:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,396,543
Активни 85
Страници 14,365
За един ден 1,302,066
Наука

Вегетарианството от древността воюва с месоядството

Всеки избира храната си според вкуса
Снимка: Ройтерс
Корените на вегетарианството са в древността, но малцина знаят за това. Днес то преживява своя ренесанс. Разгорещени негови последователи твърде често изпадат в крайности. Едни лансират здравословното суровоядство на зеленчуци, а други ги препоръчват приготвени на пара. Тези страстни привърженици на растителните продукти се стараят да докажат, че хората, консумиращи месо, вредят на своето здраве и фигура. Техните тези се базират на това, че човешкият организъм, който се храни само с плодове и зеленчуци, не може да усвоява пълноценно животинските продукти. Това го приближава твърде много до човекоподобните шимпанзета и горили. Нещата обаче не са тъй прости, както изглеждат.

---------------------------------------------------

Изследователите на човешкия вид са убедени, че съвременният човек (заедно с шимпанзетата и горилите) произхожда от същества, които никога не са занимавали с лов.

Четириногите маймуни и човекът имат едни и същи прадеди, но не е ясно кога са живели те. Проследявайки логическия път на развитието им, можем да кажем, че това е започнало от момента на изправяне на маймуната, т. е. преди неколкостотин милиона години. Трудно е да си представим този огромен период от време, наситен с много събития, разиграващи се върху земното кълбо. Като допълнение повечето учени доказват, че прапрашимпанзето твърде малко прилича на съвременното, а също така и прапрачовекът - на съвременния. Всеки един индивид е извървял своя път на развитие, което го е променило. Още преди милион години живеещите в общности първобитни хора били всеядни, което улеснява потомците им днес да откриват различни начини за изхранване.

Преобладаващите днес диети са с много месо, а нашите предци още преди милиони години са правели опити да усвоят лова и да приготвят месо върху жар. Заедно с това те постепенно са приучавали своите зъби и храносмилателна система да свикват и се справят с новите ястия.

"Любопитен съм какъв стадий на умствено развитие и какво е било усещането на онзи човек, който пръв е изцапал устата си с кръв, налапвайки парчето месо от убитото животно", написал някога Плутарх, когото често цитират войнстващите вегетарианци. На това обаче хладнокръвните изследователи на човешкия род отговарят: "Не може да поставяте такива въпроси на древните мъже до момента, когато те не са започнали да ловуват. Повечето данни сочат, че храната с месо е била най-важното условие за биологичното и културно развитие на човешкия род."



Древното лакомство



Благоприятни за вегетарианството са последните изследвания, които сочат, че много от болестите се развиват в резултат на голямото количество белтъчини и животинска мазнина, съдържащи се в повечето диети. Днес някои учени дори твърдят, че на тях се дължат затлъстяването, увеличаването на щитовидната жлеза, диабетът, ревматизмът, както и шизофренията. Този бум от болести вегетарианците използват като допълнителен повод да докажат, че човешкият организъм не е приспособен да обработва месото. Ако действително е така, то ескимосите отдавна да са измрели. За тях животинските белтъчини, както хлябът за нас, са основна суровина. Главната причина за различните болести се корени преди всичко в преяждането с месо и месни произведения - слабост, древна като човека.

Преди няколко години във Франция бе намерен скелет на жена, принадлежащ към homu erectus - изправен човек, който се е появил на земята преди 1,6 млн. години. Оказало се, че костите на този скелет са променени вследствие на заболяване, което е предизвикано от наличието на голямо количество витамин А в тях. В древността това е било възможно поради прекомерната консумация на месни продукти. Учените предполагат, че това заболяване е било твърде разпространено и се е съпровождало със силни болки. Праисторическата дама е живяла няколко седмици, а може и месеци с тези болежки. Грижили са се за нея, но по всяка вероятност последните дни е била само на вода. Вероятно е принадлежала към общество, което е консумирало изключително голямо количество месо, т. е. основният му поминък е бил ловът.

Примерите могат да ни убедят, че древните са наблягали на месоядството, а homo erectus - още повече. Този наш предтец с ниско чело и силно развити челюсти е изградил няколко елемента на човешката култура. След ловуването разгарял огън и консумирал сготвени различни по вкус ястия. Оръдията на труда - ножове и стъргалки за убиване, одиране на животните и нарязване на месото, мотики за изкопаване на корени и луковици се изработвали главно от камък и дърво. Целият ритуал навярно се е съпровождал с песни и танци.



Жертвата и ловеца



Още от древността е разпространен стадният начин на ловуване. В централната част на Западните Съединени щати се срещат често особен вид мишки, които приличат твърде много на нашите полски мишлета, ако се изключи по-големият им размер. Те събират семена, ловят по-малки от тях животинки и се хранят с тях. При тях ловуването е организирано на стада и тогава те стават страшни дори и за плъховете. Какво са научили още от древността тези малки убийци? Да разпределят и ядат месото така, че то да стига за цялото стадо. По същия начин са се възпитавали хиените, вълците, лъвовете и други хищници, привикнали към стаден начин на живот. Изкуството да живеят общо в стадо са усвоили и човешките предци. Те са били твърде слаби, за да убиват самостоятелно големите бизони. Всичко това е обяснено от историците. Не е ясно обаче защо именно хората, а не шимпанзетата са започнали да строят жилища и градове.



Творческо мързелуване



Удобствата на цивилизацията, без които животът днес е немислим, все пак са измислени от някой. Но за това е било необходимо време. Ако се вгледаме във времето, ще забележим, че когато човек е започнал да се храни с растителност, целият му ден е отивал в скубане на треви и корени, а вече свикнал с месото, е изразходвал само няколко часа на ден. Днешните бушмени, които се хранят главно с растения, посвещават няколко часа, за да съберат нужната храна. Трябва да се има предвид, че това се осъществява в среда, в която съвременният човек трудно би издържал дори един час. Толкова време е било необходимо и на предците ни от палеолита "за работа". Останалата част от деня те са прекарвали в семейни развлечения, кулинарни експерименти и занаятчийски открития. За да се мисли и правят открития, трябва да има много свободно време. Не е случайно, че Нютон е открил гравитацията, безцелно седейки и почивайки под едно дърво, наблюдавайки падането на една ябълка от него. Така човешките предци са открили топлината на огъня и вкуса на печеното месо.



Пътувания



Изследователите на миналото и по-специално на човешкия род са забелязали, че твърде дълго неговите предци са населявали Африка, когато изведнъж, преди повече от милион години, са се разпръснали из Европа, Близкия изток, а впоследствие и в Далечния изток. Шимпанзетата обаче са водели заседнал живот и не са помръдвали от родните си места.

Преди милион години в Африка се е стигнало до пренаселване. Нашите предци започват да емигрират и търсят нови терени за ловуване. Това звучи твърде правдоподобно и от само себе си налага промяна в храненето, което налага и спазването на определена диета. И преди, и сега месоядците са много повече от вегетарианците. В африканската савана пасат стотици антилопи, но само няколко лъвски рода ловуват. Месоядните гризачи ловуват на два-три пъти по-голяма територия от тази, на която техните кръвни събратя събират семена и коренчета. Благодарение на новите начини на изхранване първобитните хора са открили реките Нил, Тигър, Ефрат и Янзцъ и са изградили около тях най-древните държави.

Днес ние сме доволни, че можем да избираме своето ядене. Ядем това, което ни харесва и ни е вкусно. Някои смятат, че прекомерното количество месо вреди на организма или пък не обичат месни ястия, затова могат да ги изключат от менюто си. Страсбургският пастет, който се прави от гъши дроб, деликатесите, приготвени от мозък, сърца и други подобни карантии, не са по вкуса на повечето хора и те спокойно могат да ги изключат от менюто си. Но пък други ще възкликнат: що за ядене е това, в което няма мръвка! Ако не се консумираше толкова много месо, нямаше да се отглеждат стотици хиляди свине, крави и пилета.

На това любителите на боба, тихо врящ на бавен огън и предпочитан от мнозина, могат спокойно да отговорят, че и зеленчуците не са за пренебрегване.



Каре

Американците са луди по здравословния начин на живот и хранене. Суровоядството в последно време е все по-разпространено и е част от здравословната им кухня. Това се превърна дори в атракция. На особена популярност и у нас се радва разделното хранене, където има баланс между въглехидрати, белтъчини и минимално количество мазнини. В него също се набляга на суровите зеленчуци и плодове, с които обикновено започва денят. Ябълката, изядена на гладно, отстранява всички натрупани токсини и измества закуската, обилната салата от пресни зеленчуци с парче пълнозърнест хляб се предпочита пред пържолата с пържени картофи, а вечерята е отново от зеленчуци или плодове, в краен случай чаша мляко.



Примерно меню:

Закуска - пресни плодове

Обяд - салата, може и без сол с 1 л. олио, 1 филийка пълнозърнест хляб

Вечеря - печено пиле или супа от варива

В седмицата може да има един разтоварващ ден, включващ сутрин един билков чай с мед, на обяд и вечеря плодове или пресни сокове.
837
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД