Този уикенд в България се случи нещо като открит урок по музика. Трите основни извода от него: рокендролът е мъртъв, етно-музиката далеч не започва и не свършва с Горан Брегович, същото важи и за клубната култура и Метрополис.

Причините: концертите на "Анастасия" и "Трансглоубъл Ъндърграунд", състояли се в два поредни дни в рамките на "София Мюзик & Филм Фест". Фестивалът, афиширащ се като "купона на годината", спокойно би заслужил това определение, дори да включваше само тези две прояви и уникалния филм на Вим Вендерс "Буена Виста Соушъл Клъб" (също в петък).

В петък вечер в зала 1 на НДК свири комшийското трио "Анастасия". То пристига у нас с ореола на "македонските Бийтълс" и балканските мелодии от саундтрака към филма "Преди дъжда". Истината е малко по-друга. Групата забива мощен електронен ритъм, със силно изнесени напред вокали в стил ортодоксални песнопения. Мяркат се и кавали, живи ударни и китари. Музиката на "Анастасия" звучи така, като че именно тя е вдъхновила "Фейтлес" за заключението "God Is a DJ" ("Господ е диджей").

Концертът, нещо средно между рейв-парти и религиозно поклонение, бе мъчносмилаем за почти пълната зала и мнозина си излязоха. Група невръстни технофенове си направиха мини-дансинг ку пред сцената, където Горан Трайкоски го извиваше като византийски поп отпреди 10-ина века. Музиката, която свириха "Анастасия", бе предимно от последните им два албума "Nocturnal" и "Melurgia". Изключително много овации събра неизвестна до оня ден, но талантлива българска формация "Исихия". 9-членната група представи комбинация от православно пеене, фолклор и модерен бийт, само че при тях всичко бе с живи инструменти.

По-интересното обаче се случи в събота вечер. Тогава, вероятно за пръв път в най-новата ни история, младото поколение можеше да избира между две партита на световно ниво в една вечер - "Трансглоубъл Ъндърграунд" или Метрополис и Боб Синклер.

В "Индиго" на "Трансглоубъл Ъндърграунд" им трябваха по-малко от 90 минути, за да преобърнат представите ни за етно-музика. За съжаление само няколкостотин души дойдоха на може би най-добрия денс-купон, правен в България. Макар и без ангелогласната си вокалистка Наташа Атлас, "Трансглоубъл" сглобиха невероятна смесица от афро-, карибски и ориенталски ритми, трип-хоп, дръм-енд-бейс и дъб. Залата видимо се зарадва, когато редом с негрите и техните тарамбуки на сцената излезе фолклорното трио на Величка Стамболова. Сред публиката можеше да се види как две девойки се опитват да танцуват хоро на трип-хоп, което си е горе-долу същото - неравноделен ритъм. Та ако Господ наистина е диджей, нищо чудно да има и българска жилка.

Малко повече хора имаше във "Вси Светии", където Метрополис бяха довели френската хаусзвезда Боб Синклер. В електронното парти обаче нямаше нищо революционно, просто една добра традиция. В сравнение с екстатичния, жизнерадостен ритъм на "Трансглоубъл" любимото на българския тийнейджър "дуф-дуф-дуф" звучеше направо скучно.