|
Според доклада няма нито един осъден полицай за прострелване на граждани миналата година. Поне за 5 смъртни случая експертите по правата на човека твърдят, че е имало прекомерна употреба на сила и оръжие от полицаи или граничари, които са превишили правата си.
Става въпрос за следните случаи, описвани в медиите през 1999 година:
- На 1 февруари ромът Тенчо Васев от с. Странско е прострелян и убит от граничар при опит да премине незаконно в Гърция при Ново село, близо до Свиленград. Случаят е разследван, но до края на годината никой не е ефективно осъден.
- На 13 май около Правец полицаи прострелват и убиват Николай Филипов по време на преследване по подозрение в кражба на автомобил. Образуваното следствено дело по случая е спряно през ноември.
- На 6 юни в София е убит след преследване криминално проявеният Ганчо Въчков-Ганеца. През октомври Софийската военна прокуратура прекратява следственото дело, след като заключава, че той се е застрелял сам. Медицинската експертиза по случая обаче установява, че по ставите на ръцете му има охлузвания от белезници.
- На 14 юни на границата близо до Кулата е прострелян от граничари и убит бившият митничар Олег Георгиев, докато пътувал в камион ГАЗ към Югославия. Неговите родители твърдят, че граничарите не са стреляли предупредително, а са го причакали в засада. Следственото дело по случая не приключва до края на годината.
- На 21 септември в ареста на Второ РПУ в София умира Костадин Шербетов, след като е задържан няколко часа преди смъртта си от частна охранителна фирма по подозрение в извършване на престъпление и предаден на полицията. По тялото на убития са установени множество синини, осем счупени ребра и хематом на главата. Образуваното следствено дело по случая не е приключило до края на годината.
----------------------------------
Според правозащитниците разследването на тези случаи е било неадекватно и е допринесло за климат на безнаказаност, в който действат правоприлагащите органи.
От общо 11 подобни смъртни случая през 1998 г., за които е образувано следствие срещу униформени, причинили смърт на граждани и за които се предполага, че са превишили правата си при използването на огнестрелно оръжие, до ефективна присъда през 1999 г. са стигнали само два случая.
Пред съда застанаха убийците на Иван Марков и Станиела Бугова, която бе застреляна в автомобил на разклона Петолъчката край Сливен.
При бавната българска съдебна процедура друго не може и да се очаква.
По други три случая следствените дела са били прекратени и не е било повдигнато обвинение срещу граничарите, убили през март 1998 г. румънеца Йонел Влад до Гоце Делчев, и срещу полицая, убил Любен Димитров през май 1998 г. във Варна. Без наказание останал и служителят на затвора в Плевен, убил през август при опит за бягство Христо Танев.
Основание за прекратяване на следствените дела от прокуратурата е била преценката, че служителите на реда са употребили смъртоносно оръжие законосъобразно.
Като основна причина за подобен развой на делата правозащитниците сочат липсата на промени в чл. 80 от закона за МВР, който позволява употреба на огнестрелно оръжие при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление или за предотвратяване на бягство на лице, задържано за извършено престъпление. Тези разпоредби са в противоречие с принцип 9 от Принципите на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, понеже
позволяват употреба на смъртоносно оръжие при задържане на лица при подозрение за извършване и на дребни престъпления,
както и за предотвратяване на тяхното бягство след задържане, смятат от Хелзинкския комитет.
Безразборната употреба на огнестрелно оръжие от полицаи доведе до няколко прострелвания, които не завършиха със смърт по една случайност. Подобни инциденти станаха в София, Русе, Сливен, Разлог и Велинград и предизвикаха тежки осакатявания на млади хора.
Полицията не само стреля, но и бие, и изтезава,
твърди Хелзинкският комитет.
