:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 176
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Стара слава

Как депутатите не се биха на дуел

Честолюбивите народни избраници през миналия век не само са се псували и млатели с бастуни
-------

Парламентът е място, където се сблъскват концепции и политически гледища. Често се случва обаче да се сблъскат лични амбиции и непримиримости. Тогава се стига до хващане за реверите, до псувни и шамаросване. Днешните херои си ги знаем, но още в зорите на новата българска държава сме имали таквиз казуси... Само че тогава въпросите на честта по романите са се решавали с дуел. Чак да се бие на дуел българинът не рачи, но да обяви такава френска работа - защо не? Гюрултия да става...

--------

Още първите български народни представители - независимо от произхода и образованието им - са запомнени като твърде обидчиви и честолюбиви мъже. В заседателната зала на Народното събрание са се водели ожесточени спорове, разменяни са резки обвинения и клевети. Често се е стигало и до бой - с юмруци, бастуни, чадъри. Честолюбието ги е подтиквало и към публичен сблъсък - в пресата. Най-невъздържаните са



си обявявали и дуели -



закъсняла европейска мода за страната ни в края на 19-и и началото на 20-и век. Общо взето - всичко е зацикляло в сферата на словесната шумотевица. Все пак по обявяване на дуели народните представители се вреждат след журналистите, писателите и офицерите...

И този дуел - "прочут и многошумен" - в края на краищата няма да се състои докрай. Все пак е интересен поне заради известността на самите дуеланти: 40-годишният Константин Величков и Михаил Такев - на 31 години.

Няма съмнение: тогава - през 1895 г. - много по-известен е Костантин Величков. Не само защото е министър на Народното просвещение, заслугите му са и като участник в Априлското въстание, като висш администратор в Източна Румелия. Изучавал е живопис във Флоренция, правни науки - в Париж. Поет и редактор, преводач, художник. Държавник "с класическа добросъвестност"...

По-друго е с Михаил Такев: бивш отличен офицер, храбър доброволец в Сръбско-българската война. Напорист публицист, само преди две години е завършил право в Париж. Най-младият народен представител в 8-то ОНС, блестящ оратор с неизтощима енергия и неудържима амбиция.



Казват, двамата били приятели.



Може би най-вече като земляци: Константин Величков е от Пазарджик, Михаил Такев - от съседна Пещера. Или може би интимната нишка е в искрената им привързаност към френския език и френската култура?

Но в един ноемврийски следобед - чак при определяне дневния ред за следващото заседание - Михаил Такев внезапно поисква думата. И с високия си "теноров глас" заявява за направени "някои опущения" при раздаване на стипендиите; бащите на някои стипендианти, както бил дочул, имали по 40 хиляди лева в банката, ето защо предлага назначена комисия да прегледа отпускането им.

Изненадващо кратък е, "стреля" направо в сърцето на министър Константин Величков - моралиста и "идеалиста до себеотрицание".

Константин Величков отговаря веднага - неизмеримо възбуден и огорчен от нападката, нервен и гневен, възмутен и рязък:



- Само един нисък клеветник може...



Михаил Такев е слисан, прекъсва го с артистично недоумение:

- Как, как?

Константин Величков повтаря обвинението си - съзнателно и безкомпромисно:

- Само един нисък клеветник може да стане и произнесе такива думи в Народното събрание...

Звучат и други остри реплики, К. Величков е категоричен: не допуска "даже идеята да се говори" за парламентарна комисия. Ако Народното събрание му няма доверие, "нека гласува недоверие по предложението на г-на Такева". Или друго - Михаил Такев официално да му направи запитване. Председателят Т. Теодоров запитва депутатите - приемат ли на следващото заседание да се избере комисия за преразглеждане на стипендиите? Получава се "меншество" - не приема.

М. Такев е непримирим, с "огнен темперамент" се обръща към председателя:

- Трябва да ми позволите да се обясня в Камарата, инак ще постъпя друго-яче /Шум/. Как така да се оскърбяват хора и да не им позволявате да се оправдаят? Аз заявявам тук, че



обявявам дуел на г-на Министъра!



/Гласове: Добре, добре!-шум/.

Заседанието се закрива, часът е 4 "после пладне"; датата - 1 ноември 1895 г.

Два дни след разправията в Народното събрание К. Величков е намерен от секундантите на М. Такев - депутатите Петър Пешев от Севлиево и д-р Стоян Данев от Шумен; и двамата - адвокати. Предлагат му и той да си определи секунданти - за да изяснят условията на дуела.

Константин Величков не отказва дуела, негови секунданти стават депутатите Иван Ст. Гешов и Димитър Т. Яблански.

Още на първото заседание на секундантите се подразбира - дуел едва ли ще има. Защото за К. Величков противникът му е с достатъчно самонакърнена чест: при избирането му за народен представител на Пещера миналата година е излъгал Народното събрание за възрастта си; не е имал необходимите 30 навършени години, това доказва и кръщелното му свидетелство в архивите на Военното министерство. И друго: съвсем наскоро е заплашвал с двубой и министър-председателя д-р Константин Стоилов, пък още не е "дал ход на тази своя декларация" - значи е неспособен "да се бие на дуел"? И нещо по-находчиво: за да не му се приписва страх от дуелирането, К.Величков е съгласен



да се дуелира със секундантите на М.Такев -



"ако тия последните изявят готовност да застъпят мястото на своя доверител".

Отговор - никакъв.

А и дали е възможен такъв дуел - никой не знае. Тъкмо на тази сесия на Народното събрание се обсъжда първият български наказателен закон, в него е включена главата "Двубой"...

Четиримата секунданти и на второто заседание - в хотел "България" - не могат да се разберат, решават да повикат "съд чести". Но и съдът на честта не може да се оправи - объркват го документите за трите рождени години на М.Такев. Съдът пък избира един сюрарбитър, историйката съвсем се удължава и усложнява. М. Такев дори сменя благонравния си секундант д-р Ст.Данев, стреми се да пресече мълвата из "кюшетата": че била ясна несериозността на обявения дуел - още с избирането за секундант на "крайно миролюбивия Данев". Но и новият секундант - д-р Васил Радославов - бързо затъва в тресавището на дуела. И скоро секундантите на М. Такев съставят своя заключителен протокол:



"Ние сматряме вече за изпълнена нашата задача";



пък доверителят им - да постъпва по-нататък "по който начин намери за добре".

Друг начин - хулиганският?

Не, въпреки някои определения за М.Такев - "прибързан и безразсъден", той изглежда се задоволява и с шума около дуела. Живее кратко - 56 години. Имал е съпруга, дъщеря и син, трагичности го разделят със съпругата и дъщерята. Наричали са го още "вечният скитник", с никакви имоти; с не малко приятели, с повече врагове. Все "спорове, процеси", все "политически сражения". Години наред е министър, с лидерско място в Демократическата партия. Веднъж е правен опит да бъде убит от засада, тъкмо тогава - по погрешка? - е застрелян писателят Алеко Константинов. Няма да го отмине убийството - макар и след 25 години; при това тъкмо в Пещера - неговото "малко отечество"...

А К. Величков само година преди "дуела" е бил късен младоженец, той живее едва 52 години. Оставащите му тринайсет години са динамични, изпълнени са с творчески усилия и отлично изпълнен граждански дълг. Ако беше убит в дуела, нямаше да я има стихосбирката му "Цариградски сонети",



нито мемоарите му "В тъмница";



и преводът му - първият у нас, в 1906 година, на Дантевия "Ад". Кой знае кога и къде - а не още през 1896 г. - щеше да съдейства за откриването на първото у нас Държавно рисувално училище (по-късно Художествена академия). Съпровожда го бедност - рядка за бивш министър. Все по-неразрешими са сблъсъците му с "пороците на обществото", към края на 1907 г. се решава да поеме вечното емигрантство: със съпругата и единствената си дъщеря заминава за Франция. Пристига в Гренобъл, същия ден умира; след две години костите му са прибрани на родна земя...

Константин Величков и Михаил Такев не могат един друг да се изместят от българската история, в нея - без дуел - те заемат своето естествено и заслужено място.
760
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД