:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,263,714
Активни 83
Страници 14,592
За един ден 1,302,066

Сърбоядството ни е в кръвта

Литературната история регистрира националните ни комплекси
Героично самообладание е проявил Величко Тодоров в "Знам ги аз тях!" Сърбия и сърбите в българската литература" (изд. Гражданско дружество "Критика"). Във фобско-филската патаклама покрай косовските събития се е въздържал да вземе страна, макар да има, както подчертава, семейни основания.

Тодоров е направил най-пълното литературно-историческо изследване по темата. Почнал го е от средновековните писания и го е докарал до детайлния анализ на същата тази патаклама. Заради него е изчел задълбочено и съответните публикации в нашия вестник.

Историята не е запомнила хладнокръвно изписване на думите Сърбия, или сърбин, според монографията. С повече талант и вдъхновение са белязани фобските изблици - и то е нормално. Последната словесна престрелка из родното публично пространство е бездарна и малодушна на фона на някогашните страсти.

В модерната епоха те почват от Паисий. Стамболов е авторът на 11-куплетно стихотворение, в което е заковал емблематичното определение "Мекере на Сърбия" върху Любен Каравелов. Войните от първите десетилетия след Освобождението въздигат ненадминати фойерверки: от многоплановото "Знам ги аз тях!" на Бай Ганя до откровено подстрекателната омофония на обявилия се за "най-голям сърбояд от българите" Кирил Христов: "Ей, българино, не бъди светия:/ Сърби я Сърбия, сърби я!"...

Не за сърбите, за българите е тази книга. За нашите щуротии и неизтребими комплекси. Нямаше как "крадецът на праскови" да не е сърбин, Радой Ралин да не приплаква гузно през 1948-а: "... че немецът насила ни изпрати/ да гоним твойте верни синове", Диловите син и баща да не мерят пера из пресата по вечната тема... То и комшиите не са ни длъжници: "Бугарине рине,/ Ей, ти море църни циганине..."

"Как бих желал сега да има тук и един сърбин! Да хвана неговата глава и вашата - да ги чукам - и да разбера чрез тоя експеримент коя ще излезе по-корава и по-празна!", възкликнал Томаш Гарик Масарик. Българската глава била на професор Александър Балабанов, който отишъл да навива чехословашкия президент да вземе наша позиция по Македонския въпрос.
642
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД