Премиерът Иван Костов удари вчера кирката на бъдещия ГКПП Илинден - втория българо-гръцки граничен пункт след този в Кулата. На церемонията присъстваха посланиците на двете страни, представители на Европейската комисия и бившият вицепремиер и настоящ лидер на синя София Евгений Бакърджиев.
Предварително разрохканата песъчлива пръст, ударена после от премиерските ръце, бе полята обилно със светена вода от Максимовия Неврокопски митрополит Натанаил. Той освен представителите на управляващите благослови и малцината присъстващи местни жители, както и всички, които ще преминат през този пункт.
Последната благословия ще влезе в сила едва от началото на 2002 г.
"Ако всичко върви добре, пункт ще има най-късно до януари 2002 г. 13-километровият път от гоцеделчевското село Копривлен до границата и "тунела на любовта", както нарече специфичното съоръжение британската преса, ще са готови по-рано", съобщи строителният министър Евгени Чачев.
Многострадалният ГКПП, който се забави две години заради семейство кафяви мечки, е един от успехите на българската администрация. Защото значението на подобни обекти е местно и както е редно в такива случаи, те се правят, без държавният бюджет да плаща нито лев. Т. е. точно обратното на проектите "Горна Арда" и Оризово-Капитан Андреево, от които ползата е също преди всичко социална, но за чието финансиране държавните чиновници измислят схеми, източващи преди всичко парите на данъкоплатците.
От програма "ФАР-Трансгранично сътрудничество" още през 1995 г. отпуснаха близо 15 млн. евро, за да може да се построи пунктът и да се укрепи пътят между Копривлен и граничната бразда. Оттатък гърците имат почти готов път до Драма, макар че едва сега почват да проектират своя ГКПП - също с европейски пари. От Драма до Кавала са около 80 километра и този път се превръща в най-късия от България до Беломорието, стига човек да държи непременно да мине през Предела.
2 години обектът се бави заради 8 кафяви мечки
Местните хора се шегуват, че змиите са повече от мечките, но заради тях никой не строи тунел. Съоръжението, което бе издействано заради натиска на еколозите, сега утежнява финансово отварянето на пункта с нови 25 млн. евро, които бяха предоставени от ЕК. В 600-метровото съоръжение ще влизат МПС-тата и така българската и гръцката част от мечешкото семейство ще имат възможност свободно да минават отгоре през границата през любовния период.
Започването на строителството е толкова радостен факт за хората от този край, че навикът на Евгений Бакърджиев да говори умалително идва съвсем на място. "Сърчицето ми е изпълнено с радост на този ден", заяви съвсем на сериозно ексвицето на изрусена дама. За него обаче не се е намерило място в правителствения вертолет и Бакърджиев дойде и си отиде от село Илинден със служебната кола. Не взе и думата по време на официалната церемония.
В речта си Иван Костов наблегна на това, че "хубавите неща в България стават бавно, а най-хубавите - най-бавно". Според него, ако излизането от шенгенския списък стане факт до края на годината, от догодина местните ще имат възможност свободно да ползват новите съоръжения.
Местните обаче се надяват повече на оживлението, което се очаква с новия ГКПП. Ако е до ходене в Гърция за бране на портокали и маслини, те и сега го правят.
КАРЕ
20 млн. евро чакаме от ФАР за българо-гръцки проекти
Тази и следващата година по програма "ФАР-Трансгранично сътрудничество" България очаква да получи 20 млн. евро безвъзмездна помощ, като повечето пари отиват за българо-гръцки проекти.
Трите най-големи проекта са проходът Маказа със 17-километров път до него, възстановяването на коритото на Струма и изграждането на 400-киловолтов далекопровод между ТЕЦ "Марица-изток 3" и подстанция "Филипи", близо до Ксанти.
Засега са осигурени само парите за прохода Маказа, тъй като част от тях са включени в тазгодишния бюджет. Очаква се той да заработи в началото на 2002 г.
Възстановяването на Струма ще струва 8 млн. евро, като на този проект се държи изключително много от гръцка страна. Предвижда се с тези пари коритото на реката на българска територия да се укрепи, тъй като заради ерозията наносите от реката се натрупват в гръцкото езеро Киркини.
Далекопроводът пък ще е вторият, който свързва нашите електроенергийни системи. Според изискванията на ЕС допълнителният далекопровод ще допринесе за по-голяма сигурност на енергийните системи на двете страни.
|
|