Наближава сезонът на множеството български музикални награди. По традиция пак ще вербуват журналисти, професионалисти в сферата на музикалната индустрия и масовата публика, да номинират и гласуват. Тук изниква логичният въпрос: за кого?

Купищата церемонии се нароиха около края на миналия век, в епохата на "А ние с Боби двамата пием кафе" и щастливите 15 минути слава на новия български поп. Най-популярната категория беше "дебют". Тази година тя изглежда най-обречена - сещате ли се поне един запомнящ се дебют в родния ефир? Аз - не.

Българският поп в момента е на системи, притиснат от тежкия ботуш -



с остър връх и сребърни дрънкулки по кончовете,



според кич-фешън повелите - на чалгата. Фактът, че по MTV плахо се завъртяха първите български видеоклипове, очертава една-единствена тенденция - че в жанра има пет-шест души, които работят професионално. Жалкото е, че и за тези пет-шестима трудно се намира пазар. А още по-жалкото - че докато е така, няма да имат последователи.

Единственият запомнящ се български албум, излязъл тази година, е на рапърите от "Ъпсурт". Той се появи на пазара благодарение на солидната финансова подкрепа на световен гигант от хранително-вкусовата промишленост, чиято марка Ицо Хазарта не пропусна да възпее. Един отколешен фен на триото коментира феномена така:



аз нали съм им дал 13 лева, за да купя албума им?



Като ще пеят за спонсорите си, да бяха го издали безплатно или да струва три лева...

Все пак "Ъпсурт" бяха и единствената група извън чалгата, която се осмели да направи национално турне.

Останалите излезли албуми минаха повече или по-малко безшумно. Жанровият хамелеон Део, който от барман и тв звезда се превърна в певец, успя да вкара свое парче в MTV благодарение на "Д-2". Но самостоятелните му творения не се запомниха. Никой не чу нищо и за албума на шумно толерираната Ава, която тази пролет спечели наградата на ММ за най-добра българска изпълнителка - вероятно поради липса на друга? След близо пет години активни занимания с музика ексцентричната красавица Миленита най-сетне издаде своя дебютен албум, записан още преди 3 години. Но той е по-скоро музикален експеримент и въпреки приятното си звучене нямаше пазарен ефект. Все пак за Миленита бихме гласували, когато дойде време за номинации. Най-силния си албум издаде и Руши, но там качеството на финансирането е основен коз и не подлежи на коментар.

Какво им остава на младите, които тепърва искат да пробиват в попа или рока, а не в чалгата? Преди всичко



да си подготвят сериозна пачка



Цената на час запис в "Графити студио" за самофинансиращи се ентусиасти е 12 евро с ДДС. Ако музикантът има продуцент, е 14.5 евро. Дават 10% отстъпка, ако записваш цял албум. Общо взето, сумата зависи от това кой колко ще се мотае на записите. Има и студиа, които работят на половин цена. Но записите на един сериозен албум при всички случаи са десетки, ако не и стотици часове работа в студио.

Пари струва и написването/продуцирането на хит. Успешни аранжори и продуценти като например "Дийп Зоун проджект" взимат около 1800-2000 лева за тази работа. Най-евтините снимки на клип - като например тези, които Кико от ММ прави за Румънеца и Енчев или Устата - на фона на блубокс, - излизат също около 2000 лева. По-надолу от тази цена не можеш да слезеш. Професионалисти в бранша твърдят, че корифеят Валери Милев снима за не по-малко от 20 000. С добавката на декори, статисти, хореографи и т. н. цените могат да растат още много. Нали си спомняте митичния клип на "Каризма" с кандидат-кмета, тогава главен секретар на МВР, бате Бойко? Слуховете твърдяха, че е по-скъп от повечето игрални филми, снимани у нас през последните години. Това означава неколкостотин хиляди лева.

Единственото, което остава на кандидатите за слава, е да се обърнат към "алтернативните" методи на продуциране и финансиране. Първите, които започнаха да работят по този начин,



бяха родолюбците от "БГ радио"



- с помощта на "Студио 33" и също сериозен питеен спонсор. Със своята инициатива "БГ таланти", стартирала през 2003 г., радиостанцията осигури на множество ентусиасти, изпратили свои демозаписи, включително такива от провинцията, няколко часа в студио, концертни изяви, а на най-добрите - и запис на клип. Въпреки че тече вече четвърта година, кампанията не даде на родната сцена истинска звезда. Единствените, които понаправиха име, са "Ауейк". Опитва се да пробие и младата Евгения Александрова. Групи като "Огледално" и "Тирамису" продължават да звучат все така екзотично за публиката както и преди конкурса.

Не е ясно дали ще се окажат по-успешни и "Хит минус едно" -програмите на националните телевизии - Five Stars на Слави Трифонов/bTV и "Стар академи" на Нова телевизия. Първите



имат шанса да ги дават редовно по телевизията



Вторите вече го нямат и затова продуцентите им ги изпратиха на национално турне. Не изглежда обаче някой от тези момичета и момчета да има самостоятелен потенциал, ако с него не се заеме сериозен продуцент.

А само преди пет години изглеждаше, че в България има хора, готови да инвестират в българския поп... Музикантите бяха относително равномерно - и жанрово - разпределени между продуцентите "Старс рекърдс" и "Авеню". Първата, на Наско Янкулов, продуцираше артисти като Дони и Нети, "Антибиотика", Йоана, Ваня Щерева и други, работещи в сферата на "чистия поп". Вездесъщата пиарка на "Старс" Светла Русева обаче



си тръгна оттам с по-голямата част от каталога



и буквално "занесе" артистите в новата си компания - Агенция за български артисти, част от "София мюзик ентърпрайсиз". "Авеню" пък бяха по-алтернативни - в каталога им съжителстваха групи като "Гравити Ко", "Стейн", "Анимационерите", "Уикеда" и "Исихия" с Белослава... Днес наследниците им "Виталити мюзик" са запазили малка част от българското портфолио на предишната компания, а останалите артисти са принудени да се спасяват поединично. Ето защо е логично, че малкото истински родни "попзвезди" като Руши и Ирина Флорин отдавна не работят с продуцентски компании от бранша.

Преди няколко години в България плахо започваше да набира скорост хитмейкингът по западен модел - утвърдени композитори и текстописци създават парчета, готови за класациите. Един от най-добрите примери беше баладата "Син талисман" по музика на Момчил Колев и текст на Ина Григорова, която бе изпята от дебютиращата перничанка София и й донесе няколко награди от "Мело тв мания" и инерцията да запише дебютен албум. По тази схема често се работи и днес - почти всяко парче е написано от Мага, текстът е на приятелката му Гергана Турийска и т. н., но я няма



продуцентската ръка, която да задвижи механизма



На това безхаберие конкурентната чалга-сцена противопоставя желязната ръка на Митко Пайнера. Човекът, който с прослушвания, финансиране, екип от композитори, текстописци, аранжори, студио, концертна дейност и тв канал е затворил хранителната верига. Той и подобните му продуцират музика по западен модел. Малините са различни от Бритнитата само в естетическо отношение. Стройната дистрибутивна схема направи така, че фолкът да достига до последното село и паланка, а попът да вирее само в саксията на няколко столични квартала.

За последното немалка роля изиграха и медиите. Докато чалга-телевизиите се множаха ("Планета", "Веселина", "Фен тв"), българската попмузика въобще не се радваше на пазарен протекционизъм. През последната година-две нейните "бастиони" паднаха завинаги. Първо ММ наруши обета си да не излъчва чалга, пускайки дуета на Азис и Устата. После "Българският Топ 100" започва да включва в класацията си фолкпарчета. А сега той е пълен с чуждестранни песни. От 100-те песни в ежеседмичния еърплей максимум една четвърт са наши. Какъв "български топ" е това?

Основният проблем на българските поп- и рокмузиканти обаче е, че няма кой да им купува албумите. Чалга-изпълнителите може и да пеят по кръчми, но музикалната индустрия се храни от продажбите. Това е причината, която кара "Каризма" да записват по един суперхит на година и пет години по-късно да нямат албум. Това кара сексбомбата Светла Иванова, на която не отказаха нито в MTV, и във Viva, да върви по техния път и след пет-шест хитови клипа да упорства, че пазар за неин албум у нас няма. Това е самата истина.