|
професионални революционери,
сиреч хора, които друга работа и друг занаят нямат, освен да измислят и програми и да фабрикуват революции.
За съжаление най-новата ни история е пълна с драматични примери за гръмки обещания, които се провалят с трясък. Поредната революционна закана, която набира скорост, е т.нар. "актуализирана" правителствена програма 2001. Програма 2001 е надут от празни фрази балон, чието ядро беше намерението на бащите на Февруарската революция да прекроят всички закони на страната така, както им е угодно, за да обърнат получената абсолютна политическа власт в неограничена икономическа такава. Успяха.
България стана кошмарно място
за всеки предприемач, който искаше просто да работи. Господа революционерите успяха да изковат такива правила за дейност, които направиха всяка дейност невъзможна без височайше благоволение. Знаете, че периодично ни обещават да отменят ту стотина, ту цели 160 различни разрешителни. Революция! Ура!
Пък то като се замисли малко човек - защо е нужно да се отменят тези 160 разрешения? Ами защото само преди година и половина същите тези отменители ни ги наложиха. Защо е нужно сега да се приема програма за облекчаване на икономическия режим? Та нали същите тези хора, които днес обещават, че утре ще облекчат живота ни, бяха онези, които вчера правеха всичко възможно да го затруднят. Кои ни обещават разцвет и растеж - същите революционери, които вече трета година работят за "стабилизация", която налагат силом чрез повсеместна стагнация.
От една гледна точка
актуализираната Програма 2001 е точно обратна
на това, което властта върши цели 3 години. Досега отнемаха (от чуждите). Сега вече ще дават (на своите). Наглед диаметралният завой е само логично продължение на все същата революция. Важно е промените да не спират, всеки ден да се разтърсва из основи икономиката. Защото колкото по-здраво се клати дървото, толкова повече плодове капват в краката на революционера.
Днешната власт е най-отявленият пример за рентабилността на промените. Всяка промяна е размяна, нова възможност за обогатяване. Зад революционната парадност и трескавата дейност най-лесно се скрива главният проблем на властта: липсата на ясна идея и посока на промените. Люшкането успешно имитира движение, писането на програми подменя липсващото умение на управлението. Действителна промяна, която да сложи
веднъж завинаги край на партийния произвол,
не може да се очаква от лидерите на партии, които живеят и богатеят единствено благодарение на властта. България ще бъде все така зле управлявана, докато властта се държи от хора дилетанти, за които властта е източник на доход. Тези хора могат да обещаят всичко. Днес могат да проповядват колко е хубаво да станем послушен придатък към белия свят, утре да веят знамето на ултранационализма. Дообед ще са десни, следобед - леви. Сутрин - християни, вечерта и мюсюлмани могат да станат. Както им е изгодно, за да задържат по-дълго време властта в ръцете си. Но
икономиката не ще програми, иска управление.
Прагматичното управление на стопанството е изкуство на координацията, умение да ходиш по въже, майсторство да пазиш равновесие, да намираш оптималното решение, при което интересите на участниците в икономиката се съчетават така, че да се произведе най-голям добавен продукт. Стопанското управление изисква професионализъм, колкото всеки друг занаят. Но професионалистите мразят да пишат претенциозни програми и не дават гръмки обещания. С революции се занимават дилетантите. Техните напъни вече заличиха цели отрасли, обезличиха цели региони.
Уморихме се от революции, наслушахме се на пустословия, нагледахме се на наперчени бащи на демокрацията. Време е всички партии вкупом да слязат от власт, а с управлението на държавата да се заемат хора, които наистина могат да управляват в интерес на всеки и всички нас.