05 Ноември 2005 22:01

Феноменът с по-ниския /слава Богу/ ръст на самоубийства в България в сравнение с Финландия, Ингилизкото Кралство и Белгия, така си и остава феномен /Чичо Доктор, ти може би знаеш защо/...Друг е въпросът с Хипократовата клетва, в която се кълнем като медици /все още/ в България...На Запад не я признават и ръкополагат новия доктор само срещу познаване на Женевската Конвенция...Та може би там е разковничето за окаяното състояние на психо помощта у наше село...А като се прибави и фактът, че невежият предпочита ракията пред терапията...те ти булка Спасов Ден

05 Ноември 2005 23:04

Черно Нигро, мараба отново! 1. Аз съм писал на друго място във форума, че не признавам Хипократовата клетва. Не се клех, защото по мое време клетвата започваше с пасажа "Кълна се да бъда верен син на БКП..." Е аз не можех да лъжа и с други пичове и -ички си гооврихме вицове в това време. Аз вярвам обаче, че лекарят трябва да има призвание, не да прави нещата заради някаква си насилствено изтръгната клетва. И слава Богу, до този момент поне, съм се справял с човешките страдания благодарение на ПРИНЦИПИТЕ, в които вярвам, не в някаква си измислена пък и на всичкото отгоре, и преиначена от комунистите клетва. В моя курс имаше едно много умно момиче, което стана Златен Хипократ. Стана акушер-гинеколог в АГ-то. Е веднъж това иначе умно момиче беше прерязала лявата хълбочна (илиачната) артерия на една т.в. журналистка, водеща на "С бъклица и дрян" докато и отпрепарила тумор на матката. Е, случва се. Не греши само този, който не работи. Аз не бях на разположение като републикански съдов хирург този ден, но и се притекох на помощ; били сме в една група все пак. Слава на Бога, успях бързо да се справя с положението и живота, както и левия крак на пациентката бяха спасени. Изпитах огромно разочарование обаче, когато моята колежка си беше вече отишла, когато аз влезнах в операционната, защото работното и време е било изтекло????!!!! Сестрите я коментираха в операционната за неетичното и държане към пациентката, и към мен (мен ме яли вълци, това не е толкова важно), но аз се правих, че не ги чувам. На другия ден отидох да видя пациентката в стаята и, и проверих за пулсации на арттериите на крака и. Всичко беше на ред. Но когато и казвах "Довиждане", тя ме попита "Д-ре какво правихте вие като съдов хирург в моя екип?" Аз излъгах "При такива операции е възможно да се повреди някой голям съд та е хубаво съдов хирург да присъства на такива операции". След около месец журналистката направи филм за това как е спасена от заболяването си, благодарение на колежката ми със Златния Хипократ. Разказвам ти тази история като пример, а той не е динствен, за това, кое по-важното за пациентите: Лекар отличник, със Златен Хипократ и клел се в Хипократовата клетва, или лекар, с по-посредствен успех като студент, но с призвание и морал. За съжаление нашето общество си мисли, че първите качества са по-важни от вторите. 2. За психичните болести. За съжаление тези болести се възприемат с насмешка, подигравки, омраза и дори презрение от нашето българско общество. А това са болести като всички останали и никой не е застрахован да остане незасегнат от тях. Кажи на някой бългаески пациент, че се нуждае от психиатрично лечение и той ще те прокълне. Вярно, че с изключение на фрапантните случаи, преди да се постави психиатрична диагноза, лекарят трябва да експлоатира всички други възможности за причина на заболяването, но психичните болести си съществуват, за съжаление. Нашето общество трябва да извърви още доста път по посока Европа, за да осъзнае, че психичното здраве е не по-малко важно от физическото. Бъди жив и здрав, и в двете направления!

06 Ноември 2005 12:22

Чичо Доктор, благодаря за прекрасния разказ! Не съм на твоята висота нит като хирург, нит като Чичо Доктор, ама сме един набор и сърбаме една попара...Малко се отплеснахме, щото горе идеше реч за психиатричната помощ...Та да се върна на темата...Вярвам и се съгласявам в принципите, за които говориш...Вярвам и в призванието....Отрасъл съм в семейство на лекари, роднини лекари – бол. Мога да сравнявам талантите със занаятчиите. И в България, и на запад ги има под дърво и камък. Затова помня и зачитам Хипократ – той е казал нещо много вярно и важно и каквото и ще да разправят хората, каквото и БКП преиначена клетва да е имало, каквито и Женевски конвенции да са написани – малко хора и днес проумяват, че медицината е изкуство, а не занаят. Ти не си имал време да го осъзнаеш тогава в оная декемврийска вечер на 1997-ма...Що ке отнася до здравеопазване, моето виждане е, че то трябва да е 99% профилактика /начин на живот/ и 1% радикална медицина...Може и да преувеличавам, но ти знаеш по-добре

06 Ноември 2005 16:54

Вие двамцата много зехте за палумате у форума, той да не ви е селския мегдан, я пишете по темата

06 Ноември 2005 17:09

А Негро, недей тъй, един е Спасов ден!