"Мъртвият кораб" на Иван Матанов е нещо като "избрани произведения" (изд. "Жанет-45"). Което е добро за ревностните читатели на мерената реч и не толкова - за него. Защото намирисва на юбилейно.

Стихотворенията са подбрани от шестте му сборника, първият е от 1977-ма, а последният цикъл е със заглавие "2001". "Колко поводи за поезия, Боже!", провикнал се е поетът по едно време. И веднага е контрирал: "Ако всичко превърнем в поезия, с какво ще нахраним своите деца?" Поетичните хранителни рецепти на Матанов са измамно прости. Въпросът е не в самата поезия, а за нейните граници: защо едни 20 думи са поезия, а други 20 - не са? И отговорът е само привидно еднозначен:

"С две думи искам да кажа всичко,

когато и една е достатъчна".