Премиерът Костов ни поднесе напоследък за кратко време три големи външнополитически изненади. Общият им знаменател е, че и трите са внушени отвън.

Първата изненада беше, когато след срещата с Уесли Кларк Костов написа писмо на Хашим Тачи. Очевидно е, че опитите на САЩ да внушат на "Змията" Тачи да усмири хората си, действащи под името "Армия за освобождението на Прешево, Буяновац и Медведжа", удариха на камък. Но ако САЩ са обидени на Тачи и не искат да говорят с него, какво общо имаме ние? АОК бяха техни приятели, не наши.

Втората изненада дойде от Будапеща, където Костов не се възпротиви на някаква идея за "преформулиране" на Сърбия като федерация от 6 части. Уж без да я подкрепя, Костов каза, че тя била добра за българското малцинство. Събрали се седемте премиери на съседните на Югославия страни и започнали да обсъждат как да я разделят. Че такива безумия не си позволяват дори великите сили! Ами утре ако премиерите на съседните на България страни се съберат и започнат да умуват как България да бъде преформулирана на 5 санджака? Или Македония на 3?

В края на краищата известно е, че унгарските домакини имат специални интереси във Войводина и биха искали тази сръбска област да получи по-голяма автономия, но никоя съседска страна не иска трайно да си разваля отношенията с Белград, като разкрие, че заговорничи срещу Сърбия. Да оставим Милошевич настрана. Кое бъдещо демократично правителство в Белград ще допусне Югославия да бъде разкъсана на 6-7 съюзни републики?

Третата изненада дойде, когато Костов, едва завърнал се от Будапеща, обяви, че заминава за Косово. Ами че Косово е част от Сърбия и от Югославия, макар и под мандат на ООН. Белград съвсем законно реагира остро всеки път, когато чужд политик посети провинцията. За какво й е на България да изостря отношенията си с Белград? Нима сме член на НАТО, че си позволяваме такива рискове?