-------

Парламентът е място, където се сблъскват концепции и политически гледища. Често се случва обаче да се сблъскат лични амбиции и непримиримости. Тогава се стига до хващане за реверите, до псувни и шамаросване. Днешните херои си ги знаем, но още в зорите на новата българска държава сме имали таквиз казуси... Само че тогава въпросите на честта по романите са се решавали с дуел. Чак да се бие на дуел българинът не рачи, но да обяви такава френска работа - защо не? Гюрултия да става...

--------

Още първите български народни представители - независимо от произхода и образованието им - са запомнени като твърде обидчиви и честолюбиви мъже. В заседателната зала на Народното събрание са се водели ожесточени спорове, разменяни са резки обвинения и клевети. Често се е стигало и до бой - с юмруци, бастуни, чадъри. Честолюбието ги е подтиквало и към публичен сблъсък - в пресата. Най-невъздържаните са



си обявявали и дуели -



закъсняла европейска мода за страната ни в края на 19-и и началото на 20-и век. Общо взето - всичко е зацикляло в сферата на словесната шумотевица. Все пак по обявяване на дуели народните представители се вреждат след журналистите, писателите и офицерите...

И този дуел - "прочут и многошумен" - в края на краищата няма да се състои докрай. Все пак е интересен поне заради известността на самите дуеланти: 40-годишният Константин Величков и Михаил Такев - на 31 години.

Няма съмнение: тогава - през 1895 г. - много по-известен е Костантин Величков. Не само защото е министър на Народното просвещение, заслугите му са и като участник в Априлското въстание, като висш администратор в Източна Румелия. Изучавал е живопис във Флоренция, правни науки - в Париж. Поет и редактор, преводач, художник. Държавник "с класическа добросъвестност"...

По-друго е с Михаил Такев: бивш отличен офицер, храбър доброволец в Сръбско-българската война. Напорист публицист, само преди две години е завършил право в Париж. Най-младият народен представител в 8-то ОНС, блестящ оратор с неизтощима енергия и неудържима амбиция.



Казват, двамата били приятели.



Може би най-вече като земляци: Константин Величков е от Пазарджик, Михаил Такев - от съседна Пещера. Или може би интимната нишка е в искрената им привързаност към френския език и френската култура?

Но в един ноемврийски следобед - чак при определяне дневния ред за следващото заседание - Михаил Такев внезапно поисква думата. И с високия си "теноров глас" заявява за направени "някои опущения" при раздаване на стипендиите; бащите на някои стипендианти, както бил дочул, имали по 40 хиляди лева в банката, ето защо предлага назначена комисия да прегледа отпускането им.

Изненадващо кратък е, "стреля" направо в сърцето на министър Константин Величков - моралиста и "идеалиста до себеотрицание".

Константин Величков отговаря веднага - неизмеримо възбуден и огорчен от нападката, нервен и гневен, възмутен и рязък:



- Само един нисък клеветник може...



Михаил Такев е слисан, прекъсва го с артистично недоумение:

- Как, как?

Константин Величков повтаря обвинението си - съзнателно и безкомпромисно:

- Само един нисък клеветник може да стане и произнесе такива думи в Народното събрание...

Звучат и други остри реплики, К. Величков е категоричен: не допуска "даже идеята да се говори" за парламентарна комисия. Ако Народното събрание му няма доверие, "нека гласува недоверие по предложението на г-на Такева". Или друго - Михаил Такев официално да му направи запитване. Председателят Т. Теодоров запитва депутатите - приемат ли на следващото заседание да се избере комисия за преразглеждане на стипендиите? Получава се "меншество" - не приема.

М. Такев е непримирим, с "огнен темперамент" се обръща към председателя:

- Трябва да ми позволите да се обясня в Камарата, инак ще постъпя друго-яче /Шум/. Как така да се оскърбяват хора и да не им позволявате да се оправдаят? Аз заявявам тук, че



обявявам дуел на г-на Министъра!



/Гласове: Добре, добре!-шум/.

