Беше по времето на тоталитаризма. Поисках да видя Париж. Попитах какви документи трябва да представя, за да получа виза. Една госпожица от френското посолство ми обясни на някакъв български, че документите са три:

- Покана за гостуване

- Молба за виза

- Задграничен паспорт

Оказа се, че Франция бе по-любезна от България. Нашите власти ме проучваха до девето коляно преди да ми издадат паспорт. Така се бяха увлекли, че някакъв таен чиновник ме помоли да дам писмени сведения за "лицето Стефан Продев". Беше и смешно, и тъжно, защото чиновника го уволниха.

Да, така беше през ония далечни години. Въпреки студената война, Европа се отнасяше към нас като към европейци. Визите не бяха проблем.

Днес играта е точно обратната. Реших да посетя Брюксел. Белгийците ми поискаха следните документи:

- Покана за гостуване

- Молба за виза

- Задграничен паспорт

- Заповед за командировка (оригинал и превод)

- Съдебна регистрация на вестника (оригинал и превод)

- Трудова книжка (копие на първата и последна страница)

- Осигурителна книжка (копие на първа и последна страница)

- Копие от журналистическата карта

- Медицинска застраховка

- Копие от предишна виза за шенгенска държава

Прочетох списъка и разбрах, че няма да посетя Брюксел. То бива недоверие, бива бюрокрация, бива любопитство, но чак пък толкова е обидно. И кой знае защо си спомних с носталгия за студената война. Вече уж сме в антрето на Европа, а ни таксуват като неясни елементи. Сякаш България не е част от континента, а е някаква нелегитимна община от кратера Нгоро-Нгоро. Не знам как се издават българските визи в Белгия, но съм почти сигурен, че ги поднасяме с кафе.

В случая проблемът не е частен, а принципен т.е. обществен, и затова си позволявам да го поставя публично. Официозните медии непрекъснато ни убеждават, че Европа ни чака с нетърпение, а всъщност Европа поставя все по-яки ключалки по пътя ни на Запад. Човек остава с впечатлението, че е гражданин на съмнителна държава, че ония, шенгенците, ни третират като неприятни гости. Хем искат да викаме "ура" и да веем синьото знаме с белите звезди, хем непрекъснато ни напомнят, че сме хора второ качество. Циркът е пълен и българският лъв става маймуна.

Няма да се очудя, ако утре някое западно посолство измисли още по-сложен списък от документи, за да ни увери, че политиката и уважението са две различни неща. Защо например, господата да не поискат да им представяме кръщелно свидетелство, военна книжка, данъчна декларация, акт за женитба или за развод, лекарска експертиза, политическа препоръка, хороскоп, алкохолно съдържание на кръвта, квитанция за платено парно, трамвайна карта и други подобни, които ще обогатят картината за всеки евентуален пътник. И всичко това поднесено на български и в превод на чужд език, за да няма никакви шашми и съмнения. Някой ще си помисли, че се шегувам, но съвсем не ми е до шеги. Шенгенската наглост е сериозно нещо и нека не се заблуждаваме по отношение на европейската учтивост. Тя съществува само в нашите наивни или извратени представи за другия свят.

Нека господата от белгийското посолство не ме търсят в своите списъци, защото аз получих тяхната информация преди да подам молбата си. Просто реших да проверя и проверих. Лошото е, че това, което научих ме засегна не само като свободен човек, но и като българин. За съжаление картината е същата и в много други посолства. Затова хиляди хора стоят пред вратите им като бездомни кучета, объркани и унизени. Много от тях си мислят, че като отидат в Европа ще намерят рая. Наивни люде! Там да си българин е още по-неприятно. Там второто качество се превръща в трето и на мястото на дипломатите идват търговците на живо месо. Те не се интересуват от документите, а от ръцете, чийто труд се плаща по туземски.

Нашата евроатлантическа пропаганда се скъсва да ни убеждава, че Европа мисли за нас, че тя е новата ни майка. В същото време правителството и парламентът не правят нищо, за да защитят достойнството на България. Приели Шенген, те също клечат пред него като кучета. Шенгенците ги лъжат, а те лъжат нас. По време на виетнамската война преживях подобно унижение в Тайланд. Важен чиновник ми обясни, че присъствието на българи в страната е нежелателно. Сега става същото само, че по по-префинен начин. Сега не те гонят, дори са готови да те приемат, но ти предлагат едно ходене по мъките, което съсипва. Играта с документите е своеобразен терор над личността, който не само уморява, но и обижда. Или сме европейци, или не сме. Ето един закономерен въпрос, на който западните посолства в София са длъжни да ни отговорят.