Кадрите от Париж пред последните 10 дни говорят сами за себе си. Гневни младежки банди, които палят коли и се бият с полицията. Това е неприятно напомняне на Франция за увеличаващия се брой мюсюлмани в страната, които се третирани като хора от по-нисша класа. Това става само седмица след като французите гледаха с ужас по телевизията как анархията заля Ню Орлиънс и стотиците американски мародери, които се "сражаваха" с полицията след урагана "Катрина".

Засега няма доказателства, че събитията във Франция могат да се превърнат в мощно политическо движение. Повечето от участниците са тийнейджъри, които дават свобода на гнева си.

"Това е като игра на стражари и апаши", смята Оливие Роа, френски изследовател по европейски ислям. Той допълва, че подпалването на автомобили и битките с полицията са се превърнали в нещо като "местен спорт".

Някои наблюдатели обаче вече изказаха опасения, че това е проблем не само на Франция, но и на други страни на Европа. Там също може да се стигне до криминализиране на младежките среди и дори до религиозен фанатизъм.

Френският външен министър Филип Дуст-Блази предупреди миналия четвъртък, че Франция рискува да загуби битката за интегриране на имигрантите в кварталите и да се стигне до религиозни движения, които бързо ще прераснат в ислямистки екстремизъм.

Роа обаче смята, че ислямистите не са намесени в сблъсъците, тъй като това ще породи само критика към тях, което те не искат.

Всъщност Франция и другите европейски страни плащат цена заради миналото си. Има три модела на интеграция на имигрантите в Европа след края на Втората световна война. И трите се пропукаха.

Германия и Австрия заложиха на т. нар. "гастарбайтери". Идеята беше, че след като имигрантите поработят временно определен период, след това ще се приберат у дома. Но гостите решиха да не се прибират и родените им деца в Европа започнаха да искат гражданство и еднакви права.

Напоследък Германия започна да прави повече стъпки към интеграция. Засега е трудно да се получи гражданство, но имаше цяла вълна от натурализация през последните години. Това позволи на децата на чужденците, които бяха родени в страната, да получат гражданство след раждането. Няколко хиляди германски турци дори участваха масово на парламентарните избори през септември т. г.

Франция същи предложи гражданство на своите имигранти, но там процесът е много по-муден. Много от алжирците, които пристигнаха да работят във Франция след кървавата война за независимост с нея преди повече от половин век, не бяха очаровани да вземат френско гражданство. Независимо от факта, че бяха решили да живеят във Франция. Това продължи до 80-те години, когато натурализацията бе неизбежна и много от имигрантите и техните деца започнаха да развиват политическа дейност.

Но Франция обезкуражи повечето от имигрантите си с гетата, в които ги заселваше, и сега плаща цената за това. Едва преди две години властите им разрешиха да създават свои организации. Поредица от закони обаче разгневи тези формации. Един от тях, който забрани носенето на забрадки в училище, доведе до напрежение сред френските араби и африканци. Те се почувстваха обидени и изоставени.

Великобритания възприе друг подход, като даде гражданство на новодошлите и подкрепи създаването на силни етнически общности. Тя даде на имигрантите и политически глас в британското общество. Там обаче също има напрежение, което се излива в битки по улиците с полицията заради големия брой расисти и националисти.

Младите френски араби се намират на кръстопът. Според тях родителите им не ги разбират, а французите се държат пренебрежително с тях.

Според повечето експерти увеличаване на работните места е от решаващо значение за т. нар. гета във Франция. В някои квартали тя е стигнала 30%.