Заседанието се закрива, часът е 4 "после пладне"; датата - 1 ноември 1895 г.

Два дни след разправията в Народното събрание К. Величков е намерен от секундантите на М. Такев - депутатите Петър Пешев от Севлиево и д-р Стоян Данев от Шумен; и двамата - адвокати. Предлагат му и той да си определи секунданти - за да изяснят условията на дуела.

Константин Величков не отказва дуела, негови секунданти стават депутатите Иван Ст. Гешов и Димитър Т. Яблански.

Още на първото заседание на секундантите се подразбира - дуел едва ли ще има. Защото за К. Величков противникът му е с достатъчно самонакърнена чест: при избирането му за народен представител на Пещера миналата година е излъгал Народното събрание за възрастта си; не е имал необходимите 30 навършени години, това доказва и кръщелното му свидетелство в архивите на Военното министерство. И друго: съвсем наскоро е заплашвал с двубой и министър-председателя д-р Константин Стоилов, пък още не е "дал ход на тази своя декларация" - значи е неспособен "да се бие на дуел"? И нещо по-находчиво: за да не му се приписва страх от дуелирането, К.Величков е съгласен



да се дуелира със секундантите на М.Такев -



"ако тия последните изявят готовност да застъпят мястото на своя доверител".

Отговор - никакъв.

А и дали е възможен такъв дуел - никой не знае. Тъкмо на тази сесия на Народното събрание се обсъжда първият български наказателен закон, в него е включена главата "Двубой"...

Четиримата секунданти и на второто заседание - в хотел "България" - не могат да се разберат, решават да повикат "съд чести". Но и съдът на честта не може да се оправи - объркват го документите за трите рождени години на М.Такев. Съдът пък избира един сюрарбитър, историйката съвсем се удължава и усложнява. М. Такев дори сменя благонравния си секундант д-р Ст.Данев, стреми се да пресече мълвата из "кюшетата": че била ясна несериозността на обявения дуел - още с избирането за секундант на "крайно миролюбивия Данев". Но и новият секундант - д-р Васил Радославов - бързо затъва в тресавището на дуела. И скоро секундантите на М. Такев съставят своя заключителен протокол:



"Ние сматряме вече за изпълнена нашата задача";



пък доверителят им - да постъпва по-нататък "по който начин намери за добре".

Друг начин - хулиганският?

Не, въпреки някои определения за М.Такев - "прибързан и безразсъден", той изглежда се задоволява и с шума около дуела. Живее кратко - 56 години. Имал е съпруга, дъщеря и син, трагичности го разделят със съпругата и дъщерята. Наричали са го още "вечният скитник", с никакви имоти; с не малко приятели, с повече врагове. Все "спорове, процеси", все "политически сражения". Години наред е министър, с лидерско място в Демократическата партия. Веднъж е правен опит да бъде убит от засада, тъкмо тогава - по погрешка? - е застрелян писателят Алеко Константинов. Няма да го отмине убийството - макар и след 25 години; при това тъкмо в Пещера - неговото "малко отечество"...

А К. Величков само година преди "дуела" е бил късен младоженец, той живее едва 52 години. Оставащите му тринайсет години са динамични, изпълнени са с творчески усилия и отлично изпълнен граждански дълг. Ако беше убит в дуела, нямаше да я има стихосбирката му "Цариградски сонети",



нито мемоарите му "В тъмница";



и преводът му - първият у нас, в 1906 година, на Дантевия "Ад". Кой знае кога и къде - а не още през 1896 г. - щеше да съдейства за откриването на първото у нас Държавно рисувално училище (по-късно Художествена академия). Съпровожда го бедност - рядка за бивш министър. Все по-неразрешими са сблъсъците му с "пороците на обществото", към края на 1907 г. се решава да поеме вечното емигрантство: със съпругата и единствената си дъщеря заминава за Франция. Пристига в Гренобъл, същия ден умира; след две години костите му са прибрани на родна земя...

Константин Величков и Михаил Такев не могат един друг да се изместят от българската история, в нея - без дуел - те заемат своето естествено и заслужено място.