:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,477,376
Активни 131
Страници 17,525
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Това поколение косовари не може да живее със сърбите

Обединението на земите, населени с албанци, е дълбоко вкоренено в нашето съзнание, твърди писателят Фатос Лубоня
Фатос Лубоня е известен албански писател, публицист и издател на сп. "Перпйеркя". Живее в Албания. Той даде това интервю по време на семинара "Балкани, политика и медии" в Скопие, организиран от българската асоциация "Аксес" по проекта "Мрежа балкански съседи".





- Г-н Лубоня, смятате ли, че съществува опасност от нова война на Балканите? Много анализатори виждат сериозна заплаха в растящото напрежение около трите албански общини в Южна Сърбия - Прешево, Буяновац и Медвежа, както и около Черна гора.

- Не мисля, че ще започне нова война заради Прешево. Поради простата причина, че албанците там не са толкова много. Международната общност няма да пожелае да се намеси в такъв конфликт. Мисля, че албанците там ще бъдат пожертвани.

В Черна гора нещата са много по-проблематични, но не вярвам, че и оттам ще пламне искра на война. При решение за отцепване на Черна гора от Югославия могат да възникнат сблъсъци вътре в републиката. Затова мисля, че в Черна гора са много внимателни по този въпрос.

- Ситуацията в трите населени с албанци общини в Южна Сърбия много прилича на ситуацията в Косово през март 1999 г. - сблъсъци между сръбските сили за сигурност и албанското население, бежанци, създаване на албанска съпротива - Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медвежа.

- Има различни теории за тази нова армия. Една казва, че това не са хора от района на Прешево, а бивши бойци на АОК, лишени от илюзии и разочаровани, които искат да изнесат своята съпротива. Другата е, че са от района. Вероятно има истина и в двете.

Каре тук-------------------------------

Доколкото мога да подуша обстановката, населението там не е така многочислено, че да има самочувствието да започне война срещу Сърбия. Даже косовските албанци не бяха в състояние да започнат такава война. Намесата на международната общност предизвика войната, която сърбите загубиха. Не мисля, че в този случай международната общност има интерес да атакува сърбите заради Прешево. Както ви е известно, Прешево бе част от Косово до Втората световна война. Съществуват идеи населението от трите общини да бъде разменено срещу сръбското население от района на Косовска Митровица. Но това не е реалистично и не е в интерес на албанското население.

---------------------------

- След войната в Косово какво е чувството на албанците към сърбите?

- Трябва да се разграничава отношението на албанците от Албания към сърбите от отношението на косоварите към тях. В Косово хората трябва да се борят с ежедневните лишения, причинени им от сърбите, трябва да построят живота си. Някои от тях искат отмъщение. Генерално населението в Косово не би искало да има сърби наоколо. Стремежът не е те да бъдат унищожени, а да бъдат забравени - така както искаш да забравиш нощния кошмар. Освен това в чувствата им има още един много силен мотив: стремежът да се докаже на кого принадлежи тази земя - на албанците, които са живели там от десетилетия, или на сърбите. Съществува и чувство на очакване, че в крайна сметка след толкова много изпитания проблемът е решен и хората могат да са сигурни за живота си. В отношението на обикновените албанци има и нещо друго - съзнанието за многогодишния съвместен живот. Омразата сега преобладава, но в съзнанието на обикновените хора не е заличено и възприятието за съвместно изживените трудности. Но хората не искат да говорят за това заради колективното отношение към сърбите, заради това, което направиха властите там.

- Как виждате бъдещето на Косово - мултиетническо, независимо...

каре тук--------------------------

- Навсякъде, където са албанците днес, те водят и паралелен живот, включително и в Македония. Вероятно Косово би могло да бъде мултиетническо, но не през времето на това поколение. Първият проблем е статутът на Косово - дали ще бъде независимо, автономна област в рамките на Югославия, независима държавна единица или по някакъв начин свързана с Албания част. Определящи обаче засега са геополитическите съображения. Международните военни сили ще бъдат в Косово още много дълго време. И те ще предопределят бъдещето му. Най-малко вероятният вариант е независимо Косово, тъй като това ще създаде много проблеми. Също толкова невероятно обаче е да бъдат заставени албанците да живеят със сърбите.

