Сега, домнуле Мънза, налага се по спешност да ти разкажа една приказка. В приказката, драги, се разказва за някакво царство, някакво господарство (което може и да не е било точно царство, но във всички случаи си е било чисто господарство). Та там тъй я били наредили, че който държавен служител стане първи да пикае, имал право да измисля някоя нова наредба. Наредба ли, разпоредба ли, закон ли - каквото там му хрумнело, това щяло да е!

И сега да видиш какво става по-нататък.

Един такъв висш държавен служител една заран, като изпреварил всички и станал първи да пикае, съчинил и издал закон. Според този закон абсолютно всички жени в царството трябвало да бъдат остригани в стил "чет'ри нули", а пък мъжете да си пуснат дълги коси и да ги връзват на конска опашка. Което щяло да е абсолютно задължително и според държавния служител нямало не искам, защото това не било концерт по желание. Едни там вестникари веднага реагирали и казали на мегдана, че това не може да бъде и че стригането, от една страна, и пущането на конски опашки, от друга, било право и следователно не можело да се обяви за задължение. Държавният служител обаче, защото нали бил станал първи да пикае, ги опровергал, казвайки им, че държавата пък имала правото да обявява всяко право за задължение. Или за задължително право - нещо такова. Така че до обед изработил и тълкувателна наредба, в която се регламентирало кои точно бербери се упълномощават да стрижат жените, а кои - да оформят конските опашки на мъжете, а също така, че жените трябвало да си пазят остриганите коси до пенсионирането си. Вестникарите пък се развикали, че това вече - артък! - и тогава той ги нахакал всичките в зандана, защото пък по-предния ден един негов другар бил станал първи да пикае и бил измислил разпоредбата, според която който вестникарин рече "артък" - в затвора!

Домнуле Мънза, скъпи. Нямам представа какво станало по-нататък, само предполагам, че на другия ден следващият подранил държавен служител ще да е измислил задължителното връзване на камък на шията и скачането в дълбокото.

Тъй че ти, скъпи, си в правото да ме запиташ къде е поуката.

Е, че нали и аз това ти разправям през цялото време: ЧЕ НЯМА ПОУКА! Това е положението.

P. S. Заглавието няма нищо общо с цялата тази история. Точно както българските министри нямат нищо общо с управлението на държавата.