Що е то саундтрак и има ли почва у нас са два въпроса, които Стефан Вълдобрев усилено търси в музиката си към филма "Пансион за кучета". В белите държани саундтрак-индустрията отдавна се е превърнала в отделно и много печелившо перо от филмопроизводството. В България за първи път се ражда такъв продукт, който не е просто "филмова музика или сбор от песни, а албум с цялостна физиономия. Издава се на CD и касета от "Авеню".

"Пансион за кучета" е филм на съвсем наскоро завършилия НАТФИЗ режисьор Стефан Командарев. Лентата, която още не е в готов за прожектиране вид, е с участието на Илка Зафирова, Николай Бинев, Ицко Финци, Валентин Танев, Зуека. Сюжетът повтаря, но не буквално сценария на известната театрална постановка със същото име. Има сериозен риск филмът да остане в сянката на саундтрака. Макар текстовете и музиката да са почти изцяло написани от Вълдобрев, за изпълнението е вербуван каймакът на българската музика от края на 90-те. "Анимационерите", "Уикеда", "Инфинити", "Бейбифейс Клан", "Стейн" са само част от имената, замесени в проекта. Песните са разредени с кратки инструментални композиции на китара, акордеон, хармоника, пиано. Музиката е умерено еклектична, както подобава на жанра, варираща от електроника до рок, жизнерадостна ска, класика и джаз. Не всички парчета са еднакво впечатляващи, но за първи опит е повече от добре. "Умбра Пенумбра" и "Аз ли съм или не съм" (единствената песен, в която самият Вълдобрев пее заедно с Арабел Караян и "Инфинити"). В него може да има неизгладени ръбове и несъвършенства, но се забелязва и следа от мухъл и ретроградност, което е радостна вест само по себе си.

Същото е положението и в друг саундтрак, събрал изпълнения само на най-добрите от британската (не само) клубна сцена, плюс тук-там американци и италианци за цвят. "Плажът", който ще излезе на наш екран през април, вероятно ще бъде един от най-одумваните филми на годината. Той е заснет по бестселър на Алекс Гарланд от Дани Бойл ("Трейнспотинг") сред девствените плажове на Тайланд, с участието на Леонардо ди Каприо. Това стига да стане хит дори и без да е хубав. Саундтракът към него обаче е изключителен. Екзотичният елемент е силно застъпен в албума предвид тематиката на "Плажът". Музиката е повече от модерна. Вътре са "Лефтфийлд", "Блър", Моби, "Ню Ордър", "Ъндъруърлд", "Фейтлес", Дарио Джи, "Ънкъл", "Орбитъл". "Pure Shores" на "Ол Сейнтс", написано и продуцирано от новото златно момче на британската музика Уилям Орбит, вече е мегахит. Изобщо, както казва Леонардо ди Каприо, на фона на "Beached" на "Орбитъл" и Анджело Бадаламенти - "Повярвайте, това е раят."