- Какви точно знаци за предстоящ справедлив процес даде либийската страна?

- За първи път в либийската практика е допуснат чужд адвокат да застане пред либийски съд. Втори прецедент е, че допускат представители на нашата мисия да посещават българите веднъж месечно, да се срещат с тях и всяка седмица да им носят храна. В крайна сметка те дадоха да се разбере, че не биха имали нищо против, ако съдът прецени, че експертизата би могла да бъде разширена с чужди специалисти, това да стане. Освен това самият факт, че Либия прави всичко възможно след суспендиране на ембаргото да се включи в световните структури, ясно говори, че те няма да искат да бъдат злепоставени с един непрозрачен процес.

- Има ли реакции от страна на либийската страна, свързани с въпроса дали България не поставя под съмнение независимостта на либийския съд?

- Ясно подчертахме, че ние уважаваме суверенитета на Либия и правото тя да определя своите държавни структури. Те показаха, че са обидени от факта, че висши държавни служители поставят това под съмнение.

- Висши държавни служители в България?

- В България, да.

- Имат предвид може би конкретен човек.

- Имат, да, точно конкретния човек, за когото става въпрос.

- А за кой човек става въпрос?

- Вие много добре знаете за кого става въпрос. Но когато г-н Адемов направи своето изказване, че ние вече сме подписали Хартата за правата на малцинствата, те така възкликнаха - да, вече вие наистина ставате бяла страна.

- Значи вие казвате те са възмутени от поведението на Теодосий Симеонов, предполагам?

- Категорично, възмутени са, да, защото не приемат неговите извинения по телефона.

- Казаха ли го в прав текст?

- В прав текст, в прав текст, казват, това е... просто не може да се приеме такова нещо и не може да се извинява човек по телефона.

- Кой го каза?

- Каза го, завоалира го заместник-председателят на събранието им, както и заместник-министърът на външните им работи.

- Очакват ли някакви действия от страна на Теодосий Симеонов, с които той да ги убеди, че не е имал предвид това, което е казал?

- Г-н Соколов на няколко пъти подчерта, че г-н Симеонов се е извинил, че нещата малко са извадени от контекста. Те привидно това го разбират, но имат известни... Вижте, просто те заявиха следното: ние разбираме вашите проблеми, но ние същите проблеми ги имаме тук, защото при вас са 6 души българи, при нас са 400 души заразени, 41 умрели. Вярно е, че има натиск срещу вас, от вашето общество, но ако има натиск и върху нас, ние просто ще бъдем принудени... Ако тръгнем да правим като вас, представете си какво ще стане. Между другото ние се срещнахме с някои българи, работещи в Либия. Трябва да ви кажа честно, че бяхме приятно изненадани, че в тяхната преса и дума няма за този процес. Освен това никой не закача нашите специалисти, работещи в други части на Либия.

- А правилно ли бяхте цитиран онзи ден - че сте казали, че ще има осъдени?

- Да, категорично. Значи, след като има престъпление с такъв голям брой заразени и с починали 41 деца, вие мислите ли, че няма да има осъдени?

- Но защо вие мислите, че ще има осъдени българи?

- Не, аз не съм казал, че ще има осъдени българи.

- Струва ми се, че така бяхте цитиран.

- Значи, категорично нито съм казал такова нещо, нито така съм цитиран. Казал съм, че ще има осъдени в Либия и това ви го подчертавам дебело. За такова престъпление не е възможно да няма осъдени. Обаче аз съм убеден, че до смъртно наказание там няма да се стигне. Реално дори за другите заподозрени няма да има смъртно наказание. Аз дълбоко съм убеден, че не става въпрос за диверсия и за умишлено заразяване.

- Това обаче либийците подсказаха ли ви го, че няма да има смъртни наказания?

- Вижте, либийците подсказаха друго. Либийците подсказаха, че всяко нещо си има цена.

- Тоест?

- Те дотук са изхарчили доста много пари за лечение на тези деца заедно със семействата им. Осигурили са им жилища, осигурили са им някои други неща, които все пак да могат малко да компенсират. Либийското законодателство освен това много ясно позволява при извършване на известни престъпления съответната страна, която ги е извършила, особено неумишлени, да бъдат откупени.

- Тоест България би могла да откупи...

- Аз го допускам.

- ...сънародниците ни.

- Аз го допускам.