Американската агенция за космически изследвания - НАСА, напоследък претърпя два неуспеха на Марс - изпратените там станции тайнствено замлъкнаха и изчезнаха... Но на старата планета Земя връзките на НАСА с обществеността са по-успешни отвсякога. Ето цялата история.

--------------------------------

Апарат на НАСА влезе в орбита около астероид. Особеното е, че астероидът се нарича Ерос и това стана навръх Свети Валентин - 14 февруари. Съвпадението (Ерос и свети Валентин) убеди за сетен път немислещите земляни, което означава повечето от тях, че и в астралните полета всичко има своя "скрит смисъл и значение", както е казал Данте за своя "Ад".

Истината бе друга -



демонстрация на космически хумор



Камерите на космическата сонда запечатаха сърцевидна сянка на повърхността на астероида. Фотосът е направен, когато станцията наближаваше целта на своята мисия NEAR (съкратено за Near Earth Asteroid Rendezvous - близкоземно астероидно рандеву).

Така НАСА превърна в успех една космическа мисия, която упорито вървеше към провал.

Първоначалната програма предвиждаше NEAR да се срещне с Ерос на 10 януари 1999 г., но това се оказа невъзможно, понеже в критичен миг един от двигателите отказа. Тъкмо тогава се намеси Боб Фаркър, известен не само с космическия си хумор, но и с това, че е "гуру" в областта на навигацията. За нас гуру означава мъдрец, а пълното значение на думата е "онзи, който блести" или "излъчва" (просветление, предполага се). Та той планира срещата за 14 февруари и спаси мисията от провал.

Мисията NEAR в продължение на няколко месеца ще изследва Ерос със спектрометри с рентгенови и гама-лъчи, магнитометри и лазери, както и с добрия стар метод на дигиталната фотография. Спектрометърът ще установява състава на астероида, като анализира рентгеновото и гама-излъчване от Ерос при бомбардирането му от частиците на слънчевото и космичното лъчение. Магнитометърът ще установи какво е магнитното поле на Ерос, ако той изобщо има такова. Така ще се разбере дали той е отломък от някогашно космическо тяло, което е било достатъчно голямо, за да притежава ядро от разтопено желязо, необходимо да се генерира магнитно поле.

Лазерният лъч ще направи релефна карта на Ерос, докосвайки неговата повърхност като нежна милувка. Така лазерът ще запечата триизмерния образ на обекта и ще картографира неговия релеф заедно със сърцевидната вдлъбнатина. Много са белезите по лицето на Ерос и учените се вълнуват от мисълта, че той ще се окаже много по-стар, отколкото можеше да се предположи. Стар, но очарователен - нали?



Втори текст

В търсене на супата



За изследователите в полето на субатомните и астрофизичните явления тези дни N1 в менюто е супа. Не обикновена чорба, а онази маса, която е съставена от елементарните частици кварки и глуони. Предполага се, че от такава супа се е състоял всемирът в продължение на няколко милионни от секундата след големия взрив, с който започнало всичко. Днес две групи физици търсят супата. Едната група се опитва да я пресъздаде на Земята, като използва ускорители на частици, другата я търси в пространството, в сърцето на мъртви звезди.

През последните седмици и двете групи се похвалиха с напредък, но не и с окончателен резултат. Ако открият такава супа, физиците ще могат да проверят една от фундаменталните си теории - QCD (квантовата хромодинамика). Някои астрофизици твърдят, че при определени обстоятелства кварките формират стабилна свръхсгъстена материя, която - ако се докаже нейното съществуване - ще е наистина най-странното нещо във Вселената.

Рецептата за супа от кварки е следната.

Вземаш оловни атоми и ги обелваш от техните електрони, като оставяш само ядрата. Поставяш ядрата в ускорителя на частици, придаваш им скорост, близка до тази на светлината, и бомбардираш с тях други оловни атоми, така че те да достигнат температура, хиляди пъти по-висока от температурата в центъра на Слънцето. Предполага се, че при тази температура ще се случи нещо необикновено.

Атомните ядра са съставени от протони и неутрони, които заедно с електроните образуват атомите на нормалната съвременна материя. Според физиката на субатомните частици кварките не се срещат поединично - те пътуват по двойки и тройки. Но при достатъчно високи температури протоните и неутроните - предполага се - ще се разпаднат в "супа", или плазма от отделни кварки и глуони, преди да изстинат и да се рекомбинират в обикновена материя.





Трети текст

Пластмасите: удобни и неприятни



Пластмасите са нещо чисто и много удобно. Но те имат едно голямо качество, което е и най-големият им недостатък: прекалено трайни са. Веднъж послужили за опаковка, след като ги изхвърлим, те не са разпадат, а продължават да съществуват. Градската управа може да организира отлично извозването на сметта, може да почиства парковете и улиците колкото си ще - плстмасовите опаковки задръстват сметищата и полезният им живот е кратък миг от съществуването им.

Естествено правени са много опити за решаване на този проблем: да се създадат такива пластмаси, които да се саморазпадат след употреба. Повечето опити в тази насока или са били неуспешни, или са довеждали до вещества, които са неупотребими като изходна суровина и от които всички преработващи индустрии отвръщат глава в погнуса. Сега има искрица надежда.

В химически лаборатории по света се родиха "биополимери", което означава пластмаси, получени на биологическа основа. Те са действително "био", т. е. естествено разграждащи се. Наложат ли се индустриално, бъдещите археолози, когато правят разкопки на сметищата от миналото, ще се чудят защо



ХХ век е оставил много повече отпадъци от ХХI век



Най-конвенционалният от тези неконвенционални продукти е разработен от "Каргил Доу", смесено предприятие с участие на най-голямата корпорация за земеделие и една от най-големите химически компании.

Тези дни "Каргил Доу" съобщи, че през идните две години ще изразходва $ 300 млн., за да добие PLAS (полилактидни) полимери. Те са изходен материал за широка гама изделия - като се започне с влакна за платове и се стигне до опаковки и съдове за хранителни продукти. За разлика от познатите ни пластмаси изходната суровина за получаването им не идва от нефтохимията, а от земеделието, по-точно от царевицата. Те имат още една много съществена отлика от сега използваните пластмаси - след като се употребят, могат да се изядат; наистина не от нас, а от бактериите.

PLAS се образуват, когато молекулите на млечната киселина (която в случая се получава от царевичната скорбяла, все едно дали тя е толкова рафинирана, че да я наричаме кола или нишесте) се свържат верижно. Неудобството е, че тези вериги се получават в различни разновидности и за да стане от тях полезен материал, количеството на всяка от разновидностите трябва да се контролира, тъй като качеството на крайния продукт зависи от качествата на неговите компоненти.

По стария и скъп способ това се постигаше благодарение на факта, че различните PLAS имат различна разтворимост. Напоследък се установи, че те имат и различни точки на кипене. Следователно могат да се сепарират чрез дестилация и инженерите от "Каргил Доу" разработиха евтина инсталация за тази цел.

Редица големи производители на опаковки проявиха интерес към новата пластмаса заради нейните качества, включително заради биоразграждането й. Странното е, че "Каргил Доу" не набляга на него, а на това, че опаковъчният материал е конкурентен по цена и други качества.

Това поведение е разумно, понеже PLAS далеч не са уникални. Значително по-радикален резултат ще се постигне, когато и ако растенията започнат да дават не суровина, а полуфабрикат. Това естествено предполага значителна намеса на генното инженерство.



Кенет Грюйс е една от забележителните личности



в тази област. Той работи в "Монсанто" - компанията, която e обществен враг номер едно в очите на всички природозащитници по света. През октомври 1999 г. той и неговият екип съобщиха, че са "убедили" рапицата и кресона да синтезират биоразпадаща се пластмаса от типа PHA (полихидроксианканоат) чрез вграждане на бактериални гени.

В природата има много бактерии, които произвеждат PHA. За тях това е енергиен резерв, тъй както растенията складират енергия в нишестето. Но бактериалните PLAS, дори тези от генетично модифицирани бактерии, са с твърде висока себестойност, за да пробият на пазара. А PLAS, получени от растителен произход, дават надежди.

Тъжното за Кенет Грюйс и неговия екип е, че "Монсанто" никога не е била толкова непопулярна, колкото е сега, когато европейците се съпротивляват на американския натиск да консумират генетично модифицирани продукти. Проектът за биоразлагащи се пластмаси е сложен във фризера и не се знае дали скоро ще го размразят, макар че бившите партньори на "Монсанто" - университетът в Дъръм, Англия, и Лозанският в Швейцария - не са престанали да работят по него.

Полимерът на компанията е наричан 3GT (политриметилен-терепталат). Химиците го знаят от десетилетия, но компонентът 3G не можеше да се произведе в индустриални количества. Според научноизследователското звено на "Дюпон" забележителното в него е, че е "деформационно-реверсиращ", което значи, че като направиш от него автомобилна седалка, тя ще си възвръща формата, след като станеш от нея, а ако от влакната му направиш плат и си ушиеш панталон, коленете на панталона няма да се издуват и той "ще държи ръб".

Докато си купим такива, биополимерите ще ни чакат в тяхната плесенясала, но примамливо зеленееща ниша.