътре.
Основната цел на БСП ще е
да прокара свои хора в т. нар. среден управленски ешелон,
за да не се натъква после на чиновнически бойкоти.
А как ще стане това на практика? Отговорът е един - не без помощта на ДПС. Като пряк участник в управлението движението може да направи така, че да тури леви кадри в сегашната власт. Разговорите с Доган по тази тема няма да са лесни, но вероятно ще завършат успешно, като се има предвид отдавнашната заявка на Сокола за соцаллиберално управление на страната в съюз с БСП.
Точно този съюз обаче ще бъде един от основните проблеми, с които ще трябва да се справи ръководството на БСП. На семинара в Банско единствените противоречия бяха свързани с въпроса: нужен ли е Доган на левицата?
Някои социалисти директно казваха: не искаме Доган да ни е началник. Трезвомислещите си дават сметка, че без помощта на ДПС левицата трудно би осъществила тактиката си за плавно връщане във властта.