-------------------------

По мое мнение Западът ще играе определящата роля. Не съм много убеден дали те ще изиграят добре или лошо тази роля. Рационалната предпоставка за техния успех са усилията да бъде променен режимът в Белград. При един по-отворен и демократичен режим в Белград за албанците би било по-лесно да възприемат не независим статут от Сърбия. И едновременно с това с икономически мерки и инвестиции Западът трябва да въздейства за намаляване влиянието на границите в този регион. Ако успеем да направим така, че държавата да не обслужва интересите само на една етническа група, а на всички свои граждани, тогава тази държава може да бъде много по-приемлива за всички етнически групи, които живеят там. Засега е ясно, че косовските албанци повече не могат да бъдат изтласквани от Косово, както е ясно, че е трудно да бъдат убедени да живеят заедно със сърбите. Много трудно е да се промени съзнанието на хората със сила. Международното и военното присъствие в Косово ще бъде необходимо за дълго време, тъй като в противен случай могат ежедневно да се появяват експлозии.

- Очаквате ли негативни отношения към КФОР и ЮНМИК в Косово сред косовските албанци?

каре тук-----------------------

- Те вече започнаха - към французите по-специално. Това всъщност е най-големият проблем в Косово. В областта властта и отговорността не са концентрирани в едни ръце. Бернар Кушнер е властта в Косово, но той не се приема като истинския управляващ от албанците, тъй като това, за което той призовава, е неприемливо за тях. Той призовава - живейте заедно със сърбите, трябва да построим мултиетническо Косово... От друга страна, имаме Тачи, който говори езика, който албанците искат да чуват - да изгоним сърбите, да имаме свое Косово, собствена армия и т. н. Но Тачи не може да управлява Косово, да поема отговорността. Така че имаме вакуум във властта, вакуум на институции. Единственото, което функционира, е частната инициатива за възстановяване на региона.

---------------------------

Тази ситуация създава напрежение и сблъсъци. Мисля, че албанците ще се почувстват уморени от КФОР. Албанските лидери от своя страна полагат максимални усилия да убедят косоварите, че КФОР трябва да е в областта, защото се страхуват от сърбите. Албанците мразят бащата КФОР, но се нуждаят от него, за да ги защитава. А като изчезне страхът от сърбите, ще се появят други проблеми.

- Голямата престъпност...

- И това. В Косово са тези, които направиха войната - хората на АОК. Хората на Ругова напуснаха областта по време на войната. Бойците на АОК, които са предимно от селата, сега твърдят, че те са хората, освободили Косово. Има някакъв постколониален елемент тук - бойците на АОК обвиняват тези, които са били лоялни към сърбите, както и тези албанци, които напуснаха областта и отказваха да се бият. Сега те искат да властват. Ако го нямаше КФОР, в Косово би се случило това, което се случи в постколониален Алжир - еднопартийно националистическо авторитарно управление. Останалите политически сили ще бъдат изтласкани с обвинението, че не са били достатъчно националисти, патриоти, антисръбски настроени. Но имаме КФОР, които се опитват да създадат общество, за което косоварите не са готови.

- Мадлин Олбрайт наскоро каза, че светът няма да позволи създаването на Велика Албания. Има ли истински тежнения за обединението на земите, в които живеят албанци?

- Дори по комунистическо време идеята, че албанците са разпокъсани на 3 части през 1912 г., бе приемана като грешка на Запада. Албанският национализъм, дори албанският комунистически национализъм от времето на Енвер Ходжа подхранваше аспирациите, че един ден всички ние ще бъдем едно. Това е част от съзнанието на албанците. Много е трудно някой албанец да декларира, че е против това.

каре тук----------------------

Дори когато политиците говорят за непромяна на границите, това е, защото Западът така иска. Но винаги зад тези твърдения е прозирало, че се говори така само заради Запада, а всъщност най-добре би било без сила да постигнем единение. -----------------------------------------

Нашите политици говорят за нещо от рода на обединение на Албания в обединена Европа. Знаете, това е илюзия. Искам да кажа, че обединението е част от нашето съзнание.

От друга страна, хората са достатъчно големи реалисти, за да осъзнаят различията в историята, икономическите ситуации. Съществува и битката за власт - в Албания казват: ние сме лидерите на албанците, което пък вероятно няма да бъде прието от лидерите в Косово и Македония... Много е сложно, но мога да кажа, че идеята за федерация от 3 части е нещо, за което се говори между обикновените хора.
931
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД