|
Фаза първа. Вцепенение.
Фаза втора. Трескави несвързани помежду си действия.
Фаза трета. Прехвърляне на вината върху друг - или поне опити за това.
Пристъпи на вцепенение забелязахме още след местните избори през есента. После поканата за Европа малко поразмина нещата. Тази покана и смяната на половината министри бяха като морфин - не само за СДС, но и за обществото.
Реалностите на зимата обаче
набързо изтриха действието на приспивателното
Пред СДС стоят едно настръхнало обществено мнение, готово от ръмжене да премине към хапане, едни все по-самоуверени противници, едни все по-недоволни международни институции.
Сега в рамките на месец лидерът на СДС направи поне две трескави и грубо погрешни действия: държа реч, че във властта има корумпирани и некадърници, и не отстрани ни един. И почти веднага след това направи съвършено неизгодна шумна публична среща с ДПС, от която спечели само (но пък много) Доган.
Първо, защото премиерът публично подписа капитулация във вече тригодишната си война с ДПС. (То не беше финансиране на Гюнер Тахир. То не беше разкриване на досиета, като единственият агент на ДС в България се оказа Меди Доганов. То не беше ходене в Турция за лишаване на ДПС от подкрепа, не беше Роко и неговите братя...)
Второ, Доган, който в съвсем негов стил не яде и баклавата, поднесена от домакините (тук, ако е чел "Граф Монте Кристо, г-н Костов би трябвало да потръпне), заяви, че срещата е полезна, че СДС започват да осъзнават реалностите и че следващата среща е с БСП.
Това е може би най-немилосърдната от многото остроумни подигравки
в нашия политически живот.
Като се върнем към политическата паника, няма никакво съмнение, че "Програма 2001" е неин израз. "Няма да се повишават цените", заяви Костов. "Ако трябва, със закон ще забраним поскъпването", каза още преди това Соколов. Може - ще вметна скромно - и в Устава на ООН да го запишете, но това въобще не зависи от вас...
Впрочем, сериозно казано, тук има няколко и много съществени въпросителни: откъде се вземат тези пари, които така щедро тук се обещават (инвестиции и т. н.). Или са от резерва на България за борда, или правителството разполага със суми, за които парламентът не знае. Или - надявам се поне да не е това - са намерили начин да задлъжнеем с още няколко милиарда долара, без Народното събрание да разреши.
Много неприятни хипотези.
Има обаче и други "или"-та и те са значително по-неприятни.
Първо. Или са уведомени, че на Запад от нас пак ще има война, и смятат в патакламата да нарушат споразумението с МВФ, като разчитат България в хода на действието да изпроси срещу подкрепа някакъв нов режим...
Второ. Или смятат да напуснат правителството и да скалъпят подобно на Виденов нещо на свое място, което да поеме отговорността...
Трето. Или постъпват, както действат със здравната реформа. Т. е. прави се серия от некоординирани, непремислени действия, ден за ден, без ясна стратегия и с едно-единствено нещо, което е сигурно - пълният провал на финала...
Впрочем това трето "или" си е пар екселанс възможна дефиниция за политическа паника.
Но паниката си е паника. Каква обаче е целта?
Към какво инстинктивно или съзнателно се стремят?
Отговорът ми се струва много простичък: СДС разпиля през тези 3 години огромен кредит на доверие. Те просто сега трескаво се мъчат да го възстановят. Ако не за цялото СДС, то поне за някои лидери, за някои парчета, за някой президент, премиер или нещо подобно.
Но разпиленият ресурс на доверие е така огромен, че няма телодвижение, способно да го върне дори отчасти. Много по-умно постъпва например Бакърджиев, който се стреми да съхрани доверието на твърдия електорат - това е по-перспективно и напълно възможно.
Историята е пълна и препълна с примери, когато и велики империи са загивали, защото са водили безсмислени победоносни войни. Безсмислената война пилее ресурс и само привидно носи победа: повишава самочувствието, отслабва мобилизацията, в крайна сметка деморализира.
СДС съвсем напразно се би с ДПС, съвсем ненужно разгроми БББ (Ганчев си е жив и цял и ще набере същите проценти за месеци), безсмислено се кара, а после подкупва и пак се кара с Евролевицата. Съвсем излишно притисна БСП до стената със премяновски чистата вяра, че Първанов е най-слабият и изгоден противник.
"Аз не разбирам от икономика, от Първанов и Доган...", пошегува се преди време премиерът. Шегата излезе солена: май ще се окаже, че тези двамата познават Костов по-добре.