|
На 25 август 1998 г. с акт на тогавашния зам. областен управител Васил Маринчев (понастоящем областен управител) собствеността на читалището е обявена за държавна въпреки изричната забрана на приет 2 години по-рано закон и на ред други нормативни актове. Владението наистина е предоставено не на секта, а на театър "Сълза и смях", но от това абсурдът не става по-малък.
От 1998 г. насам има много обжалвания, протести и съдебни решения, но нещата не са се променили. За последно Върховният административен съд отказа да се занимае със същината на спора и посъветва "Славянска беседа" да си доказва правата пред друг съд.
Каква е предисторията?
Читалището е основано на 11 май 1880 г. по инициатива на български и славянски интелектуалци и наред с Военния клуб е първата културна институция в София след Освобождението.
С 3 крепостни акта основателите купуват земя за "Славянска беседа", върху парцела се градят постройки за читалището, търсят се нови решения, които да са в синхрон с поставените цели - превръщане на читалището в средище на духовната и материалната култура на града. Затова има нужда от читални, библиотеки, школи, театрални и киносалони, а съответно и от по-голяма и просторна сграда. Последната е от 1936 г. и 2800/1000 идеални части от нея са продадени на частни лица за построяване на хотел и магазини, а с парите са върнати задължения към Българската ипотекарна банка (на това място сега е хотел "Славянска беседа"). 5200/1000 идеални части от имота (дворно място от 1692 кв. м и 1636 кв. м застроена площ) си остават за читалището, то е собственик и на салоните, залите, фоайетата, гримьорните и др. помещения от сутерена, партера и двата мецанина на сградата. Подялбата на собствеността е окончателно уредена с разделителен протокол от 12 юни 1936 г., подписан от софийския общински съдия Марин Костов.
Последната постройка е непроменена до днес - това е пететажната сграда на ул. "Раковски" N127 в центъра на София. За нея е и спорът между държава и читалище.
Първият опит да одържави "Беседата"
прави Ленинският районен народен съвет през 1978 г.
Тогава кинозала, бар, гардероб, библиотека и кабинети от двата мецанина на сградата са иззети от читалището и предадени на Министерството на металургията и минералните ресурси, то пък ги дава на СМК "Леонид Брежнев" - Кремиковци и на финала в помещенията се настанява Клуб на съветските специалисти, работещи в комбината. Смяната става, след като Ленинският РНС обявява помещенията за държавна собственост, а в графата за бившия собственик посочва, че това е "стар държавен имот".
Читалището оспорва акта пред Върховния държавен арбитраж
и на 7 май 1985 г. там се произнасят, че от 1889 г. парцелът е собственост на дружеството "Славянска беседа", с протокола от 1936 г. е утвърден неговият дял от сградата, а след 9 септември 1944 г. тези части не са одържавявани, нито отчуждавани, от което следва, че имотът не е преставал да е собственост на читалището и народният съвет го е одържавил незаконно.
Още през 1985 г. арбитърът Емил Бучков обяснява и че
читалището "Славянска беседа" е правоприемник на дружеството "Славянска беседа", преименуването е станало по силата на няколко закона и за последно е потвърдено със заповед на министъра на вътрешните работи от 27 декември 1945 г.
Което не попречи на областната управа
13 години по-късно да сложи ръка върху целия имот
С констативен акт за държавна собственост N001093 от 25 август 1998 г. упълномощеният зам.-областен управител Васил Маринчев обявява частта на читалището за държавна и посочва като бивш собственик на имота дружество "Славянска беседа". Актът е издаден на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 5 от отменения през 1949 г. Закон за юридическите лица, както и на разделителния протокол от 1936 г. Първият текст поверява на областния управител правото да издава актове за държавна собственост, а вторият предвижда, че имуществото на прекратено юридическо лице се предава на държавата. Но при условие, че не е предвидено друго в закон или в устава на юридическото лице.
В случая със "Славянска беседа"
всички пречки за одържавяването са налице
Разделителният протокол от 1936 г. изрично посочва, че сключената спогодба има силата на законно решение и безспорно установява собствеността на дружество "Славянска беседа" върху имота на "Раковски" 127. Писма от 1938 г. и 1945 г. на Върховния читалищен съюз и на МВР от 1996 г. удостоверяват, че дружеството "Славянска беседа" е утвърдено като народно читалище, което е член на читалищния съюз. А според Наредбата-закон за народните читалища от 1945 г. народните читалища се освобождават от регистрация по Закона за юридическите лица. С други думи, приемствеността между дружество и читалище отдавна е призната официално, а
Законът за юридическите лица не може да е основание за одържавяването на имота, защото той никога не е важал за читалищата. Пряко връзка със спора обаче има друг по-нов закон - Законът за народните читалища от 1996 г., в който изрично е предвидено възстановяване на собствеността на читалищата върху всички имоти, отнети за държавна и общинска нужда независимо от основанията.
Няма нищо странно и нередно,
обясни областният управител Васил Маринчев. Имотите са станали държавни отдавна - след прекратяване на дружеството "Славянска беседа", което няма правоприемници, и актът просто потвърждавал това положение. Маринчев категорично отрича други подбуди, освен изпълнение на служебния дълг. "Като упълномощен да изпълнявам функциите на областния управител през август 1998 г. просто съм бил длъжен да съставя такъв акт", категоричен е той. Иначе не си спомня колко други подобни документи е подписал, но знае, че въпросът е отнесен до съда и е убеден, че е постъпил правилно.
Просто искат да унищожат читалището,
твърди пък председателят на "Славянска беседа" Жорето Бахметиев. И обяснява: Министерството на културата дължи десетки хиляди нови лева наем за ползването на помещения от театър "Сълза и смях". А след одържавяването сградата е предоставена на театъра безплатно.
"Ходих при бившия зам.-министър Николай Поляков и той каза, че валутният борд забранява на държавата да плаща наем за театри, защото ги имало твърде много. Но читалището никога не е ползвало нито лев от държавата, за да се съгради, и си иска собствеността. Точно по тази причина министерството желае да се затрие читалището, за да няма страна, да няма опонент", убеден е Бахметиев.
Справка в съдебните архиви показва, че на 24 април 1998 г. състав на столичния градски съд наистина е постановил нов драматичен театър "Сълза и смях" да плати на "Славянска беседа" 3 600 000 стари лева обезщетение за ползването на част от имота на "Раковски" 127 за 1992-1995 г. ведно със законните лихви. От това решение става ясно също, че преди театърът редовно е плащал наем на читалището и пререкания между тях не е имало. Става ясно и друго - че този съд е приел "Славянска беседа" за легитимен собственик на имота и законен правоприемник на някогашното едноименно дружество. Четири месеца по-късно по въпроса се е изказал областният управител. А след това се е намесила и културният министър Емма Москова, атакувала пред съда новото ръководство (с новия стар председател Жорето Бахметиев), защото това решение на Общото събрание на "Славянска беседа" било взето без нужния кворум. Жалбата е отхвърлена като неснователна.
Чака се
последната дума на Върховния административен съд
Наскоро тричленен състав, председателстван от Сребрина Христова, отказа да произнесе по съществото на спора - правилно ли е иззет имотът на Раковски" 127. Магистратите констатират само, че актът за държавна собственост е официален документ, а последвалите го заповеди за настаняване на "Сълза и смях" са издадени от компетентен административен орган - областният управител. И съветват читалището да си докаже правото пред друг съд.
Сега това решение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, а адвокатът Емил Бучков (някогашният арбитър от 80-те години) пита колко пъти трябва да се доказват очевидни и вече признати факти. И кой ли, ако не административният съд, ще каже на областната управа, а оттам и на държавата, че не може да се разпорежда с чужди имоти както намери за добре. Иначе меракът към "Раковски" 127 е разбираем - освен безплатно средище за държавния театър сградата е и доходосно перо - долните помещения са дадени под наем за магазини, кино, закусвални, дискотека. С тези средства "Беседата" поддържа богата читалня, прави безплатни изложби, приютява самодеен театър, ученическо театрално студио "Камбана", мим-студиото "Алба" и мн. други.
Същата приватизация, впрочем, готвят в Русе на второто по големина читалище в града "Христо Ботев". Намеренията там са цялата собственост да мине към "Заводски строежи". Читалищните дейци се готвят да пишат на строителното министерство, прократурата и прочее институции. Нищо чудно същото да се случи и други от 4000-те читалища в страната. Надежди някой да се трогне засега няма.
КАРЕ
ДРУГ СЛУЧАЙ
Боянското читалище "Виделина" безплатно приютява няколко общински служби, но не получава от общинския бюджет други средства освен за заплати на петимата щатни служители. "Можем и да се самоиздържаме, стига всичко да върви нормално", твърди секретарят Емил Христов. Но не е така - след опит насила да се подмени управата на "Виделина" в края на м. г. старото ръководство е подало оставка и дейността на читалището е напълно блокирана. Няма кой да тегли пари от банката, няма средства за отопление, без легално ръководство никой не може да сключва и договори за наем. А в читалището освен единствената в Бояна библиотека е настанена и единствената в квартала полудневна детска градина. Тук са и прочутите "Боянски баби" и други самодейци. Скоро може и да ги няма.
|