За разлика от 1998 г. през 1999 г. не са били регистрирани нападения от полицейски служители над ромски квартали, съпроводени с масови побои над хора. Единственият случай на акция срещу голяма група хора, при която има сериозни основания да се предполага прекомерна употреба на сила от полицейски служители, е печално известният побой на 27 ноември над няколко десетки запалянковци на футболния отбор на ЦСКА при гостуването им в Петрич. Сред пострадалите има деца, включително едно бременно момиче. Министърът на вътрешните работи назначи специална комисия, която да разследва инцидента. До края на 1999 г. тя не успяла да приключи работата си, пишат правозащитниците.
В друг широко огласен по медиите случай столичният търговец Светльо Шишков, синът му и трима негови приятели бяха пребити от 15 облечени в камуфлажни дрехи служители на МВР край язовир "Искър", близо до София. Единият от пострадалите останал инвалид в резултат от побоя.
Ромите бяха, както и в предходните години, обширно представени сред жертвите на насилията.
Миналата година приключиха няколко стари случая на полицейски побой. През март Софийският районен съд осъди СДВР да плати парични обезщетения на няколко души, които бяха бити на 10 януари 1997 г. по време на масовите протести пред Народното събрание. Съдът реши, че полицейски служители на СДВР, макар и неидентифицирани в хода на делото, са извършили побоя, а самата дирекция бе осъдена да плати като институция, издала заповедта за акцията.
И при друг случай не бяха
открити конкретните виновници
През март Военна прокуратура - Плевен, прекрати следственото дело, образувано във връзка с полицейската акция в ромския квартал на с. Мечка от юли 1998 г. По време на тази акция, осъществена под формалния предлог да се търсят откраднати вещи и животни, най-малко 30 души, включително жени и инвалиди, бяха бити и получиха различни увреждания. Предлогът, под който прокуратурата прекрати делото, бе невъзможност да се открият извършителите на побоите.
През април Военна прокуратура - Плевен, отказа да образува предварително производство и във връзка с масовия побой на протестиращи работници от рафинерията "Плама" през май 1998 г. В другите два случая на масови побои в ромски квартали - в Криводол през март 1998 г. и в Септември през април 1998 г., не бяха образувани дори предварителни проверки,
като прокуратурата, която бе нееднократно сезирана, се оправда с липса на жалби от потърпевшите. НПК обаче не изисква непременно наличие на жалба от потърпевшия, за да се започне разследване.
Според анкета на комитета в затворите 51% от интервюираните са заявили, че спрямо тях е употребена физическа сила по време на задържането, 53% - че са били жертва на физическо насилие вътре в полицейското управление, а 37% - че спрямо тях е употребена физическа сила по време на предварителното разследване.
Проверка на комитета във военните прокуратури и съдилища показва, че от 152 проверявани случая, известни на правозащитниците, само по 23% са внесени обвинителни актове, текат съдебни дела или са произнесени осъдителни присъди. Останалите случаи или са различни етапи на разследване, или има отказ да се образува предварително производство.
Някои от произнесените присъди са драстично занижени
Правозащитниците дават за пример случая с изтезание на задържан, който не издържа и скача от третия етаж на РПУ, счупва си ръка, крак и гръбначния стълб. Полицаят получил 5-месечна условна присъда, показва проверката на Хелзинкския комитет.
Правозащитниците описват и случаи на прекомерна употреба на физическа сила. Само за първото полугодие на 1999 г. жалбите на лишени от свобода според Министерството на правосъдието са били 219. Във връзка с тях са били наказани 10 служители, като 6 от тях са били уволнени. През миналата година станаха известни потресаващи случаи на издевателства и малтретиране от надзиратели в затвора в гр. Белене.
След повече от 10 години демокрация правозащитниците от Българския хелзинкски комитет не забелязват много промени в отношението към правата на българите. Към обикновените хора то остава същото - полицаят вижда в себе си олицетворението на властта, а гражданите са най-вече обект на неговите желания. Според психолози отношението към обикновените хора и техните граждански права е правопропорционално на полицейския манталитет.
"Той трудно може да се промени - около 60 на сто от кандидатите за полицаи посочват като мотиви за постъпване в МВР не че искат да служат на обществото и да го охраняват, а защото нямат работа. И се изживяват като Рамбовци. Това е причината за насилието", смята шеф на столично полицейско управление.
|