Героично самообладание е проявил Величко Тодоров в "Знам ги аз тях!" Сърбия и сърбите в българската литература" (изд. Гражданско дружество "Критика"). Във фобско-филската патаклама покрай косовските събития се е въздържал да вземе страна, макар да има, както подчертава, семейни основания.

Тодоров е направил най-пълното литературно-историческо изследване по темата. Почнал го е от средновековните писания и го е докарал до детайлния анализ на същата тази патаклама. Заради него е изчел задълбочено и съответните публикации в нашия вестник.

Историята не е запомнила хладнокръвно изписване на думите Сърбия, или сърбин, според монографията. С повече талант и вдъхновение са белязани фобските изблици - и то е нормално. Последната словесна престрелка из родното публично пространство е бездарна и малодушна на фона на някогашните страсти.

В модерната епоха те почват от Паисий. Стамболов е авторът на 11-куплетно стихотворение, в което е заковал емблематичното определение "Мекере на Сърбия" върху Любен Каравелов. Войните от първите десетилетия след Освобождението въздигат ненадминати фойерверки: от многоплановото "Знам ги аз тях!" на Бай Ганя до откровено подстрекателната омофония на обявилия се за "най-голям сърбояд от българите" Кирил Христов: "Ей, българино, не бъди светия:/ Сърби я Сърбия, сърби я!"...

Не за сърбите, за българите е тази книга. За нашите щуротии и неизтребими комплекси. Нямаше как "крадецът на праскови" да не е сърбин, Радой Ралин да не приплаква гузно през 1948-а: "... че немецът насила ни изпрати/ да гоним твойте верни синове", Диловите син и баща да не мерят пера из пресата по вечната тема... То и комшиите не са ни длъжници: "Бугарине рине,/ Ей, ти море църни циганине..."

"Как бих желал сега да има тук и един сърбин! Да хвана неговата глава и вашата - да ги чукам - и да разбера чрез тоя експеримент коя ще излезе по-корава и по-празна!", възкликнал Томаш Гарик Масарик. Българската глава била на професор Александър Балабанов, който отишъл да навива чехословашкия президент да вземе наша позиция по Македонския въпрос.